ГЕРИ, щата Индиана, специално за в-к“Труд”
Столицата на щата Индиана – Гери, живее като в апокалиптичен филм. Само че истински. От славното минало на този град, в който до преди 40 г. се е леела стоманата на Америка и по чиито образец и план през 30-те години на миналия век е изградена гордостта на съветската металургия – град Магнитогорск, днес са останали само руини, бедност, престъпност и безнадеждност. И, вече, легендата – че чудеса и надежда в живота има.
Легендата на този отчайващо депресиращ град с изпаднало в кома настояще и с непредсказуемо бъдеще започва и свършва с едно име – Майкъл Джоузеф Джексън.
№ 2300
До гробището “Валдхайм” и Рузвелт парк, в квартала между 25-о авеню и Бродуей, на улица “Джаксън” № 2300 е роден и живял до 11-годишна възраст нелепо отишлият си от този свят Крал на поп музиката. Заради неспирния поток от поклонници на звездата полицаи са заградили част от квартала, така че единственият начин да се стигне до родната къща на Джако е пеша през махалата. Буренясали дворове, разнебитени улици с извадени плочки по тротоара, неподдържани, рушащи се къщи… Въздухът мирише на мухъл, на болест.
Къщата, в която Майкъл Джексън се е родил, е последната на улицата. След нея започва училищният двор на гимназията “Рузвелт”.
Къщата
Човек се чуди не колко бедна и неугледна е тя, ами как в нея са живели 9 души. През 1969 г. , след като издава първия си албум, Майкъл Джексън я напуска завинаги. Едва през 2003 г. звездата се връща в родния си град, за да бъде обявен за почетен гражданин на Гери, Индиана.
Въпреки отминалите години споменът за Майкъл и неговото семейство е жив. Почти всички в квартала говорят с уважение за фамилията Джексън, като по-възрастните си спомнят колко весело е било на улицата им сред вечно пеещите и танцуващи хлапета на краниста от стоманолеярния завод Джо и жена му.
“Майкъл е гений”, спорят оживено двама фенове на Джаксън, дошли от Тексас. “Най-добрият режисьор- Мартин Скорсезе, му направи клип (“Бед” – б.а.), най-добрият китарист – Еди Ван Хален, му свири солото (“Бийт ит”), най-добрата певица – Марая Кери, проби с негова песен (“I’ll be there”)” обясняват те.
“Обичаме Майкъл! Господ ни го прати!”, провикват се три дами, когато ги питам с какво ще запомнят техния градски. “Ще го помним с любовта му към хората, към децата и света”, казва едната, представяща се за Демитрия Кели. След това ме прегръща свойски и добавя: “Мъжки, виж ни как живеем. Знаеш ли колко е велико усещането да знаеш, че някой от тази улица е спечелил любовта и сърцата на целия свят?”
Съученичката
Приятелката на Демитрия – Соня Торгюмей, се оказва съученичка на Краля на попа – до III клас. “Майкъл беше много добро момче, на всички помагаше и всички го обичахме.”
Богатството и славата не го промениха. Соня си спомня как през 2003 г. Майкъл се завърнал в Гери. И първото, което направил, било да дойде в махалата за среща със старите си приятели и съученици. “Беше светец, втори като него няма да има”, поклаща глава г-жа Торгюмей.
По обратния път пред една от ронливите къщи виждам как чернокожо хлапе, се опитва да среше гъстата си къдрава глава – с четка за дрехи вместо с гребен. Момченцето се оглежда внимателно в страничното огледало на ръждясал червен “Шевролет” и припява “Рок юър уърлд” , като се поклаща бавно в ритъм.
На кого е тази песен ли? Името е Джексън, Майкъл Джексън.
Полицаят Майкъл Джексън, който е бил бодигард на Краля на попа, пред “Труд”: Майкъл е по-велик от Обама
– Сержант Джексън, роднина ли сте с Майкъл Джексън?
-О, не (смее се). Аз съм от Арканзас, а той е от Гери, Индиана.
– Разкажете ни как станахте бодигард на вашия съименник?
– През 2003 г. той дойде за няколко дни да се срещне с приятели и близки в Гери, Индиана. И аз, заедно с още няколко офицери от местната полиция, бяхме назначени да го охраняваме. Бяхме с него от сутрин до вечер.
– Що за човек бе Краля на попа? Имаше ли нещо необикновено в него?
– Най-необикновеното нещо в Майкъл беше неговата естественост. В него нямаше нищо от това, което сме свикнали да виждаме по медиите за известните хора. Той беше много земен и добър човек. Нямаше никаква надменност и високомерие към никого. Много, много земен човек! От него останах с отлични впечатления.
– Той как ви се отблагодари за службата?
– Покани ни мен и двамата ми колеги от местната полиция – Лари Робинсън и Денис Смит, да му гостуваме два дни в имението “Невърленд” в Калифорния.
– Какво си говорехте с Майкъл Джексън, какви предпочитания, вкусове имаше той?
– Ами, говорехме си за мадами и музика (смее се). Както си говорят приятелите. Той нямаше някакви особени предпочитания или вкусове. Пиеше вино, ядеше пица.Нали ви казвам, съвсем нормален човек.
– В медиите в САЩ започна да се спекулира, че Майкъл е убит, вие какво мислите по въпроса?
– Надявам се да не му е дадена умишлено свръхдозата медикаменти, които той не би трябвало да взима.
– Кой според вас ще остави по-ярък отпечатък върху историята на Америка – Майкъл Джексън или Барак Обама?
– Да си призная, мисля, че Майкъл Джексън ще остави по-ярък отпечатък. Защото кариерата му е била по-дълга. На Обама тя сега започва. Така че предпочитанията ми са за Майкъл.
– С какво ще го запомнят хората в родния му град?
– С музиката, с таланта му. С това, че бе добър човек. Винаги ще пазя прекрасни спомени за дните, които прекарахме заедно. За мен той бе напълно обикновен и земен човек.
Музей и сълзи
Изграждането на музей в родния град на Майкъл Джаксън – Гери, Индиана, предложи кметът Руди Клей по време на тържеството в памет на Краля на попа. Той откри близо 2,5 м висока статуя, запечатала идола, застинал в характерна поза. Около 6000 почитатели, приятели и роднини на легендата се събраха на градския бейзболен стадион “Ю Ес Стийл Ярдс” и в продължение на 4 часа танцуваха, пяха и плакаха под звуците на неговите хитове. Най-голямата атракция на вечерта бе сценичното изпълнение на 500 души в ритъма на “Трилър”.
Симеон Гаспаров
