12 независими организации и 140 българи от цял свят призоваха с отворено писмо новия президент на страната Росен Плевнелиев да се преклони пред жертвите на комунизма и да почете паметта им пред Мемориала, издигнат в тяхна памет, в парка пред НДК.
Отвореното писмо бе връчено вчера във временната приемна на новия държавен глава в Народното събрание.
Призивът е възпоменателната церемония да се състои на 1-ви февруари, който е обявен с решение на Министерския съвет за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, в присъствието на граждани и дипломати от Евроатлантическия пакт.
„Несъмнено този акт ще е силният знак, с който Президентът би проявил публично грижата си към историческата правда и съпричастност към онеправданите. Немалко Българи очакват с подобна постъпка да им бъдат реституирани честта, гражданско достойнство и самочувствие„, се казва в призива. Според организаторите писмото е отворено и може да бъде подкрепено и от други съмишленици.
Ето пълният текст на гражданската инициатива и подписалите го.
До господин Росен Плевнелиев
Президент на република България
Господин Президент,
Позволете да Ви честитим избирането на най-отговорната длъжност на чело на Република България. Поздравяваме Ви с откровена сърдечност, уверени в надеждата, че няма да се окажете поредния Президент на прехода, а както сам волно изразихте желанието – първият наш Държавен глава на правова, европейска и обновена България.
Вярваме, че споделяте с нас осезаемото чувство колко този преход мина под знака на непристойни компромиси, подмяна на истината и откровен цинизъм. С не по-малко основание смеем да твърдим, че знаете в каква значима степен постигнатата изборна победа се дължи на изразеното с бюлетина № 2 огорчение от статуквото и от желанието на множество граждани, претърпели комунистическия произвол и пренебрегнати по време на прехода, да им бъдат признати страданията.
Не става тук въпрос само за заслужен изказ на признателност към праведните, опълчили се и пострадалите в плътта си, а най-вече за възвръщането на достойнството на всички онези с поругани или прекършени съдби. А те и техните потомци са много.
Не крием, че те всички очакват от Вас силен знак, в който да припознаят обрат на държавното поведение спрямо тях и което на практика би въвело в обществените отношения ценностните норми, които Съюзните европейски инстанции недвусмислено утвърдиха с резолюциите № 1096 (1996) и № RC778929 (2009).
Съответно с това, ние свободни граждани на България, граждански организации и сдружения горещо призоваваме новоизбрания Президент на всички Българи за официален поклон пред Мемориала на жертвите на комунизма в присъствие на поканените от Вас представители на Евроатлантическите ни съюзници, което би утвърдило доверието им към Българската държава.
Несъмнено този акт ще е силният знак, с който Президентът би публично проявил грижата си към историческата правда и съпричастност към онеправданите. Немалко Българи очакват от подобна постъпка да им бъдат реституирани честта, гражданско достойнство и самочувствие.
Първи февруари е обявен с решение на Министерския съвет за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Може би този ден, когато Българите отправят заупокойни молитви за жертвите, би бил най-подходящ за поднасянето на венец и поклон от Ваша страна пред Мемориала на жертвите.
Господин Президент, пожелаваме Ви най-сърдечно успешен за българския народ мандат и вярваме, че ще се отзовете на тази историческа повеля, с което ще бележите и края на злочестия преход.
С уважение, почит и увереност,
Делегиран координатор на инициативната група
„България и европейската памет”
отец Димитър АМБАРЕВ
Тел: 0887 509 603
mail 1: [email protected]; mail 2: [email protected]
18 януари 2012 г.
Инициатива „България и европейската памет” е подкрепена
до 18 януари 2012 г. от :
Граждански организации
За Независимо Дружество за Защита правата на Човека – България 1988 г. – отец Амбарев
За ПП „Съюз на Репресираните в България след 9.IX.1944 г.“ – Добрин Радин, председател
За Съюза на репресираните от тоталитарния комунистически режим в България – Халил Расим, председател за област Кърджали
За ПП „Български национален фронт“ – проф. д-р. Никола Алтънков, председател
За Български Национален Фронт – Чикаго/инк – Гошо Спасов, зам. председател
За Съюз на Българските Национални Легиони, Главно водачество – Петър Нешков
За Национален център за изследване на комунистическите престъпления в България – 1944-54 г. – Йордан Маринов, секретар
За Асоциация „Сътрудничество за Развитие“ – Петър Нешков, председател
За Дружество на Белогвардейците и техните потомци в България – д-р Леонид Ходкевич, председател
За Клуб на оръжейника, Казанлък – о.з. Капитан Тодор Досев
За Национален комитет за войнишките паметници – о.з. полковник Радион Попов
За Национален синдикат на свещено- и църковнослужителите към КТ „Подкрепа“ – свещеник Марио Иванов, секретар
За Федерация „Хранителна и питейна промишленост“ към КТ „Подкрепа“ – Румен Еленкин, председател
Граждани:
Александър Александров Сталийски, България
Александър Дърводелски, САЩ
Алфред Фосколо, България, Франция
доц. Ангел Кръстев, България
Андон Андонов, България
Ани Петрова, България
Анна Зографова, България
Анюта Томанова, България
Атанас Аргелашки, свещеник, България
Атанас Чобанов, Франция
Байрам Ибрахим Гета, Турция
Балчо Димитров Балчев, България
Богдан Кръстев, о.з. полковник, България
Бойко Христов Станкушев, България
Борислав Ненов, България
Борислав Симеонов, България
Валентин Вълчанов, България
Валентин Георгиев Елинов, България
Валентин Дарев, България
Валентин Топузлиев, Германия
Ваня Василева Генчева, България
Ваня Пиринчева, България
Васил Станилов, България
Веселинка Христова, България
Вихрен Михайлов, България
Владимир Гошев, България
Владимир Костов, Франция
Владимир Кръстев, Франция
Владо Вутов, България
Гено Генов, България
Гено Едуардов, син на Едуард Генов, САЩ
Георги Асенов Саръиванов, България
Георги Гугов, свещеноиконом, България
Георги Динев, Великобритания
Георги Елинов, България
Георги Касабов, България
Георги Кръстев, България
доц. Георги Миков, България
Григор Соколов, България
Даниела Кръстева, България
доц. Делян Николчев, България
Димитър Ботев, България
Димитър Кичев, България
Димитър Митев, България
Димитър Нончев Амбарев, свещеноиконом, България
Димитър Пенчев, Франция
Дончо Папазов, България
Драгомир Цеков, Франция
Ева-Мария Крумова Байтошева, Испания
д-р Евгений Душков, България
д-р Евгений Янков Генчев, България
Евдокия Пенкова, България
Екатерина Минчева Танева, България
Екатерина Петровна Макарова (по рождение Львова), вдовица на Владимир Макаров, Франция
Елена Акалска, България
Елена Вълкова Елинова, България
Елена Танева, България
Елисавета Ковачева, Франция
Емануил Тошев, България
Емил Цочев, България
Жеко Стоянов, България
Жерминал Панайотов Чивиков, Холандия
Запрян Джуджев, България
Здравко Николов, България
Зина Бабаханова, България
Ибрахим Гета, България
Ибрахим Коруджу, Турция
Ибрахим Юсуф Сърманли, България
Ивайло Манев, България
Иван Ангелов Станев, България
Иван Аргилов, България
проф. Иван Бързаков, България
Иван Гаджев, САЩ
Иван Григоров, България
проф. Иван Денев, България
Иван Искрев, България
Илия Василев, България
Йоана Колева Томова, България
Йордан Велчев, България
Йордан Чукански, България
Калин Цветанов Манолов, България
Кирил Данаилов, свещеноиконом, България
Константин Григориев, България
Константин Томанов, България
Константин-Илия Томанов, България
Крум Байтошев, Испания
Лидия Неприенкова, България
Лидия Николова Машева, вдовица на Антон Машев, Франция
Лиляна Вълкова Йорданова, България
Лъчезар Заркин, син на Георги Заркин, България
проф. Лъчезар Стоянов Стоянов, България
Любен Радев, България
д-р Любомир Канов, България, САЩ
д-р Любомир Морев, България
Малина Петрова, България
Мариан Данаилов Гяурски, България
Мария Писийска, България
д-р Мария Проданова, България
Матей Амбарев, България
Милен Пандов Радев, Германия
Милена Стефанова Байтошева, Испания
Милчо Попов, България
Минчо Танев, България
проф. Мирослав Попсавов, България
доц. Момчил Баджаков, България
Мона Фосколо, дъщеря на А. Фосколо, Франция
Надежда Димитрова Амбарева, България
Начко Амбарев, България
Неделчо Стойчев, България
Недялка Бъчварова, България
Нежмедин Ахмед Мехмед (Хак), България
Никола Алтънков, България
Никола Даскалов, България
Николай Атанасов Юруков, САЩ
Николай Василев, България
Николай Пенчев Кралимарков, България
Николина Вълкова Амбарева, България
д-р Нина Морева, България
Нина Пенчев Димитрова, България
Орхан Хюсеин Сърманли, България
Пенко Неделчев, свещеник, България
Петко Огойски, България
Петър Бояджиев, Франция
Петър Бояджиев (син), Франция
Петър Деничин, България
Петър Добрев, България
Петър Стаматов, САЩ
Пламен Спасов, България
Пламен Станчев, България
Михаил Новак, презвитер, България
проф. Пламен Цветков, България
Радина-Мария Томанова, България
проф. д-р Радко Поптодоров, протопрезвитер, България
Радостина Георгиева (Смарагда), България
Радостина Феодорова, България
Райна Никола Аръшева, България
Рамадан Коруджу, Турция
Рамадан Коруджу (син), Турция
Румен Любомиров Попстоянов, България
Румяна Симеонова, България
Сабина Генова, вдовица на Едуард Генов, САЩ
Сашо Деянов, богослов, България
Славчо Методиев Атанасов, България
София Крумова Байтошева, Испания
д-р Станчо Проданов, България
Стефан Йорданов, България
Стефан Комитов, България
Стефан Крумов Байтошев, Испания
Стоян Йовчев, България
д-р Стоян Проданов, България
Сузана Фосколо, дъщеря на А. Фосколо, Франция
Тимо Златанов, свещеник, България
Тодор Гагалов, България
Тодор Кръшков, България
Тончо Карабулков, Франция
Тончо Христов, България
Фанна Димитрова Коларова, България
Федаил Раим Юзеир, Турция
Халил Расим, България
Хасан Хасан Гюндуз, България
Христо Атанасов Христов, България
Христо Йорданов Латинов, България
Христо Марков Марков, депутат в 7-то Велико народно събрание и 36-то Народно събрание, България
Христо Писаров, епископ, България
Христо Присадников, протоиерей, България
Хюсеин Сърманли, България
Хюсеин Юмер, България
Цоню Едуардов, син на Едуард Генов, САЩ
Юлиана Методиева, България
Здравейте,
Пиша тук, защото няма друга публикувана връзка, чрез която да се изрази подкрепа за инициативата ви.
Син съм на бивш царски офицер, активист от/през първите дни на демокрацията и страдащ баща на деца отнети по донос от френската държава вече 4-та година. Но личната ми драма не ме прави по-малко съпричастен към тегобите на родината ми, на която изцяло принадлежа духом. Приветствам благородното ви начинание и желая да присъединя и моя глас към него, с надеждата наистина да се осъществи едно ново начало хвърлящо мост през паметта ни за миналото отстоявало изконните ни ценности и бъдещето, като заслужаващо да се назове негов наследник.
Това добре.
Нищо чудно и да го направи.
Само че „извинение обувки не лъска“.
Къде е ОТГОВОРНОСТТА?
ОТГОВОРНОСТТА на онези, които осъществиха (и продължават да осъществяват – частично с други методи и средства) този геноцид над българския народ?
Закон, в който санкцията е забравена (липсва предумишлено) не струва дори хартията и мастилото за обнародването му. Той е сътворен, за да заблуждава лековерните, че има „такъв“ – макар че всъщност е „онакъв“.
Налице е опасност подобна роля да изиграе и предполагаемото „свеждане на глава“ – пореден ход за „отбиване на номера“ по социалистически маниер.
Ако не последва – най-после – търсене на ОТГОВОРНОСТ за престъпленията, значи сме изправени точно пред този казус: поредното хвърляне на прах в очите на тълпата.
Американският сенатор Phil Gramm разкрива много точно основните причини за (досегашния) успех на американския модел:
„The truth is, Americans are pretty ordinary people. What is unique about America is an understanding of freedom and limited government that lets ordinary people achieve extraordinary things…
It’s about freedom and it’s about the kind of character that only freedom creates…
But as I used to say…
But what made Americans who we are is a historically unprecedented level of freedom and RESPONSIBILITY.“
(Reaganomics and the American Character.-IMPRIMIS, November 2011, Vol.40, No.11, p.3).
Досегашното парламентарно и извънпарламентарно (в изпълнителната и съдебната власт)поведение на ГЕРБ (чиято еманация е и президентът Росен Плевнелиев) сочи на заобикаляне душещипателната проблематика за ОТГОВОРНОСТТА.
Две са основните предположения за „проекта Бойко Борисов“ и „проекта ГЕРБ“:
Или те са продукт на комунистически номенклатурен заговор – а лъкатушното им поведение в ключови моменти накланя везните в тази негативна посока;
Или са изчаквали да поемат „цялата власт“ в ръцете си и, бидейки „с развързани ръце“, най-после да въздадат „всекиму своето“ – т.е. да поставят и да решат въпроса с ОТГОВОРНОСТТА за престъпленията на комунизма и техния посткомунистически „Преход“.
Вече имат цялата власт.
Да видим коя алтернатива ще прегърнат.
Едно допълнение към горното от мен, Петре:
Време е държавата да сведе глава
http://de-zorata.de/blog/2012/01/20/obrashtenie-plevneliev/
Струва ми се, че има доста голям шанс това, за което призоваваме да стане…
И аз подкрепям, подписвам тази Декларация на справедливостта!!!
Силно се съмнявам, че новия ни президент, че се поклони някому по-ниско отколкото на Боко. Може ли този списък да се подпише и от други граждани до 1 февруари?