Тезата за мирната същност на протестите е инвариант на тезата за робското съгласие на населението да се подчинява на „правилата на играта“ на властта.
Не друг, а самият Пол Рикьор е категоричен, че “самата история” и “всичко, което се отнася към историята, е насилие”, и че “ненасилието е край на историята” (в руския превод тази мисъл е изразена чрез формулата “съвестта отхвърля историята”); наистина той приема, че е напълно възможно ненасилието да бъде включено в историята, но само доколкото то е способно да внася своя принос в историята посредством онази драматическа връзка, която то (ненасилието) поддържа с насилието, или по-точно – с прогресисткото насилие.
(Вж.: Ricoeur, P., History and Truth, Evanston, 1965, p. 228;
Рикер, П., Человек насилия и его присуствие в истории, В: Рикер, П., История и истина, СПбг., 2002, с. 270, 264.)
Или иначе казано, основната мисъл на П. Рикьор е, че е невъзможно ненасилието да бъде отграничено от насилието, и че е невъзможно определянето на насилието като специфичен исторически акт, различен от който и да е друг човешки акт.
(Виж: с. 14 Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, С., „Янус”, 2007, 630 с. ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16)
Днес повече от всякога ТРЕЗВОМИСЛЕЩИТЕ български граждани трябва да си припомнят забравения 3-ти абзац от Преамбюла на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека:
„…НЕОБХОДИМО Е ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ДА БЪДАТ ЗАКРИЛЯНИ ОТ ЗАКОНА ТАКА, ЧЕ ЧОВЕК ДА НЕ БЪДЕ ПРИНУЖДАВАН ДА ПРИБЯГВА КЪМ БУНТ СРЕЩУ ТИРАНИЯТА И ПОТИСНИЧЕСТВОТО КАТО ПОСЛЕДЕН ИЗХОД.“
Международното право признава бунта (т. е. НАСИЛИЕТО) срещу тиранията НА ВЛАСТТА като последен изход от потисничеството.
Цялата история на човечество, обаче свидетелствува, че БУНТЪТ Е ЕДНА ОТ основополагащите СЪСТАВНИ ЧАСТИ на личностното и народностното ДОСТОЙНСТВО и че БУНТЪТ е възможен само там, където, когато И ДОКОЛКОТО ИМА личностно и народностно ДОСТОЙНСТВО.
.
Проф. Янко Н. Янков
А бе,Хана Аренд..!? Четете Георги Марков,за да разберете истината за този свят.
Да, но в модерните робства (лъже-димокрации) бунтовете ги „крадат“. И подменят революциите с лъже-промени. Хиените сами си ги правят дори за изпускане на парата (в празно пространство) чрез лъже-дисиденти, „бунтари“ и активисти-парашутисти, спонсорирани от Изток и Запад. Шарани се намират. Т.е. „обезопасяват“ ги в зародиш (бунтовете). Подмяната е коронния номер и на сакатия другарски „преход“ в нещастното Бг.
КАК чрез СЪПРОТИВА БЕЗ НАСИЛИЕ – истинска промяна? ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР. Но от другия вид – не между „народ“ и „управляващи“, а между самите хора – целия народ. Не Русо, а Хана Аренд.