По повод дългия списък от журналисти и собственици на медии (и на журналистически съдби като работодатели), оповестени в най-новия списък на позора с надпис „ДС”, ще бъда кратък: призовах ги да не мълчат. Написах и книга, която се казва „Мълчанието е злото”.
Тяхна си работа. Направих си труда да извадя жилото на дамгосването със същото клеймо и си помислих, че и други биха постъпили така като предприемат необходимите стъпки срещу приковаването на кръста с пироните с формата на петолъчка.
Нима целта на упражнението по разсекретяването на досиетата не е точно в това : да се освободят зависимите от тяхната зависимост?
Ще кажете, че това е дълбоко лично. Така е. След толкова години днес и аз научих неща, които ме засягат дълбоко лично.
Сред оповестените журналисти с агентурно минало имам приятел, на когото съм бил кум. Там също е човекът, комуто наивно предложих първия си журналистически авторски материал на международна тема през 1981 г. (но бях натирен от него).
В списъка има мой приятел от края на 80-те години, когото искам да попитам за забранителния списък за изява на определени хора в националния ефир, в който попаднах тогава заради приказки срещу властта. Списък, в който аз, неговият приятел, бях посочен като враг през онази пролет на 1989 г. Списък, който му е бил известен и за който е отговарял (и за който и до днес никой в България не говори).
Сред имената на оповестените сега журналисти, които не пожелаха да се възползват от възможността да натрият носа на ДС като се самоосвободят чрез „саморазсекретяване”, е и колега, който ми предлагаше да се кандидатирам за шеф на БНР от името на „Подкрепа” в тази институция.
Да не говорим за едни собственици на медии (единият в консултантска сянка, другият на припек, закичен с орден от самия президент Първанов), на чиито солидарни усилия дължа честта да бъда свободен журналист извън техните медийни империи, откъдето се радвам да съм прогонен.
Направо не смея да погледна сега в достъпните вече за прочит досиета на някои от тях – особено на свързаните с управлението на ДС, което управляваше живота на всеки, дръзнал да се отклонява от „правилната“ линия по онова време. За други, които отдавна съм престанал да имам за приятели, защото са донасяли, знам. За тях не искам да научавам…
Понеже избрах друг начин за разсекретяване, понеже правя това от поне две десетилетия, си позволявам да кажа: щом се оставяш да бъдеш част от такъв списък, дейността ти на „тихия фронт” ще приключи с писък.
http://ivo.bg/
Иво Инджев – ВОНЯЩАТА УСТА!!! По-долен е и от Гьобелс !!!
Вие, г-н Инджев, сигурно сте едивстеният българин, който нито за миг не показа, че се гордее, с нещо, което е извършвал по принуда. Напълно съм съгласна с Вас и Вашата позиция. Няколко пъти написах, че смятам поведението Ви за повече от достойно. Тук, сега се появявам с друг имейл адрес, защото онзи, от който Ви писах, изведнъж обяви, че влизането в пощата е „неуспешно“ и каквото и да не правих, нещата не се промениха. Взех да се питам дали не съм разгневила някого, че съм показала някакви симпатии към Вас, но и друг мой близък роднина се оплака, че не може да влиза в пощата си, а тя беше, като моята. Сега, дано не се случи същото, защото ще е ясен сигнал, че не сме съвсем свободни. Дано и тези, за които говорите в статията, не са обзети от страх, че ще загубят топлите си местенца, до които са се докопали, служейки на своите господари, та затова си мълчат. Ще видим…