Добро утро! Хайде, поспаланковци, ставайте! Пак сме в позиция партер, тоест в предизборна ситуация. Няма как, трябва да си изберем кои народни любимци да ни крадат отново. Мързи ли ви? Не ви се излюпва от леглото ли? Хубаво, може и без вас да се възпроизведат паразитите. Как ще стане ли? Лесно. От три реки гласове ще докарат. В най-бедната държава в Европа, в която 1 700 000 българи „живеят” с недоходи, по-малки от прага на бедността – 212 лв. на месец, не е проблем да се пазаруват гласове. Да се изсекнеш в урната срещу 50 лв. на ръка си е добра сделка и за млади, и за стари, без разлика в етноса.
Покупко-продажбата на гласове е бизнес. Във всяка избирателна секция предварително се знае колко души могат да се напазаруват. Схемата е разработвана с години. Всичко е подредено като в аптека. МВР, Прокуратура и ДАНС са преки участници в далаверата. Главната им задача е да се правят, че нищо не знаят. Не по-малко пълноводна е реката с контролирания вот. Закрепостени работници в мини, фабрики, заводи, хотелски комплекси… гласуват, както им нареди чорбаджията. Морковът е мизерната заплата, тоягата е безработица.Тук са и чиновниците, 140 000 служители в държавната администрация. Тези сами се контролират. Сладките места на държавната хранилка винаги са по-малко от мераклиите.
Третата река изглежда виртуална, но всъщност си е напълно реална. Колкото гласа са необходими, ще бъдат добавени в протоколите от секционните избирателни комисии. Задраскват се гласовете на малките и се дописват към големите. В графата за поправки се пише, че няма такива. Вече в районните избирателни комисии всичко се приема за редовно и готово. Край на фокуса. После, който иска, да подава в съда. Няма проблем, делото ще си мине през инстанциите, но резултатът от „изборите” няма да се промени. Българският съд е справедлив, особено когато му се плати доволно. Кривосъдниците нали и те са част от цирка, и те са на хранилката, и те трябва да ядат. Когато трите реки от купени, контролирани и написани гласове се слеят, се получава отровното блато, в което гнием.
Какво можем да направим? Отличен въпрос. Наивно си мислех, че е достатъчно да се вдигнем и да си изберем честни, справедливи и безкористни човеци, да ги овластим да управляват от наше име и да заживеем щастливо. Но няма как да стане. Ще задраскат гласовете ни и ще ги допишат, където трябва. Какво излиза? По демократичен път не можем да се справим с Шайката, откраднала България. Бандитите са се оградили със свои прокурори, съдии и полицаи. Законите се използват за унищожаване на всеки опит за съпротива. Желанията за справедливост и възмездие се убиват в зародиш. Показно – с цел сплашване на тези, които биха дръзнали да надигнат глави.
Какво да правим? Какво ни остава? Когато са ни отнели всички възможни цивилизовани, мирни начини да си върнем достойнството, да живеем нормално. Нима от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) ни тласкат към насилие? Нима олигарсите, политиците и магистратите не разбират, че вече не могат да ни лъжат и баламосват с кухите си обещания за справедливост, законност, прозрачност… Слепи ли са Паразитите или просто не им пука? Мислят си: „Тия са риби, овце, ще си правим, каквото си искаме, още 25 години. Отрепките няма да гъкнат. Ще си мълчат, ще си траят. А ние ще ги грабим и убиваме. Ще ги мачкаме, ще ги разделяме идиотите, за да се мразят помежду си. Ще отстрелваме потенциалните им водачи или ще ги привличаме в нашата банда. Майната им на робите. Ето, на 5 октомври пак ще се възпроизведем.”.
Добро утро! Хайде, поспаланковци, ставайте! Пак сме в предизборна ситуация. Няма как, трябва да си изберем кой да ни краде. Мързи ли ви? Добре. Тогава лека нощ!
Ивайло Зартов,
2 юли 2014 г.
