Комисията за отваряне на досиетата оповести списък на журналисти, сътрудничили на комунистическата Държавна сигурност. „Дойче веле“ предлага личната реакция на Александър Андреев – ръководител на Българската редакция в радиото.
Защо им е трябвало да лягат в леглото с Държавна сигурност? Този въпрос си задават както хората, които слушат радио, гледат телевизия и знаят имената на осветлените медийни дейци, така и ние, многото техни колеги, които ги познаваме от десетилетия и отблизо.
Защо – Петьо, Косьо, Радо, Владо и всички останали?
За разлика от масовия медиен потребител, хората от професията добре знаят, че поне през 80-те години на миналия век вече нямаше нужда да си ченге или партиец, за да работиш като редактор и водещ, дори като завеждащ редакция в БНР, БНТ и БТА.
Примамките на ДС…
Вярно, особено за по-некадърните колеги сътрудничеството с Държавна сигурност беше мощен допълнителен тласък в кариерата. От сътрудничеството с Държавна сигурност се изкарваха пари, падаше и по някоя привилегия – пътуване в чужбина, автомобил без чакане, такива работи.
Мисля си обаче, че най-коварната примамка, която моралните уроди, офицерите-сивушковци от улица „Шести септември“ са предлагали на моите колеги, е била еротиката на скритата власт. Ето, с това можеш да подкупиш повечето хора: като им обещаеш тайна власт над онези, с които прекарват професионалния си живот.
Над колежката-редактор, над приятеля-репортер, дори над началника. Мисля си, че тъкмо на това изкушение не са издържали Косьо, Петьо, Радо, Владо и останалите.
Разбира се, често пъти ще чуете и други мотиви, а част от тях дори са действителни – не просто оправдание с обратна дата. Някои от тези хора действително мислеха (звучи малоумно, но е така), че Държавна сигурност е голяма работа, че дава ценен принос за сигурността на страната и спойката на обществото.
Други се страхуваха, че ако откажат – Бог знае какво ще им се случи. Пък то нищо не се случваше, знам го от личен опит.
Трети живееха с инфантилните богомилрайновски представи за така наречената „борба на Тихия фронт“, с божидардимитровските и георгипървановските глупотевини за патриотичен дълг и национални интереси.
Какво друго да им каже днес човек, освен че са били наивни, заблудени, недомислящи, че са се оказали в скудоумен капан.
…и някои други аспекти
Тук за предполагаемите, но и недоказуеми ползи от агентурната дейност, които някои от тях били извлекли след избухването на демокрацията, изобщо няма да отварям дума. Темата ми е скучна. Ще спомена нещо съвсем друго накрая: естетиката.
Защото освен неетично, сътрудничеството с ДС беше и дълбоко неестетично. Прашните кабинети, бледите и по дефиниция догматично-глуповати служители, дървеният език, спареният мирис на мръсното чуждо бельо, в което агентите всекидневно се ровеха, евтината шпионска театралност, съвършената безсмисленост на цялата дейност, която освен всичко се вършеше и през пръсти (не както при Щази в ГДР) – всичко това е направо обидно за човешката природа.
То е, за до кажа съвсем ясно, нечестно, грозно и глупаво. Има ли нужда да се добавя още нещо?
