от Ясен Пекунов
В някои страни социалният алтруизъм, тоест сътрудничеството с другите за общото благо, се толерира. В други се наказва. Каква е разликата между двата типа държави?
Под социален алтруизъм или социално сътрудничество (public cooperation), се разбират действия на индивида, които не го облагодетелстват пряко, но са от полза за обществото. Ако вземем малко и затворено общество, е много лесно да видим, че такова поведение има дългосрочни благотворни последици. Примери в големи общности за социален алтруизъм са например разделното изхвърляне на боклука или неприкриването на данъци. И в двата случая индивидът губи ресурси (време, усилия, пари) без да получава нищо директно в замяна. Обществото обаче печели (например по-чиста природа и повече пари).
На света съществуват авантаджии (free riders), тоест хора, които постъпват егоистично, но не се отказват от обществения ресурс. Те консумират повече, отколкото дават [на обществото] и така увеличават своето. В дългосрочен план, разбира се, подобно поведение вреди на индивида. Неплащането на данъци например води до (по-) некачествено здравеопазване, лоши пътища и ниски пенсии. Неразделното изхвърляне на боклука води до увреждане на земята, която храни индивида, и прочие.
Учените се интересуват от много време какви действия подтикват индивида да се държи като общополезно същество (терминът е на философа-стоик Марк Аврелий), а не като егоист. Икономистите използват тип игра, известна като Public goods game, в която участниците дават произволно количество пари в общата хазна, които после се умножават по някакъв фактор (1.6) и се разпределят поравно между всички. Тази игра позволява участниците да се разделят на два типа – авантаджии, които си пазят парите, но взимат от общите, и такива, които си споделят парите (алтруисти).
Очевидно е, че е по-изгодно да не се сътрудничи с групата. Такова антисоциално поведение обаче е вредно. На сцената излиза наказанието. Какво ще се случи, ако в играта се добави възможност за наказание? Ако срещу малка част от своите пари, можем да отнемем от парите на авантаджията? Експериментите показват, че наказанието работи и хората започват да се държат по-кооперативно, тоест по-социално алтруистично [1].
Цитираното изследване е проведено от двама английски и един швейцарски учен в 16 университета по целия свят (от Бостън до Риад). Еднакво ли постъпват студентите в Англия, САЩ, Австралия, Гърция, Оман и Саудитска Арабия? Категорично не!
В първите три страни играчите наказват авантаджиите и последните бързо започват да постъпват просоциално, така увеличавайки печалбата на цялата група. Във вторите три държави обаче се наблюдава „обратно наказание“ – авантаджиите наказват алтрустите. Естествено тази им политика води до изключително ниска печалба за всички участници в експерименталната група. Така на практика печалбата на Оманските студенти е била 2.5 пъти по-ниска от тази на колегите им от Бостънски университет. Прочее, всички университети в изследването са специално подбрани като добри или много добри, за да се осигури някаква относителна еднаквост на участниците.
В коментар в Science към горното изследване д-р Хърбърт Гинтис от института „Санта Фе“ в щата New Mexico, се опитва да разбере какво различава страните, в които се накaзва алтруизма , от тези, в които се наказва авантаджийството. Използвайки социоикономически показатели (World Democracy Audit), той установява, че алтруистите са обект на наказание в държави, които се приемат за (по-)недемократични. И обратното, там където алтруизмът се цени и насърчава (чрез наказание в случая), обществата се характеризират като демократични, със свободна преса и загрижени за човешките права.
Herrmann, Thoni и Gachter пък използват данни от World Values Survey и установяват, че антисоциалното наказание е характерно за страните, където укриването на данъци, избягването на глоби (ясно как) и измамите се възприемат по-толерантно, тоест се срещат по-често.
Един от изводите на изследването е, че да бъдеш социален алтруист в развита демократична страна е полезно за обществото и поносимо за индивида. Да бъдеш социален алтруист в останалия свят е полезно за обществото, но трудно поносимо за индивида.
В следващия брой на Капитал ще можете да прочетете описание на съвсем нов и твърде интересен експеримент, който разкрива какво е по-добре за обществото в дългосрочен план: да наказваме авантаджиите или да награждаваме алтруистите.
==============
1.Herrmann, B., Thoni, C., Gachter, S. (2008). Antisocial Punishment Across Societies. Science, 319 (5868), 1362-1367. DOI: 10.1126/science.1153808.
