Алберт Мехрабиан – професор по психология в Калифорнийския университет в града на ангелите (UCLA) – е автор на книги за психометрични скали за описание и измерване на мислите и емоциите. Той установи, че има три компонента на in vivo, лице-в-лице комуникацията между хората: думи, тон на гласа, с който са изречени, и жестове на тялото – 7% – 38% – 55%, съответно за думи, глас и жестове, означавани също като “3Vs”– verbal, vocal, visual.
20 май 2018 г. Тази телевизионна неделя краят на деня завърши с една от двете умни жени с дрезгав глас, които познавам от медиите. И от призивът й „Вземете се в ръце! България си отива…“, с който преди 2-3 години искаше да създаде Комитет за спасяването на България. Въпреки че вече имаше и все още има и други политически спасители.
И така в „Денят започва“, тя – „майка Тереза на българската литература“ – надълго и широко – и менторски жестикулиращо – се похвали, че 30 години издава одухотворяващи книги. Хвала, но по-скромно, по-добре. В тази самовъзхвала, аплодирана от водещия, тя каза, че е получила всички възможни правителствени награди.
Това, което ме провокира да пиша тази неделя е, че умният глас, жестикулиращ менторски, каза, че Тодор Живков бил заобиколен с писатели, които го съветвали и така всичко било в ред в България. Пропусна, обаче, да каже, че именно тези писатели бяха най-хвалещите го. Тези, които „обичат властта повече от таланта си“ (думи на Константин Павлов). А други същият този необразован диктатор ги унижаваше и лишаваше от работа – да не се чува мъдростта на критичните им гласове и карикатури.
Сега – продължи умният глас – охранителят на Тодор Живков можел да направи като него – да се вслушва в големия писател Стефан Цанев (добре!) и в Георги Господинов и Милен Русков*. (Без да спомене, че те двамата са все още медиатизирани, „маркетингови“ – прилагателно на проф. Тончо Жечев – писатели.) Така в България всичко ще бъде в ред. О, умен и дрезгав глас, дирижиран с менторски жестове, защо пропусна имената например на Коста Радев, Атанас Липчев или Петър Доков – големи писатели, но скрити, нерекламирани от медиите? Защото не са издавани от Вас?
Наскоро бе публикувано моето есе „Бойко????“. Там написах: „Срам е в „Борда на Съвета на старейшините на премиера“ да са Росен Плевнелиев и Симеон Сакскобургготски, а не, примерно, големите писатели Антон Дончев и Стефан Цанев – тяхната мъдрост е много по-ценна за България.“ Както тази на проф. Тончо Жечев, който президентът Петър Стоянов покани за член на Съвета за национално развитие.
За разлика от споменатия глас, аз посъветвах премиера: Пазете се и от хвалебствията на старейшините на ГЕРБ, които наричат дейността Ви „апостолска“. Учете се от мъдростта в „България“ на Христо Фотев:
…закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха – показвай ми
измамата на техните ласкателства, –
не ме убивай с тяхното признание!
Така ще можем – по-добре от всякакви „комитети“ и „фронтове“ – да спасим България.
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел. ред.: Милен Русков дълго време, години след като издаде третата си книга, забележителния роман „Възвишение“, не беше автор, който да е отразяван широко и рекламиран. После написа и „Чамкория“, и стана наистина известен и рекламиран.
