Изминаха повече от 100 дни, откакто Българският Културно-информационен център в Босилеград за първи път сподели тревогите и възмущението на българското население в Босилеградско от премахването на българския цифров сигнал на територията на Босилеградска община. Пет месеца преди това имаше качествен цифров сигнал и, следвайки напътствията от рекламите за цифровизацията, около половината от населението в Босилеградско си купи декодиращи устройства и гледаше българска телевизия.
КИЦ „Босилеград” по надлежен ред осведоми за случая Министерството на външните работи, Държавната агенция за българите в чужбина, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Народното събрание, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета по електронни медии, политически партии, НПО-та и българските медии. Въпреки добронамерените изявления и готовността на всички проблемът да се реши, той и досега не е решен.
Най-напред получихме противоречиви обяснения от типа на „(не)допустими излъчвания на границата на съседни държави” до „проблемът е решен след среща с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на Сърбия” и „хората в Димитровград и Босилеград в Сърбия вече гледат българска ефирна цифрова телевизия”. През ноември се появи слаб и нестабилен цифров сигнал в центъра на Босилеград с лошо качество на приема, а в околните села няма никакъв прием. Бяха направени и съответни замервания на сигнала от страна на представители на НУРТС. Досега никой не каза защо на мястото на телевизионния предавател от преди месец август е сложен друг, с много по-малка мощност, и цифровият сигнал не само не достига до Босилеградско, но и до много Кюстендилски и Треклянски села.
Недопустимо и нечовешко е, че българите в Босилеградско и Царибродско, по времето на телекомуникациите и евроинтеграциите, за Коледа и Нова година не само няма да могат да гледат българска телевизия, но даже не получиха и никакво смислено обяснение защо и докога няма да я гледат. КИЦ „Босилеград” настоява за отговор на този въпрос и протестира за нехайството, с което се пренебрегва значението за свободен достъп до българската телевизия като най-ефикасна жива връзка с България и най-добро средство за опазване на българския език, история и култура в Западните покрайнини. В крайна сметка, това е и официална държавна политика и всеки трябва отговорно да се отнася към нея.
Председател на КИЦ „Босилеград” Иван Николов
Босилеград, 16.12.2013 г.
