Петъкът на моите мисли…
В интерес на истината, в нашенския си български образователен модел процъфтяват финансови далавери и всякакви други форми на „академичен” часпром. Процъфтява търговията с оценки, дипломи, научни звания и преподавателски позиции. Напоследък в това отношение се наблюдава силно търсене сред всякакви, знайни и незнайни представители на държавното управление, а връзката с властта прави моделът още по-непробиваем за външни заплахи.
Присъщи черти на този модел са псевдонаучността и плагиатството. Получил това право от държавата, той произвежда на конвейер доктори, доценти и професори. За последните пет години новите професори в страната са над 1 400, което означава средно по един професор на ден.
В основата на този модел обаче са студентите, защото те „носят” парите. Заради системата на финансиране „на калпак” – колкото повече студенти, толкова повече пари от държавни субсидии и такси. Затова се записват фиктивни студенти, обучението на реалните е също фиктивно, а изискванията към тях са изключително ниски – моделът няма интерес от скъсани, прекъсващи и напускащи студенти, защото губи от тях. Така образованието става негова последна грижа. Нещо повече – за да го бъде, този модел трябва да имитира, че образова.
Кой е виновен?
Вината за всичко това не е само на феодалните владетели във висшето образование и на техните подгласници и поддръжници. Вината е и на държавата, и на няколко нейни правителства, които със сбърканите или непрекъснато отлагани реформи направиха възможен този модел.
Той обаче съществува и по една друга причина: има търсене за предлаганите от него „услуги” – голяма част от студентите го избират именно заради възможността да вземат изпити, без да стъпват на лекции, да завършат гарантирано, без да полагат особени усилия. Това е сбърканата мотивация, според която цел на образованието е не образоваността, а дипломата.
Разбира се, далеч не всички висши училища и ректори са такива. Разбира се, има много преподаватели, които се съпротивляват на тази система и изпълняват или поне се опитват да изпълняват съвестно мисията си. Разбира се, има много силно мотивирани и добре образовани млади хора. Едно от доказателствата за което е морето от български студенти по света, голяма част от които никога няма да се върнат. Жалко, за което…
Ибрахим Карахасан-Чънар
