Просто е като 2+2
========================
2. Българските журналисти са лековерни и поддаващи се на манипулация. Можеш да ги убедиш във всичко. Здравословният репортерски скепсис отдавна е напуснал гилдията. Половината колеги вярват на всичко, защото не са особено интелигентни и изобретателни, а другата половина са готови да вярват във всичко срещу известни облаги. Щом толкова лесно се отдаде на организаторите на рекламната кампания заблудата с Джони Деп, представете си какви още неистини шестват по вестници и телевизии. Че живеем в рай, че имаме най-доброто правителство, че родната полиция ни пази, че сме нахранени и защитени, че бизнесът ни е честен и загрижен за обществото, че мощите на Йоан Кръстител са в Созопол. Утре някой ще реши да обясни, че Христос е слязъл на земята и е станал съветник на министър-председателя и нищо чудно всички национални медии да го отразят като истинска новина. А тези, които се усъмнят, ще бъдат уволнени за нелоялност към работодателя и застрашаване на националната сигурност.
Кадрите във Vbox7, които медиите приеха за истински
http://vbox7.com/play:075f3087
3. Почти няма медия, която да е създадена на професионален принцип. Тоест – да е основана от професионалисти, които си разбират от занаята и продават единствено новини, анализи и коментари. Ако имаше, тя щеше да разгадае мистерията още в първите 24 часа. А лъжата, че Джони Деп е в България не просто издържа, а се превърна в основно новинарско събитие за цели 4 (четири!) дни. Тогава стана ясно как дрънчат на кухо рекламните слогани на медиите, които се кълняха, че холивудската звезда е у нас – „Новините такива, каквито са”, „Цялата истина” и т.н. Празни фрази, зад които не стои реално съдържание. Истината е, че когато някой събере достатъчно пари, си прави медия, за да продава през нея влияние. И събира вътре лесно манипулируеми журналисти, които биха се справили с тази задача, а не истински занаятчии и професионалисти.
4. У нас жълтата преса в класическия й вид просто никога не се състоя. Ако имахме истински клюкарски медии, те щяха да обсадят хотела, в който се предполагаше, че е Джони Деп, да вербуват хора от персонала, да преровят боклука, който се изнася от стаята на звездата, да се катерят по дърветата край сградата и да спят по клоните. Това не се случи. Което още един път ни показа каква е технологията на правене на жълт вестник у нас – разпространение на злостни добре платени клюки срещу опоненти и конкуренти, изнудване и личен пи ар на мижавите ни звезди, които сами пускат слухове за себе си. А когато има възможност за истински папарашки удар, никой не си мръдна малкото пръстче.
Снимка, разпространена в медиите. Ако някой беше написал в интернет адреса на фланелката на Джони Деп, щеше да разбере, че става дума за рекламна кампания на фотоконкурс. Снимки: организаторите на рекламната кампания
5. Чрез замесването на бургаския кмет в събитието стана безпощадно ясно колко нездрава е връзката между власт и медии у нас. Кметът се опита да се отърка в звездната слава, за да си направи личен пи ар, медиите отразиха всичките глупости, които изрече, без нито за миг да се усъмнят в тях, защото те са свикнали папагалски да повтарят това, което казва властта. След подобна случка е нормално един управник да подаде оставка, защото е дискредитирана истинността на думите му. Днес твърди, че Джони Деп е в града му, утре ще каже нещо точно толкова вярно и за милионите за инфраструктура и обществените поръчки.
Журналист съм от 15 години, напоследък основно на свободна практика. Казвам всичко по-горе с болка, защото си обичам работата, а се оказва, че трудно мога да я практикувам честно, обективно и професионално. Почтените журналисти в България отдавна се притесняват да кажат какво работят. Повечето от тях си смениха професиите, по редакциите останаха предимно хора, които е много лесно да излъжеш, че Джони Деп е в България. След този казус вече никой не се съмнява, че гилдията има нужда сериозно да си зададе въпроса накъде върви и да преживее своя катарзис.
Елена Кодинова*
* Авторката е работила във вестниците “Стандарт”, “Новинар”, “Политика”, “168 часа”. Била е редактор в списание “Егоист” и сценарист на предаванията “Чай” по БНТ и “Отпечатъци” по бТВ. В момента е автор на списанията ”Мениджър” и ”Жената днес”.
========================
За всеки избран депутат политическите партии получават по 15 000 лв. на месец. Това е извън заплатата на депутата. В парламента има 240 депутати, ако умножите всичко това по 48 месеца, колкото е мандатът на парламента, ще получите точно 172 800 000 лева. Ако прибавите и субсидията на НДСВ и партията на Ковачки ще получите
повече от 200 милиона лева грешна народна пара.
В същото време политиците ни обясняват как няма пари за лекарства, как трябва да закриват болници и как трябва да доплащаме за лечението си, ако се разболеем. За мен това са наглеци и безсрамници! Каролев излъга в ефир стотици хиляди зрители, като заяви, че партийната субсидия за тези 4 години била само 16 милиона лева.
Доц. Милчо Христов – зам.- председател на Комисията за борба с корупцията в 40 Народно събрание.
========================
Министър Дянков, цитиран в същата статия от „Уолстрийт джърнъл“, обещавал повече пари за археология, за привличане на религиозен туризъм и т.н… Т.е. пари отново свързани с миналото. Но миналото на България, колкото и велико да ни се иска да е то, няма да ни помогне да се изправим най-сетне на крака. Истината е, че светът е пълен с места, гордеещи се с една от друга по-славни старини – от Асиро-Вавилония до Мачу Пикчу – и всички те си имат своите си проблеми. Тук съвсем не подценявам важността на археологията за България. Напротив. Но нека оставим това на археолозите.
Въпросите, които има смисъл да си задаваме по-често обаче, са свързани не с какво точно има под тази или онази могила и от колко точно века стои там, а как виждаме България след да речем 20 години.
И това трябва да започне сега. Със силна образователна политика, насочена към бъдещето. С култура. С технология. С много пари. Откъде ще дойдат? Ето това е задача, с която това и следващите правителства трябва да се справят. Сега. Бъдещето на България Е образованието на нашите деца. За да могат да мислят с главите си, а не да повтарят изопачени полуистини. За да са отворени към света, който ВЕЧЕ е отворен към тях. За да се обърнат един ден и погледнат с някаква благодарност към тези, които са живели преди тях.
Захари Карабашлиев – писател
–––––––––
А възможности за решения има. Да си представим, че се въведе образователен ценз за гласуване – който не е завършил VIII клас, да не може да гласува. Ако условието влезе в сила, големи цигански маси ще бъдат изключени от всеобщото избирателно право, защото не са покрили гражданския минимум за образование.
Като социолог, който брои бюлетините на избори, твърдя, че на последния парламентарен вот бяха купени около 200 000-300 000 гласа. Огромна част от тях са на хора от циганския етнос.
С въвеждането на избирателен ценз две трети от тази маса, която чака на опашка кой ще плати повече, ще бъде без право да гласува. Само с една промяна в закона първо, проблемът с търговията с гласове автоматично отпада.
Второ, партиите, които по този начин решиха да влизат в парламента и общинските съвети, ще загубят интерес да поддържат бедствието, наречено циганско малцинство.
На държавата ще се развържат ръцете, за да започне да решава проблема чрез акции, които го атакуват в корена. А не да действа на повърхността с пропагандна цел.
Решението за образователен ценз би било в рамките и логиката на демокрацията. То не е уронване на демократичността, както вероятно биха възразили мнозина. Би трябвало обаче да имаме смелост да говорим за подобни мерки и да ги прилагаме.
Михаил Мирчев – социолог
––––––––––-
0123456789
