Гергьовден, Ден на храбростта и бългрската армия
Свети Георги е роден в малоазийската област Кападокия в благородническо римско семейство. Родителите му били също християни; баща му загинал заради вярата докато Георги бил още дете, след което семейството се преместило да живее в Палестина.
Красив, смел и с отлично образование, Георги още като юноша постъпва в римската армия.
Благодарение на произхода и дарбите си едва 20-годишен получил заслужено отличие – военен трибун (сан, равен приблизително на генерал).
Неговата храброст и доблест не останали незабелязани и от самия император Диоклетиан – един от най-яростните гонители на християните.
Без да знае, че Георги всъщност е един млад християнин, Диоклетиан го удостоил с още по-висока длъжност – член на държавния съвет.
Скоро след това императорът започва гонения срещу християните – последните в историята на Римската империя. По този повод той свиква в Никомедия управителите на източните провинции, за да им даде конкретни указания за предстоящите репресии.
Тогава, верен на себе си и разчитайки на подкрепата на своя Бог, Георги призовава Диоклетиан да спре гоненията. Смаяният император не можел да повярва, че неговият любимец е също християнин. Отначало той го увещава с добро да се откаже от вярата си. Георги обаче бил непоколeбим и посрещнал с Божията помощ последвалите мъчения с истински стоицизъм.
Мъченията били публични, пред строените кохорти, на които Георги доскоро е бил командир. Мнозина от войниците и офицерите, виждайки непоклатимата му вяра, започнали да приемат християнството.
Разгневен, Диоклетиан заповядал Георги, като римски гражданин, да бъде обезглавен с меч.
На 23 април мъченикът напуска земния свят.
Днес тленните останки на светеца се пазят в манастир край Бейрут, пише електронното издание Religiabg.com.
Легендата разказва, че недалеч от мястото, където бил погребан, в тамошното езеро живеел страшен змей.
Всеки ден змеят излизал и изяждал по едно от децата на жителите на близкия град. В деня, когато дошъл редът и на царската дъщеря, ненадейно се явил светецът на бял кон и с Божието име на уста ранил смъртоносно чудовището.
Историята разказва, че от туловището му излезли цели всички погълнати по-рано девойки, които се радвали на свободата си и се прегръщали със своите плачещи родители.
Заради проявеното мъжество светецът се чества в целия християнски свят като покровител на воините.
От Освобождението до 1946 г. денят на Свети Георги е празнуван и като Ден на Храбростта и на Българската армия. Традицията бе възстановена у нас след 10 ноември 1989 година.
Свети Георги е патрон и покровител на една българска светиня – манастира „Свети Георги Зограф“ в Света Гора, Гърция. Епитетът „Зограф“, прибавен към името на светеца воин, е свързан с чудно предание за основаването на манастира през 919 г. от трима българи от град Охрид – братята Аарон, Мойсей и Йоан.
Те се обърнали с молитва към Бог да им посочи светеца, на чието име да вдигнат храм и оставили за това една неизписана дъска за икона. На сутринта видели чудотворно изписания върху нея образ на Свети Георги Победоносец.
Свети Георги Победоносец е покровител и на земеделските стопани и овчарите.
Името Георги идва от гръцкото georgos – земеделец. То става популярно в Европа през XIV век, след като кръстоносци донасят от Палестина историята за мъченичеството на Свети Георги, украсена с легендата как се бори с дявола в образа на змей.
Може би това става причина Англия, Германия, Гърция, Португалия, Канада, Грузия, Литва, Палестина и да изберат Свети Георги за свой светец покровител.
Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Днес празнуват Георги, Гергана, Галин, Галя, Галина, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга. Честито на всички именяци! /news.bg/
