В България ще бъде установен тотален медиен монопол

С Кристина ПАТРАШКОВА, доскоро зам. главен редактор на в. “Уикенд”, разговаря Таня Джоева

– Набитото око усеща промяна във в. “Уикенд”, г-жо Патрашкова. Какво се случва във вестника?

– Права сте. Промяна има. “Уикенд вече не е този вестник, в който отидох да работя преди 6 месеца. Когато реших да постъпя в седмичника, част от гилдията, включително мои близки приятели и колеги, бяха изненадани, че предприемам тази стъпка. Не крия, че имах предложения от влиятелни всекидневници в България. Аз обаче реших да отида в “Уикенд”, защото смятам, че беше медиен феномен.

– Какво ви привлече в изданието?

– Не говоря за забавната, по-жълта информация и този процент от нея, който е уязвим от гледна точка на достоверност. Говоря за това, че в него се появяваха радикални коментари, анализи, разследвания, интервюта. Обсъждаха се теми, които вълнуваха хората и които по някакъв начин не се дискутираха в част от другите вестници, защото напоследък в журналистиката се създаде едно опасно явление. За него първи заговори главният редактор на вашия вестник Тошо Тошев в интервю преди време във в. “Уикенд”. Става дума за т. нар. корпоративна журналистика. Появиха се хора, които са далеч от професията, които имат бизнес и които се стремят да имат медии, за да имат власт и влияние. А не за да защитават ценностите на журналистиката и да търсят истината. Вместо това те подпомагат свои политически, корпоративни и други интереси.

– Това явление не го забелязахте в предишния “Уикенд”, така ли?

– Половин година се чувствах свободна. Въпреки че напоследък започнах да забелязвам някои тревожни явления.

– Какви?

– Определени теми не могат да излязат, има табута и налагане на положителни отношения към властта.

– Кога се случи промяната?

– Истината е следната. Още през лятото м. г. досегашните издатели и собственици на “Уикенд” – Недялко Недялков и Мартин Радославов, решават поради някакви причини да продадат част от стойността на вестника на групировка и на хора, които са били близки до Ирена Кръстева, Делян Пеевски и др. Знам го като човек, който е бил зам. главен редактор на вестника. Уговорката е била те да не се намесват в редакционната политика на изданието. Твърдя, че тя се спазваше. След последните парламентарни избори, които бяха спечелени от ГЕРБ, веднага се почувства промяната.

– В какво се изразява тя?

– Промяната се почувства и във всички останали вестници, собственост на Кръстева и Пеевски. Помним как преди изборите се атакуваше ГЕРБ. Помним също, че в предизборната нощ Бойко Борисов иронично благодари на представители на тези вестници за “коректната” кампания, която е водена спрямо него и ГЕРБ. Заговори се за преследване на бизнеса на Ирена Кръстева. Тези неща после заглъхнаха.

Вестниците на Кръстева и Пеевски се преобърнаха светкавично. Тогава започна и намесата в “Уикенд”.

– Колеги сме и нека си говорим на “ти”. Как си обясняваш метаморфозата? С желанието на медийните собственици да са в добри отношения с новата власт?

– Ако наистина точно те са купили “Уикенд”, желаят да си изкупят греховете и да могат да отворят път за бъдещия си бизнес. Ето ти отново намеса на т. нар. корпоративна журналистика. Аз лично не познавам нито Ирена Кръстева, нито Делян Пеевски. Чувала съм от хора, на които мога да вярвам, че Пеевски е изключително добър бизнесмен, човек, за когото може да се каже, че има осем плюс по математика. Затова предполагам, че сделките за покупката на редица медии са направени така, че техните имена да не излязат веднага.

– Как тогава може да се реагира на медийния монопол от страна на групировката?

– Все пак си мисля, че може да се реагира. Има депутати, които могат да отправят питане в парламента. Има Комисия за защита на конкуренцията, която може би задължително трябва да направи нужното разследване. То вероятно няма да е просто, но има начин да се стигне до истината. Ако се налага, трябва да се изпратят сигнали до европейските институции.

– Ти биеш камбаната, че се създава монопол, който застрашава свободата на словото?

– Да. Новото правителство прави сериозни стъпки срещу корупцията. Опасно е да не се вслуша в сигналите за случващото се на медийния пазар. Ако е вярно всичко, което се говори в гилдията, в България ще бъде установен тотален медиен монопол! Апетитите на групировката не свършват с досегашните медии. Имат интерес да придобият още телевизии, дори най-авторитетните и големи всекидневници. Така се твърди и е задължително да се внесе яснота.

– Къде ще отиде плурализмът на мнения след 20 години на демократични промени?

– Това е въпросът. Вредно и опасно е всички да започнат да пеят в един хор. Една група от хора ще диктува правилата. Дори чисто битово – един журналист не може да напусне едно издание, защото ще попадне в същото. Тоест в друго, но със същите собственици. Диктуват се дори заплатите в гилдията.

– Журналистите ставаме крепостни?

– Точно така. Корпоративната журналистика превръща работещите в медиите в крепостни селяни.

– Медийният монопол е мощно оръжие за влияние върху общественото мнение. Това оръжие може ли в бъдеще да се обърне внезапно срещу сегашните си любимци?

– Абсолютно може. Издания, които допреди няколко месеца подкрепяха Сергей Станишев, сега се обърнаха срещу него.

– Днес пускат на първа страница Бойко Борисов, утре меденият месец може да свърши.

– Напълно е възможно.

– Управляващите не съзнават ли тази опасност?

– Целта на корпоративната журналистика е да бъде добре с всяка власт, за да може да си прокарва бизнес интересите. Това е много опасно. Става дума за хора, които аз лично наричам представителите на следмутренското поколение. Хора, за които няма никакви морални скрупули. Които бяха възпитани в ценностите на мутрите от зората на демокрацията. Но във времето на открития рекет сякаш имаше някакви правила. Примерно ако си от ВИС, там могат да те бият,но си оставаш докрай от ВИС. Страшно е да минеш в СИК! Сега правила няма. Следмутренските представители минават през всичко в името на едни пари.

– Наблюдаваш медиите от години. Не е тайна, че властта винаги иска да има медиите за съюзник и да чете хубави неща за себе си. С какво ситуацията сега е уникална?

– Уникална е с монопола. Вече не става дума да притежаваш маргинални издания. Апетитите са да имаш успех в придобиването на най-влиятелните медии. Това е опасното.

– Вярно ли е, че в “Уикенд” е спуснат списък с теми и имена, които са табу?

– Списък точно не, но е ясно за кого не може да се пише и за кого как трябва да се пише. Изключено е да се появи критична публикация за Ахмед Доган. Изключено! Ще дам конкретен пример със себе си. Когато бившият шеф на контраразузнаването в ДАНС напусна, взех с него първото интервю, в което той направи скандални разкрития – че между служители на ДАНС и представители на чуждестранни служби е имало връзки. Това интервю по никакъв начин не можеше да излезе. И не излезе.

– А кои са тези, които трябва да бъдат обгрижвани специално, освен Доган, Бойко Борисов?

– Вероятно всички, които заемат ключови постове в държавата. Министрите, по-важните депутати (б. а. – в последния брой на “Уикенд” има статия срещу министър Вежди Рашидов, вероятно защото не е от ГЕРБ). Дано видя в “Уикенд” публикация, която да ме опровергае. Но вече имам впечатление, че те контролират интервютата, те си избират заглавията, снимките.

– Освен към ДПС добро отношение трябва да се създаде към ГЕРБ и партньорите на ГЕРБ. Така ли?

– Така усещам. Новите собственици си имат представител, той също внимателно чете текстовете.

– Как реагират журналистите във вестника?

– На планьорка беше обявено, че има нови собственици, групировка или холдинг. Публично беше казано, че нищо няма да се промени и че целта е отново вестникът да бъде най-тиражният и най-добрият. Но журналистите усещат, че нещо става. Съществува напрежение. Объркани са.

– Уволнени вече има ли?

– Не, но може би някои няма да се съгласят да работят при тези условия. Макар че медийният пазар в момента не предлага много възможности.

– Ти също напускаш?

– Да. Включвам се в нов медиен проект, който ще тръгне в средата на октомври.

– Кажи нещо повече за него, защото се говори, че ще го правите заедно с бившата говорителка на ДАНС Зоя Димитрова и с екссъветника Алексей Петров?

– Изданието ще бъде седмичник, изграден в духа на добрите времена на “Уикенд”, далеч от корпоративни интереси. Зоя, която е известна разследваща журналистка, ще участва наистина. Но трябва да разсея упорития слух, че зад изданието стои Алексей Петров. Познавам Алексей Петров, защото преди време направих може би най-пространното интервю с него за “Уикенд”. Тогава се запознахме. Признавам, че е един от най-интересните хора, които съм срещала. Виждала съм го след интервюто няколко пъти. Струва ми се, че е по-интересно да се концентрира върху преподавателската си работа. Разбира се, това не означава, че няма да има правото да се изказва във вестника.

– Защо Делян Пеевски изпитва страх от Алексей Петров. Така се говори…

– Чувала съм, че Алексей Петров е човек, който знае много за почти всички в тази държава. Вероятно знае нещо за г-н Пеевски, което е притеснително за г-н Пеевски. Няма друго обяснение. Но е факт, че той изпитва изключително голямо притеснение от него. Името на Алексей Петров не може да се споменава вече в “Уикенд”.

– Разбирам – значи освен лица, които трябва да “фризирате”, за да изглеждат добре, има и такива, които не трябва да споменавате. Кои са те?

– Със сигурност знам за Алексей Петров.

– Легенди се носят за някаква тетрадка, където колегите се записват и отписват.

– Има такава тетрадка. Всеки журналист трябва да идва навреме и когато влезе в редакцията, трябва да напише часа. Когато излиза – също, включително защо излиза. Представителите на новите собственици много държат на тази точност. Задават въпроси защо закъсняваш, къде ходиш. Аз като зам. главен редактор не съм се разписвала в тетрадката.

– Но попаденията в журналистиката не стават зад бюро.

– Те обаче така си представят нещата. Когато станаха промените, питаха всеки от колко до колко му е работното време.

– Накъде поема издателят Недялко Недялков, който продаде всичките си акции?

– Има намерение да се включи в политиката.

– Картината, която нарисува, не е розова. Какъв трябва да е механизмът за контрол върху домогвания за медиен монополизъм?

– Трябва да се направят нужните разследвания, за да е ясно кой стои зад медиите и какви са неговите цели. Има ли монопол или няма монопол. Откъде идват парите. Всички хора си задават този въпрос.

– И неслучайно. За колко бе продаден “Уикенд”?

– Доколкото знам – за изключително много пари. Дори за многократно повече, отколкото реално струва. Говори се за митични и мистични арабски капитали. Някои казват, че са от Оман, други казват, че не са от Оман… Лошото е, че предишната власт е имала розови беемвета. Но не е ли по-опасно всички вестници в България да бъдат впримчени в някаква схема?

Източник: www.trud.bg