Тази година на изборите за български представители в Европейския парламент за пръв път протоколите на избирателните комисии съдържаха графа за недействителни бюлетини, подадени за партия. Това са бюлетини, в които партията е отбелязана правилно, но съдържат например някакви знаци (което е забранено). Тогава бюлетината е невалидна, но партията, за която е подадена, е известна.
Общо взето, една бюлетина е невалидна, когато не може да се разбере за кого е подадена. Ако може еднозначно да се разбере за кого е подадена, в страни като Франция например тя със сигурност би била редовна (защото това е и дефиницията за действителност на една бюлетина). В този смисъл подадените невалидни бюлетини, за които се знае обаче за кого са подадени, представляват казус, над който създателите на изборни правила в България би трябвало да се замислят.
Графиката, публикувана по-долу, съдържа недействителните гласове, подадени за всяка партия или независим кандидат, участвали в българските Евроизбори ‘2014, като процент от общия брой действителни гласове. (Тя е направена от двама представители на Временните Обществени съвети на българите в чужбина – Димитър Иванов от Винтертур, Швейцария, и проф. Любомир Гаврилов от Тулуза, Франция.)
От графиката се вижда, че партиите с голям електорат като цяло имат нисък процент недействителни бюлетини. В този смисъл твърдението, че избирателите на ДПС са „необразовани“ не се потвърждава, поне от данните, които показва графиката. От нея се вижда още, че най-малко невалидни бюлетини са били подадени за Реформаторския блок, следван от ГЕРБ, АБВ и НФСБ. Най-много недействителни бюлетини са били подадени за някои малки и слабо известни партии. Висок процент невалидни бюлетини има и за независимия кандидат Евгения Банова.
Интересен факт е, че общият процент невалидни бюлетини на тези избори за Европарламент (около 5.5%) е много по-висок в сравнение с всички предишни избори: двойно по-висок, отколкото на парламентарните избори през 2005, 2009 и 2013 г., когато бюлетината беше много по-сложна (около и под 2.5%), и повече от 5 пъти по-висок от предишните избори за Европарламент през 2007 и 2009 (под 1%). Би било много интересно, ако авторите на изследването предложат някакъв коментар.
Важен юбилей : 70 години Власт на КГБ над България !!! Първите 70 години!!! :(((
dobavka: към грешките на СИК , които евентуално са обявили за невалидни иначе валидни гласове, трябва да се добавят и погрешно обявените за невалидни бюлетини поради невалидна преференция ( две или повече преференции, без преференция, указана с различен знак и т.н.), които обаче не правят гласа за партията невалиден.
Mного интересно проучване. И браво на инцииаторите за него.
Бих бърнал внимание, че най-вероятните хипотези, които водят до невалиден, но все пак еднозначно определен вот за съответната партия, са най-напред използване на знак различен от X или V , и чак след това знаци по бюлетината, както е посочено в статията.
Mоже да се спомене и по-малко вероятната хипотеза за гласуване с химикал с друг цвят (а не със син).
Mожем да допуснем и случаи на забравен (втори) печат и дори на неразбрани от комисията правила за обявяване на недействителни бюлетини – като например неоткъснат номер на бюлетината (което не е повод за недействителност) или престараване.
За съжаление, анализът на тези причини е труден, поради липса на съответни графи в протоколите.