В допълнение към вече изпратените сигнали до Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, Янко Н. Янков-Вельовски предоставя нови данни за престъпни геноцидни посегателства спрямо населението на България, извършени от държавните власти на България и на други държави посредством действия на техни официални представители в съучастие с международни банкови институции.
Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://iankov.info
http://iankov.com
http://velyovski.blogspot.com
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29
================================================================
20 Август 2012 г.
До Международния наказателен съд
офис на Прокурора
П. К. 19519
2500 СМ Хага, Холандия
Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.
Към: документацията, датирана и изпратена на 16 Август 2012 г.
До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
Съдебна палата,
бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 514“, от 27 Юни 2012 г.,
ВКП рег. № 25707/2006 г., ІІ
До Бойко Борисов –
ноторно известен мафиотски престъпник,
изпълняващ длъжността Министър-Председатал
на поредното престъпно Правителство
на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически
ченгеджийско-мафиотски политически режим,
един от институционално и лично съпричастните към
извършеното върху мен
на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА
драстично осакатяващо покушение
(имащо характера на опит за убийство),
за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран
с надлежно регистриран писмен текст
Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2012 г.
До: Техни Превъзходителства Посланиците на:
01. Република Австрия – ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София
02. Кралство Белгия – бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София
03. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия –
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
04. Федерална Република Германия –
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София
05. Кралство Дания – бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София
06. Европейската комисия в България –
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София
07. Република Ирландия – ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София
08. Кралство Испания – ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
09. Република Италия – ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София
10. Княжество Лихтенщайн – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)
11. Великото Херцогство Люксембург – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)
12. Кралство Норвегия – бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София
13. Република Португалия – ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
14. Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) –
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
15. Република Франция – ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София
16. Кралство Нидерландия – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
17. Конфедерация Швейцария – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
18. Кралство Швеция – ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София
Както несъмнено много добре е известно на българските адресати,
още на 10 Май 2006 г. съм датирал и на 11 Май 2006 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор моята Първа „Жалба” по казуса „Софийска вода”
и оттогава до днес все още не е издаден и не ми е даден т. нар. „окончателен акт“, който да мога да използувам, за да се обърна за защита на правата ми към европейските и международните правозащитни институции.
Както несъмнено много добре е известно на българските адресати,
на 27 Юни 2012 г. официално съм регистрирал текст, озаглавен „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 514 (петстотин и четиринадесет)“.
Както несъмнено много добре е известно, в този текст се съдържа следното мое изрично и ясно формулирано изявление:
„ Посочвам обемистната документация, която е надлежно регистгрирана в офисите на системата на Прокуратурата;
Прилагам 152 (сто петдесет и две) страници копия от посочената надлежно регистрирана в системата на прокуратурата документация,
по която документация българската прокурорска институция не просто не се е произнесла съгласно принципите и нормите на Правото и на Закона,
но дори откровено и нагло е демонстрирала своята принадлежност именно към престъпните мафиотски субекти.
Уточнявам, че тук визираният казус е обозначен като „казус „Софийска вода“ и е надлежно регистриран в системата на Прокуратурата.
Уточнявам, че от визираната документация е видно, че в нея многократно, изрично, ясно и категорично съм написал, че настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!
***
Както несъмнено много добре е известно, от посочената и приложената документация е видно,
че става дума за брутални престъпни нарушения на правата на всички столични (софийски) абонати на фирмата „Софийска вода”, които
принудително, по криминален начин и с геноцидни стратегически съображения са ограбени с
повече от 1 300 000 000 (един милиард и триста милиона) лева,
което е равнозначно на повече от половин милиард евро!!!
***
Строго погледнато, юридическият казус е достатъчно елементарен:
Първо: През 1998 г. Софийската община е обявила международен конкурс за отдаване на концесия на общинската фирма за водоснабдителна и канализационна дейност;
Второ: Тъй като Министърът на вътрешните работи официално заявил, че процедурата има корупционен характер, той бил незабавно отстранен и бил назначен нов министър;
Трето: През Октомври 2000 г. влязъл в сила така наречен „Концесионен договор“, сключен между Софийската община и британския консорциум „Интернешънъл уотър лимитид“, във връзка с което било създадено акционерното дружество „Софийска вода“, което поело експлоатацията на водоснабдителните и канализационните дейности в град София;
Четвърто: Тъй като след това започнали серия публични скандали, Парламентарната Комисия за борба с корупцията направила официална констатация, че сключеният концесионен договор е корупционен;
Пето: В същото време британската фирма получила от Европейската банка за възстановяване и развитие изключително колосален банков кредит, предназначен за инвестиции –
при което, обаче, нито един лев от тези пари не е бил вложен в инвестиционна дейност,
като повече от половината от парите веднага били преведени в чужбина,
а останалите пари били предоставени на българския мафиотски политически и държавнически елит;
Шесто: В медиите бе съобщено, че така нареченият „Концесионер“, който, всъщност, от юридическо гледище въобще не притежава такова качество,
отделно от това прилага и редица други мафиотски финансови трикове и методи за ограбване на „туземното“ софийско население, в резултат на което по напълно престъпен начин,
отделно от визираната по-горе парична сума получава шеметни по своите размери парични суми;
Седмо: Тъй като в същото време самият аз бех предприел интензивна преписка пред Прокуратурата за разследване на визираната корупционна дейност,
в наказателно-репресивен отговор на това мое гражданско и правозащитно поведение,
посред бял ден, на 21 Юни 2010 г., точно пред видеокамерите на входа на Софийската съдебна палата, бех нападнат от двама души, които очевидно и демонстративно са целели да ме ударят по главата и да ме убият;
тъй като, обаче, аз съм мръднал само с три-четири сантиметни, бех ударен по рамото (с боен железен предмет – нунчаку – nunchaku), което бе счупено на пет места, и така по волята на случайността убийството ми е било заменено с осакатяване;
На моите многобройни искания за разследване Прокуратурата никога не е предприела абсолютно нищо.
Осмо: Обръщам внимание на това, че:
*в едно гражданско общество, при това общество, което е част от Европейската гражданска общност,
не може и не трябва да бъде позволено водата да бъде инструмент на геноциден натиск и ограбване на населението, което фактически е третирано като „туземно население“;
*тъй като така или иначе не е създаден и не съществува „Воден трибунал“, функцията на такъв би трябвало да бъде изпълнявана от Хагския трибунал.
*още през 2003 г. базираният във Вашингтон Международен консорциум за разследваща журналистика е бил обявил, че в много държави „коронясването на водните барони“ е било осъществявано от местните правителства благодарение на Световни и регионални банкови институции,
които несъмнено много добре са знаели и знаят, че става дума за финансиране на престъпна геноцидна дейност;
и че фактически именно за осъществуването на тази дейност те са отпускали и отпускат огромни фалшиви концесионни заеми,
които впоследствие са калкулирани в цената на водата
и по този начин кредитите на банките се използуват като финансов инструмент за жесток натиск върху местното население,
което население принудително, чрез институциите на държавата и на мафиите, е принуждавано да погасява (да изплаща) тези заеми;
*още преди повече от две десетилетия редица видни световни и европейски лидери и специалисти изрично и ясно са формулирали тезата, че една от формите на модерния геноцид е овладяването на водните ресурси на населенчески общности, които чрез военни, паравоенни и мафиотски формирования насилствено са третирани като „туземни общности“.
***
С настоящия мой официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;
този пакет съдържа (се състои от)
163 страници документация.
При това уточнявам, че всичките текстове на тук визираната документация се съдържат като текстове на издадена от мен книга, която има следните библиографски параметри:
Янко Янков, Софийската вода и геноцидът над софиянци (Документалистика), Издателство „Янус”, С., 2012, ISBN: 978-954-8550-82-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 217 c.
Уточнявам, също така, че след приключването на тук предприетата процедура за търсене на наказателна отговорност от престъпниците, ще бъде направено ново издание на книгата, в което ще бъде отразена вашата дейност по казуса и Решението, което ще издадете или ще откажете да издадете.
***
С горното настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.
Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
20 Август 2012 г. Янко Н. Янков
