Автор: Иво Инджев
http://ivo.bg/
Имаше една шегичка на Радой Ралин на ръба на „политически коректния език”, както биха казали далеч от нас – на Запад:
„Арабски студент в парка целува наш крокодил.
Носталгия ли го обхвана по родния Нил?“
Нещо подобно ми хрумва, когато чета за германски колега журналист, който казал на семинар в Копривщица (на пръв поглед основателно), че най-големият ни медиен проблем е неясната собственост на медиите в България:
„Германец студено ни с(ъ)ветва за нашия прескрокодил.
Не рони ли сълза напразно, че нещо бил преоткрил?“
Досещате се – българският печат е доминиран, такъв, какъвто го описва германецът (накратко, по неговите думи: все по-жълт и по-малко достоверен) в голяма степен благодарение на германската намеса на местния пазар чрез концерна ВАЦ.
Делът на изданията на българския пазар, контролирани от концерна, е зашеметяващ. И не случайно българската журналистика е зашеметена. Както и публиката, която вацовите издания вече зашеметяват с подвацване на новия победител.
Греши колегата. Собствеността на медиите е ясна. В случая с ВАЦ е повече от ясна. Ясна е и собствеността на т.н.медийна империя, която гради една „императорка“, довчерашна държавна служителка, чието синче също разиграва държавата.
Да, има медии, чиято собственост е неясна. Ясно е кои са те. На онези, които им дърпат конците, всичко им е повече от ясно. И цялата тази яснота е всъщност истинското зло. То е не показ, но никой не смее да му се опълчи.
Перчи се като банда селски пехливани срещу „гражданчетата“, които имат наглостта да минават покрай техния мегдан. И успяват. Защото „гражданчетата“, макар и не малко на брой, не се обединяват в банди за рекет, изнудване на читатели, слушатели и зрители. Ядат бой поединично.
Имаме четвърта власт, която всъщност е пета колона, използвана за разклащане основите на демокрацията, за която вече открито ни предупреждават отвън, че може и да не оцелее.
