Понякога, като чета някои български медии, получавам киселини. Имам деликатен стомах, а те будят у мен неприятно чувство.
Днес в медиите е изключително забавно. Човек може да се смее, та чак сълзи да му потекат. Всички журналисти си настроиха инструментите и сега се пее една и съща песен. Получава се шизофреничен канон, в който гротеската, създава у слушателя чувство на изгубеност и безсмислие.
А това е основната тема:
Бойко спечели точка Ура удивителна Много сме яки запетайка ние сме номер едно точка Махнахме комунистите (тук не се чете, на листа има петно течност с неясен произход) Сега обаче Бойко трябва да се стегне точка Защото има невероятния шанс да оправи всичко запетайка но може и да се издъни многоточие (песента завършва с минорен акорд, пианисимо)
Многоточието е основното медийно говорене тези дни. Много е забавно. В „Стандарт“ се изявява Бареков. С провинциална патетика завършва пледоарията си говорейки за брадва и хан Крум. Особени вариации по основната тема отсъствуват, но какво друго да очакваме – това са родните медии.
А в Новинар четем забавния коментар „Я, колко много слагачи…“. Автор е медийният гуру и видно ченге Иван Гарелов. На мен, честно казано, ми се наложи да изпия една чаша сода, за стомаха. Ето накратко съдържанието:
И. Г. започва с това, колко е готин, умен и красив. Как още преди години е знаел какво ще се случва, предвидил всичко, и краха на Станишев, и успеха на Бойко. Как мислел да започне статията си с директни цитати от стари негови публикации, които предвиждали всички събития, случили се напоследък. Да, ама след това видял, как медиите подлизурски „се слагат“ на победителите. Това поведение на „журналистическия елит“ дълбоко го наскърбило и той сега спира да пише. Коментарът свършва преди да е започнал.
И. Г. споделя, че отива да си пие узото, за което ние му вярваме. На изпроводяк той казва няколко думи на загубилите – ценни съвети за БСП, НДСВ и ДПС. Познатото вече – БСП, тежка загуба, Станишев е виновен, ДПС ги прецака, трябва смяна на ръководството; НДСВ – качествени личности, които преди били „симпатични“(!), сега без царя им трябва нов водач. За ДПС И. Г. е пестелив – дали ще преживеят крушението не зависело само от тях, а и от другите политически сили.
След това И. Г. завършва с: „Хайде сега да се поздравим за успешно издържания изпит и да се отдадем на заслужена почивка.“
В този коментар И. Г. започва вариация на дразнещата фраза „Аз казах ли ви!“, преминава през нежеланието да се говори и спира с прекрасната житейска философия, позната ни от миналото – дай да разбием парламента, а след това да си траем вкъщи. Което е ужасяваща пропаганда на овцизма. Това, че на един 5 юли милиони хора са се размърдали, променили са нещо, което би трябвало да им гарантира по-добър живот. Това е именно лошото, сега те ще отидат да си пият узото. Точно като едни гареловци.
Еднократното усилие не действа, осъзнайте се!
Спомнете си 1997 година!
Обществото сега се нуждае от активна позиция по западния модел „Аз дадох толкова и толкова пари, къде ми е магистралата?!“. А той функционира, питайте децата си, които живеят в Европа.
За да се инсталира хорската глава такава активна програма различна от пиенето на узо и киризенето под асмата, трябват медии, в смисъл Медии.
А българските медии са болни. Те никога не искат да разсърдят „Големото Доброутро“. През управлението на Тройната коалиция, се консолидира медийния модел „Шведска тройка“. Двамата мъжки участници са политикът и мафиотът. Единият трябва да бъде добре задоволен, а другият да плаща. Интересното е, че между тях има перверзен гей-флирт, заради което често жената – медията – се чувства ненужна. Ще спестя техническите детайли, кой е отгоре, кой отдолу.
Последиците са ясни – автоцензура, нищоговорене, официозност и свирки.
Това си личи днес – просто сега медиите сменят обекта на орални ласки. „Фелацио за победителите!“ – сигурно този надпис виси в някои редакции.
Няма говоря баналности и да пея основната тема. Имам градивна идея. Ето какво трябва да се случи: Най-важното е голямата промяна в медиите, ако те като система, която коригира, не си изпълняват функциите, ни очаква същото, като по времето на Костов – философията на еднократното усилие винаги завършва с комунисти и срината икономика.
Медиите трябва да се променят – да станат медии и да имат възпитателна функция. Да са агресивни и недобронамерени към властта, да възпитават гражданина и да му напомнят, че е такъв. Което няма да е толкова трудно днес, поради инерцията на милионите, които са документирано заинтересовани.
Утре ще е късно. Повярвайте!
Промяната ще бъде тежка, но ще си заслужава. Ще е жалко за всички журналисти, които са свикнали, че качествената журналистика се случва на колене, в кенефа на народното събрание. Но те никому няма да липсват. Пък и винаги могат да правят компания на И. Г. в заниманията с узото.
Автор: Явор Фингаров (fingarov.blogspot.com)
