Случаят ‘Франкфурт’ или как ЦИК отговаря на жалби от СИК

След случая с избирателната секция в Париж, заради който към нас се обърна г-жа Елина Узунова (вж. тук), и друг член на секционна комисия в чужбина потърси нашето издание. Това бе г-жа Людмила Шнайдер, която е била председател на СИК № 325300391 във Франкфурт, Германия, на изборите на 5 октомври.

Г-жа Шнайдер не за първи път участва в секционна комисия на български избори в чужбина. Тя е била член на СИК във Франкфурт и на евроизборите тази пролет. В които според нея, както и според други членове на двете секционни комисии във Франфурт, е имало нарушения, за които е била сезирана Централната избирателна комисия.

Във връзка с постъпилите тогава жалби от страна на: Константин Атанас Костадинов – зам.-председател на секция № 322800142 във Франкфурт, Людмила Константинова Шнайдер – зам. председател на секция № 322800143 във Франкфурт; от Мария Георгиева Живков и Божидар Тодоров Живков и от Ганчо Ганчев, български граждани и гласоподаватели във Франкфурт, ЦИК излиза с Решение № 605-ЕП/19.06.2014 г., с което в крайна сметка жалбите се отхвърлят.

Тестът на това решение е особено интересен, защото след изложените аргументи, че има нарушения на изборните правила от страна на определени наблюдатели и застъпници и описанието на тези нарушения, се приема решение, че съответните наблюдатели и застъпници не са нарушили изборните правила и правомощията, които им дават чл. 114 и 120 от Изборния кодекс.

Проектът за решение, че те са нарушили своите правомощия, не е минал, понеже 5 члена на ЦИК са гласували за него, а 10 – против. Аргументи за гласуването „против“ обаче няма изложени в това решение. Има само аргументи „за“, изложени в неговия текст.  Единственият довод за гласуване против, ако въобще може да се приеме за такъв, е това, което написал в отговор на тези жалби и след запитване на ЦИК самият дипломатически представител, споменат в жалбите, Иван Йорданов, според когото изборите са преминали спокойно, без нарушения, а той е осигурил химикалки и маси за улеснение на избирателите. „С писмо с ЕП-00-526/09.06.2014 г. ЦИК изиска от консула на Република България във Франкфурт на Майн писмено становище по направените оплаквания от жалбоподателите. С вх. № ЕП-04-01-133 от 13.06.2014 г. в ЦИК е постъпил отговор от г-н Иван Йорданов – временно управляващ в Консулството на Република България във Франкфурт на Майн, ФРГ, с който ни уведомява, че съгласно протокол с фабр. № 0320933 от 25.05.2014 г. на СИК № 322800142 изборите са протекли в спокойна обстановка и не са констатирани нарушения на изборното законодателство. Също така обяснява, че поради големия брой гласоподаватели на изборите през май 2013 е осигурил три маси и 400 химикалки на територията на Консулството във Франкфурт на Майн с цел улеснение на избирателите при попълване на изискуемите по Изборния кодекс декларации.“

И така, членовете на ЦИК Р. Сидерова, А. Андреев, Р. Матева, К. Нейкова, Е. Чаушев, Ив. Грозева, С. Солакова, М. Сюлейманов, Т. Цанева и М. Мусорлиева (подписала се с особено мнение) са решили да гласуват против. Гласувалите против са 10, гласувалите за – 5. Аргументът се оказва не смислов, а числов. В текста на самото решение няма изложени никакви аргументи за това гласуване против, освен числовия.

Из текста на Решение № 605-ЕП на ЦИК:

„Ролята на наблюдателите и застъпниците съгласно ИК е най-общо казано да съблюдават за провеждането на едни честни, прозрачни и законни избори, като за целта Изборният кодекс им е предоставил широк кръг от правомощия. Лица, които облечени в качество си на наблюдатели и застъпници, на практика са организирали масово попълване на декларации на определени избиратели, са опорочили ролята на наблюдателя и застъпника като фигура в изборния процес.

Ето защо ЦИК приема, че след като тези лица не са изпълнявали правата и задълженията си на наблюдатели и застъпници в изборния ден, са нарушили правомощията, дадени им съгласно чл. 114 и 120 от ИК.

Предвид важността на наблюдателите и застъпниците в изборния ден и тяхната роля при съблюдаването на изборния процес Централната избирателна комисия, независимо че в Изборния кодекс липсва изрична законова регламентация на изброените по-горе нарушения, следва да постанови решение, с което да ангажира административно-наказателна отговорност на лицата.

Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Изборния кодекс и чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания Централната избирателна комисия реши:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Илхан Джелилов, ЕГН …, е извършил нарушение, изразяващо се в действия, несъвместими с правата му по чл. 120 от ИК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Севгин Шевкед Ибрахим, ЕГН …, е извършил нарушение, изразяващо се в действия, несъвместими с правата му по чл. 114 от ИК.

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави актове за установеното нарушение на Илхан Джелилов и Севгин Шевкед Ибрахим.

Актовете да се изпратят на областния управител за издаване на наказателно постановление.

Да се изиска от ГД „ГРАО“ справка за постоянния и настоящ адрес на Илхан Джелилов и Севгин Шевкед Ибрахим.“

На заседанието са присъствали 15 членове на Централната избирателна комисия. „За“ приемането на предложения проект на решение са гласували 5 членове на ЦИК: Цв. Томов, Е. Христов, В. Пенев, Г. Баханов и И. Ивков. „Против“ приемането на предложения проект на решение са гласували 10 членове на ЦИК: Р. Сидерова, А. Андреев, Р. Матева, К. Нейкова, Е. Чаушев, Ив. Грозева, С. Солакова, М. Сюлейманов, Т. Цанева и М. Мусорлиева (с особено мнение).

Докладваният проект не събра необходимото мнозинство от две трети за приемане на решението и на основание чл. 53, ал. 4 от ИК се счита, че е налице решение за отхвърляне.“

В края на изборния ден на българските парламентарни избори на 5 октомври, Людмила Константинова Шнайдер изпраща нов сигнал до Централната избирателна комисия. Този сигнал е свързан със споменатия вече, във връзка с жалби, изпратени относно евроизборите, български дипломатически служител във Франкфурт Иван Йорданов. Г-жа Шнайдер пише в сигнала си, че върху нея е бил оказван психологически натиск и е имало заплашително поведение от страна на Йорданов, което тя определя като опит за вмешателство в работата на секционната комисия, на която е била председател.

Факсимиле от сигнала може да се види по-долу.

Г-жа Шнайдер подписва, впрочем, протокола на СИК № 325300391 във Франкфурт за българските парламентарни избори с известни забележки. Относно тях тя каза по телефона пред наш представител, че също й е бил оказван натиск да не пише забележки в протокола на секционната комисия.

Повече подробности за гласуването в български избирателни секции във Франкфурт на евроизборите на 25 май и на българските парламентарни избори на 5 октомври; за подадените сигнали и жалби; и за специфичните трудности, пред които се изправят членове на избирателни секции в чужбина, може да прочете в текст на самата Людмила Шнайдер, който тя ни изпрати за публикуване.

–––––––––––––––––––––––-

.

Въз основа на опита ми досега като член на секционна избирателна комисия стигнах до извода, че единствения лост за въздействие за честни избори е при нередности гражданите веднага да подадат сигнал до ЦИК в писмен вид, или до съответните власти, за по голяма сигурност на място, когато нарушенията са извършени на територията на съответната страна.

Прочетох публикацията за случая със СИК в Париж, за който пише членът на комисията там г-жа Елина Узунова. Подобно нещо преживяхме и ние като членове на секционна комисия и като български граждани във Франкфурт на Майн, по време на европейските избори на 25.05.2014 г. Бяхме свидетели как застъпници и представители на една партия контролираха потока и вота на избиратели в секциите на територията на българското консулство във Франкфурт на Майн.

В двора на консулството, тоест на българска територия, бяха наредени маси, на които застъпници и наблюдатели от ДПС попълваха декларациите на български език на наши граждани от турски или ромски произход, които не бяха в състояние сами да попълнят личните си данни в тези декларации. А съгласно Изборния кодекс, правилната процедура в подобен случай е избирателите да имат придружител преводач, който се вписва в изборната секция като такъв и поема юридическата отговорност, че е помогнал достоверно. Това обаче не беше направено. По този начин у нас се създаде впечатлението, че свободната воля на гражданите е манипулирана.

По информация на гласоподаватели по страничните улици са се търгували гласове.

Видео камерите на консулството на Република България във Франкфурт на Майн бяха насочени към входа на сградата и заснемаха цялата изборна агитация, т.е. те могат да се проверят по всяко време, при желание от страна на българската държава.

СИК е отговорна за реда в избирателната секция, а организацията на потока на гласоподавателите на територията на двора и в помещенията на сградата се организират и са отговорност на служителите от българските дипломатически представителства.

В деня на европейските избори се обърнахме като членове на СИК към отговорните лица за провеждането на изборите от страна на Външно министерство, за съдействие и прекратяване на нарушенията. Не получихме обаче нужната подкрепа и това беше причина да подадем телефонен сигнал до ЦИК, който и до момента се отрича, че е бил подаден. В следствие, след изборния ден членове на тази СИК във Франкфурт и свидетели подадохме различни писмени сигнали до ЦИК, които за съжаление не се взимат под внимание. Една част от тях бяха обединени в едно дело, но бяха отхвърлени с Решение № 605-ЕП София от 19.06.2014 г. Срещу това решение беше подадена жалба във Върховния административен съд в София, по която до момента няма излязло решение.

За това, че на европейските избори в избирателната секция във Франкфурт на Майн е имало контролиран вот, може да се заключи и от съпоставка на изборните резултати. Ако при европейските избори на 25.05.2014 г. ДПС е спечелила 35 процента от гласовете в секциите на Франкфурт на Майн, то по време на парламентарните избори сега вотът за тази партия представлява 8 процента от всички подадени гласове. Разликата е общо 201 гласа, които изчезват само след 4 месеца.

Ние – тези, които подадохме сигнали за нарушения на европейските парламентарни избори във Франкфурт на Майн, и излязохме с имената си и с мнението си в публичното пространство – бяхме обиждани, унижавани и заплашвани. Допълнително беше направен опит нашите сигнали да бъдат дискредитирани на партийно политическо ниво и така да се отвлече внимание от същественото, а именно това, че законът беше нарушен. А нали законът все пак трябва да стои в една демокрация над всичко и пред него всички да са равни?

Работата на членовете на СИК в чужбина е трудна задача. Ние сме далеч от родината и нейните органи за сигурност. Имали сме например затруднения при проверката на личните карти на избирателите относно тяхната изправност. Членовете на СИК не могат да установят дали тези лични карти са изправни. Ние нямаме прекия контакт с властите в България и когато не получим нужната подкрепа от Външно министерство, и ако негови служители реагират също като изпълнителна власт – ние сме затруднени да изпълним задачите се като членове на СИК.

Може би е важно да отбележа и това, че по информация на германската криминална полиция, ако бъдат установени нередности по време на избори – примерно купуване и продаване на гласове, агитация пред изборните бюра, скланяне и променяне на вота – то нарушителите носят отговорност по германските закони. Най-вероятно същото се отнася и за останалите европейски страни. Не съм запозната с процедурата относно гласуването на българските граждани извън Европейския съюз, но мисля, че би било уместно да се попита за това, да се уточни и да му се даде гласност.

Членовете на СИК са отговорни за това изборите да бъдат проведени максимално справедливо и прозрачно. Ако ние не защитим правата и на онези наши сънародници, които са принуждавани да гласуват под натиск и заплаха, то няма кой да ги защити. Човешките права и неприкосновеността на човешкото достойнство са основна кауза за всяка демократична система, но къде по-лесно е тези права да се спазват само привидно, на хартия.

И докато се борим за анулиране на манипулирания вот и поемане на отговорност от тези, които са нарушавали закона и дори са извършвали понякога и криминални деяния, парламентарните места вече са раздадени и политическият имунитет е задействан.

Людмила Шнайдер,

Франкфурт

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.: Продължение на темата може да видите тук.