В допълнение към изпратения на 8 август 2012 г. до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага сигнал за посткомунистическия геноцид в България проф. Янко Н. Янков-Вельовски изпраща днес допълнителни данни, предоставени му от известните правозащитници проф.д-р Петър Пенчев и проф.д-р Божидар Фотев.
До Международния наказателен съд, офис на Прокурора
Address for letters:
Янко Н. Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София, България
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://iankov.info
http://iankov.com
http://velyovski.blogspot.com
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
================================================================
16 Август 2012 г.
До Международния наказателен съд
офис на Прокурора
П. К. 19519
2500 СМ Хага,
Холандия
Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.
До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
Съдебна палата,
бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
Преписка на ВКП № 4459 / 2007, ІІ-1 ### № 6414; 6419; 4584; 25707 / 2007
Преписка на ВКП № 11512 / 2007 ### № 8370 / 2008
Преписка на Софийска градска прокуратура № 9316 / 2009
ВКП № 13285 / 2010 г.–ІІ-1 / 13.12.2010 г.
„Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни
служби и на прокуратурата! – 61-А (Шестдесет и едно – А),
ВКП 13285/10/ ІІ, 24.10.2011 г.
До Бойко Борисов –
ноторно известен мафиотски престъпник,
изпълняващ длъжността Министър-Председатал
на поредното престъпно Правителство
на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически
ченгеджийско-мафиотски политически режим,
един от институционално и лично съпричастните към
извършеното върху мен
на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА
драстично осакатяващо покушение
(имащо характера на опит за убийство),
за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран
с надлежно регистриран писмен текст
Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2012 г.
До: Техни Превъзходителства Посланиците на:
01. Република Австрия – ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София
02. Кралство Белгия – бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София
03. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия –
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
04. Федерална Република Германия –
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София
05. Кралство Дания – бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София
06. Европейската комисия в България –
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София
07. Република Ирландия – ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София
08. Кралство Испания – ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
09. Република Италия – ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София
10. Княжество Лихтенщайн – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)
11. Великото Херцогство Люксембург – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)
12. Кралство Норвегия – бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София
13. Република Португалия – ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
14. Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) –
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
15. Република Франция – ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София
16. Кралство Нидерландия – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
17. Конфедерация Швейцария – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
18. Кралство Швеция – ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София
През Март 2007 г. предприех процедура пред българската прокурорска институция с искане за разследване на организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства престъпна държавна стратегия, изразяваща се в: евгеника (евгенетика), социално-медицински геноцид, медикаментозен геноцид, пенсионен геноцид, образователно-професионален геноцид, интелектуален геноцид, социално-икономически геноцид, държавен тероризъм (държавно терористично насилие), извънсъдебни убийства, както и множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
Върху основата на неутрално описаните и поднесените от мен факти и обстоятелства, взети наготово от официалните информационни източници, аз обосновах тезата, че
докато по време на класическата комунистическа власт от Септември 1944 г. до Ноември 1989 г. в България е бил извършван селективен класов комунистически геноцид над отделни групи и слоеве от населението,
то след камуфлажните политически промени от Ноември 1989 г. досега, включително и от 01 Юли 2002 г. досега,
в България се извършва тотален посткомунистически геноцид върху всички български граждани,
в резултат на което отделно от нормалната смъртност и отделно от емиграцията
от демографската карта на българската държава липсват 1 850 000 български граждани-жертви на провежданата геноцидна държавна стратегия.
В отговор както на тази, така и най-вече на цялостната ми обществено-политическа и специфично правозащинта дейност,
не само лично аз, но и всички членове на семейството ми бяха и продължават да се подложени на секретни оперативни мероприятия на българските специални служби,
а връхната точка на тези секретни мероприятия
бе извършеното върху мен на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА в София
драстично осакатяващо покушение (имащо характера на опит за убийство),
за подготовката на което лично Премиерът (Министър-Председателят, ръковидителят на Правителството) е бил предварително и официално сезиран с надлежно регистриран писмен текст,
но в услуга на престъпниците не е предприел абсолютно нищо за изпълнение на конституционното си задължение да осигурява сигурността на българските граждани.
Тъй като по предприетата от мен още през Март 2007 г. процедура за разследване на описаните престъпления НЕ БЕ ПРЕДПРИЕТО АБСОЛЮТНО НИЩО,
копия от преписката, състояща се от 382 страници, са надлежно изпратени от мен
както на Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа в Страсбург, Франция,
така и на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия.
При това уточнавям, че текстът на визираната документация от с.1 до с.337 е издаден като книга, която има следните библиографски параметри:
Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
***
С настоящия мой официален текст приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население; този пакет съдържа (се състои от) 91 страници документация.
Обръщам специално внимание на факта, че:
***в приложените две строго научни изследвания проф. д-р Пенчо П. Пенчев е направил изрична и пределно ясна съпоставка между характерните белези на българския посткомунистически геноцид и геноцидът в Руанда;
***а в строго научното изследване на проф. д-р Божидар Фотев са анализирани параметрите на интелектуалния геноцид в посткомунистическа България.
***
С горното отново настоявам уважаемият Прокурор да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица от Ноември 1989 г. до днес.
Уточнявам, също така, че след приключването на тук предприетата процедура за търсене на наказателна отговорност от престъпниците, ще бъде направено ново издание на книгата, в което ще бъде отразена Вашата (на Съда) дейност по казуса и Решението, което ще издадете или ще откажете да издадете.
Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
16 Август 2012 г. Янко Н. Янков: . . . . . . . .
*************
