Чия е земята под блокове, улици, булеварди в новите квартали на София и на други големи български градове?
Колко струва земеделската земя и колко урбанизираната територия?
Как може да се спре имотната мафия и може ли изобщо да се спре?
Съзнавам, че така извършеното земеразделяне на големите квартали на София (Люлин, Младост, Дружба, Обеля, Надежда, Студентски град и т.н., и т.н.) създаде общност от силно мотивирани реституенти, прекупвачи и купувачи на тези терени. Това е общността, управляваща по същество столицата. Тя, заедно с реституенти и приватизатори на софийски сгради (и етажи!) и парцели, крепят така наричаното „статукво“.
Значителна част от реституентите на градски имоти малко спечелиха от реституцията или пък нищо, освен главоболия. В Института по социология беше защитена дисертация по темата. По мои наблюдения, има и не малка прослойка спечелили. Истински печелившите, обаче, бяха спекуланти, свързани с така наричаната тогава „имотна мафия“. Служебни и частни лица, действащи с целия набор от измами.
Независимо от многообразието в „печалбата си“ от реституцията и начините на нейното придобиване, реституентите формират общност. Каква е тази общност, е голяма и обширна тема…
На конференция на Либералния интернационал в Будапеща (началото на 90-те години) беше изнесено, че в Унгария са извършили пълна реституция с плащане кеш от държавата на максимум 50 хил. долара. Реституират имота на бивш граф с дворец и хиляди декари земя, дават му 50 хиляди долара и пито-платено. Имоти, оценени на по-малка сума, са получавали плащане в пълния размер.
При нас нещата се развиха по други начини.
Другата голяма група на реституентите в София са бившите собственици (или техните наследници) на земеделска земя, върху която са изградени новите квартали след 9 септември 1944 г. Това са землищата на бившите села Биримирци, Обрадовци, Княжево, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново, Слатина, Суходол, Требич, Филиповци, Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене. Собствениците на ниви по тези землища може да са и от други населени места.
Върху тези терени е растял градът – от малко над 400 хиляди жители през 1944 г. до близо милион и двеста хиляди в началото на 90-те.
Нивите са превърнати в парцели, улици, булеварди, паркове и градини. Те са електрифицирани, водоснабдени и почти навсякъде с канализация. Селскостопанската земя е трансформирана в урбанизирана територия. Инвестицията за тази трансформация е извършена със средства, изработени от българските граждани – от Петрич до Силистра, от Брегово до Малко Търново.
Ще избегна въпроса как се определяха границите на бившите частни ниви и градини при земеразделянето в цялата страна, и как това би могло да стане в кварталите и жилищните комплекси на София. Дори няма да споменавам, че дори една метростанция се оказа в нивата на някого.
Ще избегна и въпроса за разликите в цените на една нива и на един парцел в столицата.
И двата въпроса не са взети под внимание при прилагането на закона за земеразделяне в София.
Но не мога да не запитам – какво трябва да се случи, за да се реши въпросът за собствеността на земята, върху която са изградени хиляди жилищни сгради в новите квартали на София и другите градове?
Чия е земята под панелните и не само панелни блокове в Люлин, Младост, Обеля, Дружба, Овча купел, Надежда, Лев Толстой, Борово, Студентски град…? Някъде уредена, някъде чака новата вълна на мутренска атака.
Имаме ли Народно събрание, което да разисква и приеме нужните закони по този въпрос и да поправи неудачните текстове в действащите закони?
Петко Симеонов
