Сензационната хипотеза на наш професор и американски учен е на път да превърне родното Черноморие в световна атракция. Ако се докаже, че библейската история с Ной се е случила край Варна и тя се популяризира, това ще доведе поток от туристи тук, убедени са родните туроператори.
Нейни автори са проф. Петко Димитров, ръководител на „Морска геология и археология” в Института по океанология към БАН във Варна и световноизвестният американски учен Уилям Райън от лабораторията „Ламон Дохърти” на Колумбийския университет. Двамата са подкрепени и от светилото Уолтър Питман. Тримата изследавотели са убедени, че библейският потоп всъщност е бил в Черно море.
Съществува версия , че древната цивилизация на кимерийците, която се е развила по бреговете до Варна, е в основата на шумерската култура на Изток след библейския потоп, настъпил около 8000 г. пр. Хр. Това население пък е в основата на създаването на тракийската култура, което е доказано от редица артефакти, запазени по нашите земи.
Хипотезата на проф.Димитров и колеката му Уилям Райън е изградена на базата на сравнителен анализ на неолитните находки, открити край Варна и Дуранкулак, както и от подводните проучвания в устието на Провадийската река, където са открити потънали праисторически селища.
Всички тези данни говорят, че по нашите брегове е била люлката на цивилизацията. През неолита тя е колонизирала европейската част на Средиземноморието и е излязла до бреговете на Атлантическия океан. Сравнителеният анализ на открити следи и находки по нашите земи и по бреговете на Португалия свидетелстват, че преселението е осъществено по море с огромни салове и кораби. Ако си припомним мита за Ной и библейсикя потоп, ще открием, че той на практика преразказва точно тази история, твърдят океанолозите.
Наскоро и варненски инженери, които работят съвместно с археолози, също излизат с тезата, че Първата цивилизация се е родила край Варна. Металографските анализи показали, че тук са изработени първите сечива, които са извадили човека от пещерното му битие. Намерените оръдия на труда предхождат със столетия египетските и близкоизточните. Според инженерите и археолозите това са неоспорими доказателствата, които оборват отдавна наложените теории за произхода на цивилизацията.
Това предположение се подкрепя и от прословутата „чиния на Ной”, която проф. Петко Димитров открива при експедиция в Черно море на 6 юли 1985 година. Най-ценни са откритите по нея 27 писмени знаци, които според специалистите може да се окажат най-древната писменост на човечеството.
Съпоставка с писмените находки на шумерите показва сходството и близостта между двете цивилизации. Оттогава до днес учените търсят друго подобно доказателство за люлката на цивилизацията в Черно море, а чинията стои заключена в сейф.
Учените отдавна са изследвали и най-старото злато в света – златните находки от Варненския халколитен некропол, открит през 1972 г. край Варненското езеро. Те предхождат с близо 3000 години египетските пирамиди и са белег на най-ранната цивилизация, която се е развила по нашите земи. Металографски анализи и тук доказват идентичността на златните съкровища от Североизточна България със суровините и помощните материали, с които са създадени.
А от всичко това следва, че и първата металообработка в света се е състояла по нашите земи, е заключението на специалистите. Досега специалситите смятаха, че леенето и коването на метали в сложни форми е станало в т. нар. плодороден Полумесец – от делтата на Нил през Палестина и Анадолските хълмове до планините между Иран и Каспийско море. Но намереният по тези места метал от онова време може да се събере в 2 шепи. А металните предмети, открити в праисторически обекти по нашите земи, не биха се побрали и в камион. Освен това предметите от Полумесеца са били от самороден метал, за чиято дообработка не са били нужни особени умения. Така не може да се създадат мотики, брадви и ножове, каквито не са намерени в плодородния полумесец. Докато металните сечива, открити у нас, са продукт на развити технологични умения, прилагащи коване на метали леене в сложни закрити форми.
Земите по крайбрежието на Черно море са били плодородни, тук се развивали първите занаяти и може би първата търговия.
В този контекст съвсем правдободобна изглежда хипотезата потопът да е бил причината причината населението да тръгне на път към чужди земи, категорични са експертите.
Автор: Frognews.bg
Скотите са скити, а евреите ги е спасила приливната вълна в Черно море
Ненний
Историята на бритите
Известни са повече от 30 ръкописа „Историята на бритите“. Най-ранните се датират към 9-ти или 10-ти век, най-късните 13 или даже 14-ти в. В редица ръкописи авторството се приписва на Гилдас. Споменатия Ненний като автор на това съчинение се споменава рядко. Пред нас явно се намира компилация. В текста могат да се отличат интерполациите и добавките, чиито автор преимуществено е Ненний. Първоначалният текст не се е запазил до наши дни, съществува ирландски превод на документа от11в.
15. Ако някой пожелае да разбере, кога или в какви времена Иберния е била необитама и пустинна, то най-знаещите от скотите ми съобщиха сследващото:
Когато по Черно море ходеха чедата израилеви, преследващите ги египтяни, както повествува Писанието, бяха погълнати от водите му. Имаше при египтяните един знатен мъж от Скития с многочислени роднини и множество слуги, който, бидейки изгонен от своето царство , пребиваваше в Египет в същото време, когато египтяните бяха погълнати от развилнялото се море, но той не се спуснал с тях да преследва божия народ. Оцелелите египтяни решили да го изгонят от Египет, за да не би да завладее тяхната страна да я подчини на своята власт – нали всичките им могъщи мъже ги погълнало Черно море, и го изгонили. И той 42 години скитал със своите в Африка, преминавайки през езерото Солеварен, дошли до Филистинските олтари и , минавайки покрай Рузикадите и Азарските планини , преминали през река Малва , и прекосявайки Мавритания, достигнали Херкулесовите стълбове. Оттук се впуснали в плаване по Тиренско море и се добрали до Испания, където и живели дълги години ; тук те се размножили и разплодили невероятно много, и числеността на народа им нараснала много пъти..Впоследствие те доплавали до Иберния – това станало след 1002 години след гибелта на египтяните във водите на Черно море, в земята на Далриетите те дошли в тези времена , когато римляните ги управляваше Брут, връчвайки властта на консулите, а също и на народните трибуни и диктатори
HISTORIA BRITTONUM
Известно более 30 рукописей «Истории бриттов». Наиболее ранние датируются IX или Х в., самые поздние—XIII или даже XIV в. В ряде рукописей авторство приписано Гильдасу. Ненний как автор этого сочинения называется редко. Перед нами, видимо,— компиляция. В тексте можно выделить ряд интерполяций и добавлений, автором которых был скорее всего Ненний, Первоначальный текст до нас не дошел, но существует его ирландский перевод XI в.
15. Если кто пожелает узнать, когда или в какие времена Иберния пребывала необитаемой и пустынной, то наиболее сведущие из скоттов сообщили мне следующее. Когда по Чермному морю шли чада израилевы 42, гнавшиеся за ними египтяне, как повествует Писание, были поглощены его водами. Был у египтян муж знатный из Скифии 43 с многочисленной родней и множеством слуг, который, будучи изгнан из своего царства, пребывал в Египте в то время, когда египтяне были поглощены разверзшимся морем, но он не отправился вместе с ними преследовать божий народ. Уцелевшие египтяне порешили изгнать его из Египта, дабы он не захватил их страну и не подчинил ее своей власти — ведь всех их могучих мужей [175] поглотило Чермное море, и они изгнали его. И он сорок два года странствовал со своими по Африке; миновав Озеро Солеварен, пришли они к Филистинским Алтарям и, пройдя мимо Рузикады и гор Азарских, миновали реку Мальву 44 и, перейдя Мавританию, достигли Геркулесовых Столбов 45. Пустившись оттуда в плаванье по Тирренскому морю 46, они добрались до Испании, где и жили долгие годы; здесь они невероятно как размножились и расплодились, и численность их народа во много раз возросла. Впоследствии они приплыли в Ибернию — это произошло через тысячу и два года после гибели египтян в водах Чермного моря; в земли Дальриеты они прибыли в те времена, когда римлянами управлял Брут, вручивший власть консулам 47, а также народным трибунам и диктаторам. И консулы в течение четырехсот сорока семи лет правили государством 48, которое прежде было подчинено царской воле.