ФАКТИТЕ:
Шефове на БНБ – агенти на ДС
Ръководството на Българската народна банка (БНБ) след 10 ноември 1989 и в периода на управлението на БСП 1994-1997, което ще се запомни и с фалита на голяма част от банковата система и грабежа на спестяванията на хиляди българи, е било в ръцете на лица, свързани с Държавна сигурност (ДС).
Това показва публикуваният в сряда доклад на Комисията по досиетата за извършената от нея проверка сред ръководители на БНБ. Проверкта е обхванала 309 лица. За 26 от тях са открити данни за връзки с репресивните структури на комунистическия режим.
По едно или друго време за структурите на ДС са работили и тримата висши ръководители на централната банка между края на 1989 и средата на 1997 година.
Иван Драгневски, който на 10 ноември 1989 става член на Управителния съвет, а от 20 декември до 9 януари 1991 година е неин председател, е бил осведомител и секретен сътрудник на Второ управление на ДС.
Наследилият Драгневски в УС на банката и неин управител от 1991 до 1996 година Тодор Вълчев, е бил агент на Второ управление. Комисията е открила писма от 1990 година с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните за аг. „Сотир“ – работният псевдоним на Вълчев.
От него поста управител на БНБ поема друг сътрудник на ДС – Любомир Филипов, агент на първо управление.
В периода 1989-1997 година на високи постове в БНБ са и други лица, работили за ДС.
Тодор Чавдаров е първи заместник-председател на банката и член на нейния УС.
Пламен Илчев, който е бил агент и секретен сътрудник на две главни управления на ДС, е подуправител на БНБ и член на Управителния й съвет от 1996 до 1997.
Сътрудници на ДС са били и още двама членове на УС на банката от 1991 до средата на 1996 година – Стоян Шукеров и Камен Тошков, както и двама началници на управления в същия период – Георги Нешев и Иван Вълков.
Свързан с ДС е бил и главният ревизор на БНБ от ноември 1996-та до края на 1997 г. Кольо Парамов.
В следващите години бивши сътрудници на ДС са работили на по-ниски нива в БНБ – включително ръководители на регионални клонове и началници на почивни бази.
Секретни сътрудници на ДС са били един от членовете на днешния ЕС на БНБ – Стати Статев и началникът на отдел Александър Урумов.
КОМЕНТАРЪТ:
Всички председатели на БНБ от десети ноември чак до 1997 г. са били сътрудници на ДС – става ясно от поредното разсекретяване на комисията по досиетата. Без изключение. Най-важните техни заместници – също.
Институцията, която оперира с парите на държавата, е била плътно покрита от кадри на бившите тайни служби на комунистическа България – и на практика превърната в клон на бившата уж Държавна сигурност.
Което е – струва ми се – най-красноречивото доказателство, че българския преход е де факто сценарий за прехвърляне на политическата власт на комунистите на икономическа основа – в полза на тогавашната партокрация и нейните синове и внуци.
В случая не става дума за това как и в полза на кого е управлявана БНБ. Става дума за родилните петна на днешната българска олигархия, за тайната финансова помпа, която издуваше мускулите на родната ни организирана престъпност.
Става дума за създаването на кухи банки, които всъщност бяха инструменти за прехвърляне на държавните финансове активи в частни джобове – чрез прословутото „рефинансиране”, осъществявано именно чрез подписите на въпросните банкови босове; ако някой случайно е забравил, само в Първа частна банка потънаха към 26 милиарда лева именно чрез този механизъм.
Става дума за манифактурата за производството на кредитни милионери, за безсрамните банкови фалити, подготвени по времето на Беров и реализирани при Виденов – в които изгоряха спестяванията на милиони българи, а играчите на ДС надиплиха дебели пачки във външни сметки.
Става дума и за криминалния износ на капитали от България, изчисляван дори от закрилащата далаверата прокуратура на някъде към седем милиарда марки. Става дума за 520 процента инфлация и заплати от десетина долара, с които хората трябваше да преживяват в края на 1996-та и началото на 1997 г.
Става дума за голямото банково ограбване на страната ни – останало изцяло безнаказано: не само че няма осъден банкер – извън някакви случайни дребни риби – но и повечето представители на тази висша порода труженици на ДС, заграбили милиарди, осъдиха държавата за това, че си била позволила да ги обвинява.
Днес вече е видно кой е стоял на върха на престъпната пирамида: ДС чрез доверените си и проверени кадри. Нейни са били не само председателите Иван Драгневски, Тодор Вълчев и Любомир Филипов, но и ред техните заместници и членове на Управителния съвет на националния ни трезор – като Тодор Чавдаров, Пламен Илчев, Стоян Шукеров и Камен Тошков, началници на управления като Георги Нешев и Иван Вълков, главни ревизори като Кольо Парамов.
Но очевидно главната фигура в грандиозното банково ограбване на България е бил не друг, а добре възпитаният Тодор Вълчев – когото някога политици и журналисти се скъсваха да хвалят, сочейки го като консенсусната фигура, която се ползва с доверието и на левицата, и на десницата.
Тъкмо този достолепен възрастен професор с изискани маниери, управлявал БНБ между 1991 и 1996 г., е бил агент на Второ главно с агентурно име Сотир, вербуван за пръв път още в далечната 1951 г. и за втори път – през 1973 г.
По негово време се регистрираха почти всички български банки, повечето от които с взет на кредит капитал; пак тогава се създадоха и изгърмяха прочутите пирамиди, надигна се огромната вълна от кредити, раздавани без покритие – на приятелски фирми и доверени лица, които и не смятаха да ги връщат; пак тогава в бездънните ями на честните трезори изтичаха милиардите на БНБ и ДСК, пак тогава тези, които знаеха за главоломните скокове на определяния от БНБ валутен курс, правеха милиони в рамките на броени дни.
Това е цената на съхранените тайни на ДС – това е и цената на дългата и мръсна кампания срещу разкриването на доситетата, на профанирането и обезценяването на скритите в тях истини, това е цената на приказки като тази на Сергей Станишев, според когото който се интересува от досиета, е ненормален.
Една дребна, отдавна забравена подробност – в България имаше един единствен лустрационен текст, който мина през гласуване в Народното събрание – но не като закон за лустрацията, а като параграф в Закона за банките и кредитното дело.
Според този текст бившите сътрудници на ДС нямаха право да заемат ръководни места в българската банкова система. Този текст бе оспорен пред Конституционния съд – разбира се, с подписка на левицата – и бе съответно отменен, тъй като по това време доста от конституционните съдии имаха двойни имена и биографии. Така парите на България останаха в ръцете на ДС – последствията са известни на всички.
И едно последно доказателство за това, че става дума не за случайно струпване на ченгета на ръководни постове в националния ни трезор, а за добре обмислена операция на ДС, която изисква и съответната конфиденциалност.
Разглеждайки документите, свързани с Тодор Вълчев, комисията по досиетата се натъкнала на писма от – забележете! – юни 1990 г. (когато ДС уж вече не съществува), с които се иска „да бъдат заличени от всички картотеки данните за аг. „Сотир“.
Един акт, който според мен не се нуждае от коментар. И който обяснява една проста на пръв поглед истина – бившата комунистическа номенклатура чрез експертната помощ на ДС ограби България. Бръкна директно в моя джоб, в твоя, в джобовете на всеки от нас.
И е редно да си припомняме прецедента, при който националната ни банка се оказа клон на ДС – особено когато се колебаем за кого да гласуваме, или когато някой ни убеждава за пореден път – стига вече с тези досиета.
Автор: Едвин Сугарев
