Политиците не винаги имат възможност да избират своите приятели. В името на добрите отношения със стратегически важни страни Вашингтон понякога си затваря очите за нарушения на човешките права, вътрешна непопулярност и дълбоки личностни недостатъци на техните лидери. Потискането на малцинствата, подклаждането на войни, отказът да се оттеглиш от властта, всичко това са неща, които могат да бъдат толерирани, ако някой политик или страната му могат да послужат на регионалните интереси на Америка. Понякога е толкова просто – като да издигнеш диктатор, повсеместното оплакване от времето на Студената война за американската външна политика, възнаграждаваща всеки враг на нашия враг.
Но понякога лидерите са наистина сложни хора, следващи съмнителни политически курсове. Предлагам един ненаучен и непълен преглед на лидерите, от които САЩ се нуждаят и понякога харесват, но които със сигурност ще влошат храносмилането ви.
Михаил Саакашвили, президент на Грузия
Какво Америка харесва в него: Западният уклон на Саакашвили личи от неговия личен живот, както и от политиката му. Той е получил образованието си в САЩ със стипендия от Държавния департамент, като учи право в Колумбийския университет и в Университета Джордж Вашингтон. От идването си на власт през 2003 г., Саакашвили се опитва да спечели членство за Грузия в Европейския съюз и НАТО. Той извърши значителни икономически реформи и превърна бившата съветска република в заплаха за традиционната сфера на влияние на Русия. Той дори води война с Русия миналото лято за контрол върху отцепила се провинция. Силната антируска и продемократична реторика на Саакашвили спечели на въоръжените сили на страната му военно обучение и доставки от западни източници. По време на визитата си в Тбилиси миналата седмица вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън увери Саакашвили, че САЩ ще продължат да го подкрепят, макар че се опитват да подобрят отношенията си с Русия.
Какво дразни САЩ: Въпреки твърдението на Саакашвили, че демократизира Грузия, политическите реформи са незначителни. Мирна антиправителствена демонстрация през 2007 г. прерасна в сблъсъци, след като той нареди на полицията да използва сълзотворен газ и водни струи, за да потуши протеста. Правителството на Грузия все още е с индекс 67 от 180 по скалата на „Трансперънси интернешънъл“. Кабинетът на президента е толкова екстравагантен, че някои го наричат „Дворецът на Калигула“. Междувременно следвоенни доклади сочат, че Саакашвили до голяма степен е виновен за провокиране на войната с Русия миналото лято, която струва живота на хиляди хора и завърши с окончателното отцепване на Абхазия и Южна Осетия. Американското приятелство с Грузия и подкрепата за влизането й в НАТО вбесяват Русия.
Виктор Юшченко, президент на Украйна
Какво Америка харесва в него: След оспорвана изборна битка през 2004 г. подкрепяният от Москва Виктор Янукович – чиито стражи, както се вярва, са се опитали да отровят противника му, в резултат на което по лицето му има дълбоки белези – обявява победа над Виктор Юшченко. Но народно движение, известно като оранжевата революция, започна вълна от протести срещу избирането на Янукович и направи така, че Върховният съд да отмени резултатите. Юшченко спечели повторните избори месец по-късно, което бе в ущърб на хегемонията на Русия в региона. Откакто дойде на власт, Юшченко също се стреми да присъедини Украйна към НАТО. Подобно на грузинския си колега, Юшченко също има лична връзка със САЩ. Съпругата му е американка с украински произход от Чикаго.
Какво дразни Америка: Мандатът на Юшченко бе помрачен от вътрешнополитически борби и нестабилни парламентарни коалиции, което вся съмнения в способността му да обедини страната. Правителствата му са белязани от обвинения за корупция. Във вътрешен план, той е обвиняван за изтощаване на украинската икономика, а популярността му не мърда от смешните 5 процента. Целта му да влезе в НАТО не е подкрепяна от мнозинството от украинците, да не говорим за Русия, която в отплата предизвика спорове за цената на природния газ, а понякога спира кранчето към страната в най-суровите зимни месеци. Близките връзки на Вашингтон с Юшченко обтегнаха отношенията на САЩ с Русия в момент, когато администрацията на Обама обеща да рестартира отношенията с Москва.
Силвио Берлускони, премиер на Италия
Какво Америка харесва в него: По времето на Буш Берлускони бе най-довереният съюзник на Америка в континентална Европа. За разлика от колегите си в Германия и Франция, той рядко критикуваше открито американската политика. Въпреки силната опозиция на италианската общественост, през 2003 г. той изпрати италиански войски в подкрепа на водената от Америка война в Ирак.
Какво дразни САЩ: 72-годишният премиер е циркаджия. Той води достоен за таблоидите партиен живот, наситен със секс скандали. Дори се намекваше, че бившият чешки премиер участвал в последната му оргия във вилата му в Сардиния, което го превърна в заплаха за съюзниците му и смути италианците (които въпреки това го избраха три пъти). Той привлече конгрес на адвокати в Италия, като рекламира „красивите секретарки“ в страната, а след избирането на Обама миналата година, каза пред медиите, че американците са избрали „млад и хубав президент със слънчев загар“. Премиерът е правил и абсурдни сравнения между собствената си популярност и тази на Исус Христос и Наполеон.
Асиф Али Зардари, президент на Пакистан
Какво Америка харесва в него: Вашингтон се нуждае отчаяно от Зардари, за да се пребори с ислямистите, живеещи в страната му или намиращи убежище там от войната на Америка в Афганистан. За разлика от бивши президенти, свързани с армията или разузнаването, той няма никакви връзки с талибаните и току-що приключи голяма военна офанзива срещу групировката. Зардари също така дойде на власт чрез избори, за разлика от предшественика си Первез Мушараф, вписвайки се хубаво в идеята за „свободата“. (Връзките на Зардари с американски служители прераснаха от приятелски в ухажорски, когато той каза на Сара Пейлин, че е „възхитителна“ и поиска да я прегърне на срещата си с нея през 2008 г.) Съпругата му, бившата министър-председателка Беназир Бхуто, трябваше да бъде президент, но бе убита по време на кампанията си.
Какво дразни САЩ: Откакто участва в политиката, на семейството се носи славата, че е корумпирано. Самият Зардари е наричан „Г-н Десет процента“ заради предполагаемия подкуп, който взема за държавни договори. По отношение на тероризма никак не е ясно дали усилията му да се пребори с талибаните дават резултат, отчасти защото обхватът на армията и популярността на централното правителство са ограничени в отдалечените провинции. Освен това президентът вече си спечели сравнения с Мушараф заради авторитарния си подход към общественото недоволство: неотдавна той забрани смс-и и електронни писма, които съдържат шеги по негов адрес.
Хосни Мубарак, президент на Египет
Какво Америка харесва в него: Този арабски лидер потуши ислямизма в Египет. Мюсюлмански братя, най-голямата, най-организираната и най-добре финансираната фундаменталистка групировка в арабската политика, бе неутрализирана от режима на Мубарак. Лидерите често попадат в затвора, а върху дейността им са наложени ограничения. Мубарак също поддържа участието на Египет в мирния договор с Израел (в замяна на пари от Вашингтон), сключен с посредничеството на Джими Картър. Той помогна също на Израел да запечата ивицата Газа, като ограничи влизането и излизането от палестинската територия.
Какво дразни САЩ: 81-годишният диктатор е открито против демокрацията и свободата на словото в Египет. Режимът му хвърля в затвора противници и цензурира печата. (През 2008 г. редактор на вестник бе хвърлен в затвора задето писал, че президентът е болен.) Манипулирайки изборния процес, Мубарак управлява чрез „извънредно положение“ от близо 30 години и се смята, че готви сина си Гамал за свой приемник.
Бенямин Нетаняху, премиер на Израел
Какво Америка харесва в него: Нетаняху се радва на двупартийна подкрепа в Конгреса, подобно на всички израелски премиери. Тъй като е прекарал част от живота си в САЩ, той говори безупречен, без следа от акцент, американски английски. Освен това е безкомпромисен в позицията си срещу ядрените амбиции на Иран. Нетаняху даде да се разбере, че правителството му ще попречи на Иран да се сдобие с ядрена бомба, независимо какво ще му струва това.
Какво дразни САЩ: Нетаняху се стресна от опита на Обама да преговаря с иранците и поиска твърд краен срок за отговора на Техеран. Междувременно дясното му правителство отказва да спре разрастването на селищата на Западния бряг, което е ключов елемент от мирния процес. За да формира коалиция в израелския парламент, той избра твърдолинейния политик Авигдор Либерман, който подкрепя „прехвърляне“ на израелските араби под палестински контрол. Някои в администрацията на Обама се безпокоят също, че Нетаняху може да нанесе превантивен удар на Иран, без предварително да уведоми Вашингтон или да поиска одобрението му. (БТА)
