„Депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов е спекулирал с името на премиера Бойко Борисов и така е успял да се сдобие с 4 тона суджук, 60 кг кайма и филе „Елена”. Месото така и не достигнало до премиера, а било складирано в помещение на самия Мартинов.“
Из информация на bTV
Блъфирането е стар мошенически занаят. Сещам се за „децата на лейтенант Шмид“ в „Златния телец“ на Илф и Петров. Сега пък стана известно още едно „дете“ на прочутия лейтенант. То задига четири тона суджук този път за генерал-лейтенант Бойко Борисов. На лейтенант Шмид му е минало времето.
На няколко пъти съм споменавал за тази прослойка.
Чувал съм за „мои“ ресторанти, хотели, бензиностанции, гори, фабрики… Даже съм воден в „мой“ ресторант. Получих писмо от общината в Черни Осъм с молба да спра с фабриката си да замърсявам реката… Работи, за които нямам и хабер.
Подобни лъжи се разпространяват не само от „една жена“, а и от медии, че дори и от политици. Създава се атмосфера на поощрение на мошениците.
Има чистопробни „синове“ мошеници, от сорта на телефонните измамници.
Но има и особена порода „синове“. Те реално са до коляното на големите началници – депутати, помощници, охрана, шофьори или пък имат обоснована позиция – братовчеди, кумове, баджанаци…
Затова не вярвам на никакви твърдения – това е на този, онова е на онзи… Зад „този“ и „онзи“ обикновено са „децата на лейтенанта“. По този повод ще кажа, че силно съм скептичен за имотното и финансово могъщество на Пеевски, Доган, Борисов, Костов… Съмнявам се, че играта с цените на чадъри, шезлонги и прочие по морето се покровителства от „много високо място“, както беше речено по телевизията. Вероятно шетат децата на „лейтенант Шмид“!
Корупция има, но трябва да се разграничат „корупция“ и „блъфиране“.
Блъфът на „децата“ се маскира като корупция. Това не е само корупция, то е и друго престъпление, възможно поради създадената политическа атмосфера.
Въобще не вярвам на политици, когато отправят обвинения към свои политически опоненти. Има съдебна система. Щом като знаят за извършено престъпление – да докладват там. Защо занимават публиката. Нима като чуем по телевизията, че еди-кои си крадат, ще можем да проверим и накажем крадците?!
Това е просто бедобразие! Политическа простащина.
Заслушайте се колко често, дори от парламентарната трибуна, се говори, че политически опонент краде. Побъркана работа! Щом като знаеш – сезираш прокуратурата и говориш за ПОЛИТИКА, а не за измислици.
Този тип говорене създава мисловното пространство сред публиката, където живеят „децата на лейтенант Шмид“! Не читири тона суджук. Милиони се задигат от тези „деца“, защото, както авторитетно се твърди в парламента: „Онези крадат“. Значи трябва да дадеш четири тона суджук! Ясно? Крадем! Нали чуваш?
Това схващате ли, уважаеми госпожи и господа?
Атмосферата да ги има „децата“ се създава и от безотговорното Ви дрънколене. Вие сте законотворци, а не съд!
(С това не искам да кажа, че няма реални кражби от високопоставени лица!)
Петко Симеонов
