Уважаема г-жо Манджукова, приемете нашите поздравления за избирането Ви за Председател на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ). Предавам, от името на всички в Чикаго, които ви познават радостта от Вашето назначение (да уточним, че се знаем поне от 2005-та).
Преди всичко искам да отбележа, че осъзнавам, че тази ваша радост от моето назначение много ме задължава. Ако бях абсолютно непознат човек трябваше да доказвам че мога, а сега нямам избор, нямам право да се проваля. Т.е. това задължава двойно. И заради това искам да добавя, че разчитам на помощта и подкрепата на всички тези хора, които в момента се радват на моето назначение. Няма хора научени, няма специалност нито в България, нито по света, която да обучава на взаимоотношения с българските общности. И макар да имам 14 години опит в структурата на ДАБЧ, то тя е на експертно ниво. Имам много неща да открия и уча и заради това от всички вас българите в чужбина очаквам обективна информация за това как стоят нещата при вас. Защото само когато имаме обективна информация, можем да взимаме съответните мерки за решаването на тези проблеми, както и да помагаме на взаимодействието на българите в чужбина. Защото работата на ДАВЧ не е само да решава проблемите, тя не е нито пожарна, нито спешна медицинска помощ – тя е институция за изграждане и поддържане на взаимоотношения ви с България. И нейната дейност от голяма степен зависи на обективната информация отвън.
И все пак изненада ли Ви това назначение, ние не Ви знаем, като човек с връзки и изведнъж…?
Може да не повярвате, но и за мен бе изненада. Да ръководя тази институция за мен никога не е била цел или задача, която да преследвам. През 2007 година напуснах Агенцията за българите в чужбина, защото бях стигнала до ниво…
Вземате ми думите от устата, какво означава формулировката, която ние знаем: “Поради несъгласие с нищо-неправеното в организацията”?
Позволете ми да го формулирам по-лично – стигнах до момент в който не бях полезна нито на себе си, нито на хората около мен – българите в чужбина. След 14 години работа в организацията стигнах по момент, в който нямаше експертен проблем, който да не е по силите ми, независимо в каква област се занимавах. А се занимавах първо с българите в бившия Съветски съюз, после с българските училища зад граница, с поддържането на регистъра на българските организации в чужбина и.т.н. – не ми се ще да изброявам всички дейности и да се самоизтъквам. По всички проблеми на взаимоотношенията с българите по света аз имах мнение и можех да предложа решение. При тази ситуация или трябва да наложиш своите виждания или трябва да си търсиш друго поприще. Междувременно ми се отвори възможност да правя нещо, което беше моя стара мечта – телевизионно предаване за българите в чужбина. Предаването ми не беше самоцел, а за времето прекарано в агенцията, бях стигнала до извода, че българското общество на практика нищо не знае за българите в чужбина, или това, което знае е един минимален процент от това което става.
От друга страна и самите българи в чужбина знаеха малко един за други. Вниманието беше фокусирано единствено отвън към България, някак си лъчеобразно и без никакви хоризонтални връзки. Например проблемите на българите в САЩ са близки до проблемите на българите в Канада, но вие дори не се познавате. По същия начин е и с други общности. Беше необходимо информационно пространство, в което да се разпространяват тези знания. Идеята ми беше за такова телевизионно предаване – и след като получих тази възможност, без колебание напуснах агенцията.
Не е тайна, че вероятно това бе стъпката, която трябваше да направя и която сега ме доведе до това състояние. Вероятно ако бях останала в Агенция може би нямаше да се сетят за мен, когато стана дума за назначение.
Предаването си е предаване, направило ви е популярна, но съм забелязал, че не пестите усилията си и отделяте много време извън преките си служебни задължения – като пример ще дам интернет изданието «Болгари» и «Българи по света».
Българите по света е издание, над което работех докато бях в агенцията, а в Болгари.нет след това. Тази ми дейност ми даде възможност да се срещна с много хора, непрофесионално обвързани с историята и с връзките с нашите общности, които милеят за българското.
Какво представлява асоциацията “Световната България”?
А това е един проект на съмишленици още от 1992 г., за съжаление с течението на времето замразен. Има много неправителствени организации, които профилирано се занимават с едни или други групи българи. Такива са например: на Банатските българи; на българите в западните покрайнини; Дружество «Родолюбец» на българите от бившия Съветски съюз, «Огнище» в Албания и т.н., но я нямаше връзката между тях.
Асоциацията “Световна България” е една илюстрация, че винаги съм се опитвала да търся различни пътища за решаване на проблемите. Това, което не може една държавна институция, го може една неправителствена и обратното. Това, за което една държавна институция няма правомощия и трябва да се съобразява едно, второ или трето, неправителствената организация може да го направи без особени проблеми. И в крайна сметка учредяването на една организация, като «Асоциацията на българските училища в чужбина” доказа, че съм била права.
Вие ръководехте последната среща на училищата преди около месец…
Неин председател е Боян Кулов, а аз само временно изпълнявах неговите задачи, защото той по това време бе в чужбина. Но сега, с новата си длъжност, замразявам членството си в тази организация.
Какви са първите Ви стъпки и задачи на старото-ново работно място?
Задачите не ги избирам аз, те си съществуват и трябва да се решават. Първото нещо, с което съм се захванала, е създаването на работна група от широк кръг специалисти, които да осъществяват по-добро съдействие на български студенти от чужбина, които пристигат за първи път в България, във връзка с постановление 103. Това постановление регламентира обучението у нас на студенти с български произход, но не български граждани. То действа още от 1993 година, но новопристигащите всяка година се сблъскват с едни и същи проблеми. Целта е те да почувстват, че не отиват просто да учат в чужбина, а идват в Родината си, при корените си, в свой, макар и отдавна напуснат дом.
Това е задача, при която искам да изпробвам един свой модел за решаването й, нещо което отдавна искам да приложа при решаване непосредствените задачи на агенцията – да привличам максимално широк кръг от хора, които имат желание да помогнат.
От по-дългосрочните задачи е Проектът на Закон за българските общности извън Република България,
който бе изготвен в края на миналата година и е публикуван на сайта на Агенцията. Сега дойде моментът да се активизира работата по него и да го представим на широката общественост зад граница и в България, да го придвижим по законния ред и този закон да започне да действа.
Друга основна задача, която си поставя министър Божидар Димитров и съответно аз като изпълнител, това е решаването на проблемите свързани с българското гражданство….
Действителност ли са слуховете за корупция при получаване на наше гражданство?
Божидар Димитров и ние работим по въпроса за съкращаване на сроковете му за получаване и ако е имало такива случаи на корупция до сега, то е именно поради тези дълги срокове. Предприемаме мерки сроковете да бъдат скъсени до нормалното.
Накъде най-напред ще потеглите? Както се казва в много случаи е важно «Око да види ръка да пипне»…
(Смеейки се) Не искам, за сега да ви казвам, защото току виж някой в министерството вземе да и прочете тези редове и си рече: «Къде е хукнала по командировки!». Ще ходя само там където има истинска нужда от моето присъствие, но убедена съм, че много от нещата могат да се уредят без физическото присъствие на председателя. Надявам се да се осъществи да присъствам на «Българските дни в Чикаго» през октомври, на които съм поканена от Българо-американската асоциация, организатор на събитието. Все пак българската общност в града ви е най-голямата.
Току що завърши конгрес на гагаузите в Молдавия и там имаше също български представител?
Да имаше, но той не е изпратен от нас. Един от хората, специално поканени на този конгрес е доц.Пламен Павлов, който бе председател на ДАБЧ от1998 до 2002 година. И ценното е именно присъствието му, като бивш председател, защото то опонира на представителите от Турция и Гърция. Това са две страни, които претендират към гагаузите като част от своя етнос и които на конгреса бяха представени от ректори на университети и от висши държавни служители. България поне се отсрами с участието на бивш председател на агенцията. И то не защото ние подпомогнахме доц.Павлов – той сам, по своя инициатива участва там. Негова идея бе и да изпратим обръщение към конгреса – първият документ, който подписах след влизането си в кабинета на председател на агенцията беше това приветствие към Втория конгрес на гагаузите. Това е много важно наше направление – гагаузите са около 150000 на територията на съвременна Молдова. Те са се изселили от България заедно с Бесарабските българи през началото на 19 век. До 1956 година в регистрите на бившия Съветски съюз, тези хора са съществували като българи, не е имало графа гагаузи. След това е използван принципа «Разделяй и владей». На базата на тяхната тюркофония (те са православни, но говорят тюркско наречие), на базата на различния език ги отделят в самостоятелна народност. От тогава започват проблемите стигайки до сегашното състояние. Днес Турция налива страшно много пари за да ги привлече, Гърция прави същото със същите претенции.
И няколко думи по друга гореща тема – Македония. Божидар Димитров е известен с пристрастието си по тази тема?
Божидар Димитров действително силно се вълнува от темата и това е една от каузите, за които смятам да помагам и да се боря и аз. Първо трябва да постигнем едно добро културно и бизнес сътрудничество с Македония, а след това ще решим и всички останали проблеми. И не си мислете, че като Македония е негова слабост а аз съм бесарабска българка, това означава, че ще работим само в тези две направления. Както споменахте в началото, познават ме и в Чикаго, а и на много други места. ДАБЧ ще бъде агенция на всички българи, където и да са по света.
Честно да си призная, ние тук май не се сещаме, за Родината, така както тези в покрайнините около България, но за нас е ценно децата ни да не растат без корени…
Три са основните направления, по които ще се работи в бъдеще с младите ( работило се е и преди, но последните две години бездействие, а да не кажа и от 2002 заличиха всичко което беше направено от ДАБЧ)
1) с най-малките – включва: български език в чужбина, екскурзии до България, контакти на български деца от чужбина с децата у нас и пр.
2) със студентите с български произход, които идват в България.
3) с нашите студенти, които отиват да учат в чужбина. Учейки в чужбина, колкото и изтрито да звучи от прекомерна употреба, наистина са най-добрите посланици на България и я представляват в само в положителен смисъл.
Всички тези млади хора ще бъдат на вниманието на агенцията.
Разкажете нещо за младото поколение във Вашето семейство?
Синът ми е на 12 години. И нали бях в предаването “Облаче ле бяло”, сега ми каза, че съм станала “Директор на облачетата»
А предаването ще продължи ли?
Предаването ще продължи да съществува и агенцията даже ще му съдейства. Такова съдействие, което аз не бях получавала.
Това не може ли да бъде изтълкувано като конфликт на интереси?
Не, защото сме готови да съдействаме на всякакъв вид такива предавания. И на “Другата България” и на «Емигранти» и пр. Стига някой да ни потърси за помощ. Информираността и познанието са в основата за изграждането на правилните отношения между България и общностите ни в чужбина.
Вие сте от семейство с четири деца – всички ли сте в България?
Разделени сме – аз и едната сестра сме тук, а другата ми сестра и брат ми останаха в Украйна.
Казват, че до всеки успял мъж седи една умна жена, а вярно ли е обратното? Кой е до Вас, от къде е?
Мъжът ми си е българин от България. Казва Петко Манджуков и е доцент по химия в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. (Смее се) Много хора го бъркат с известния Петър Манджуков (Б.Р. известен с медиен и оръжеен бизнес), но държа да уточня, че те нямат нищо общо.
Да се говори с Вас винаги е интересно – много планове, идеи… Какво дълго интервю се получи – нека да оставим продължението му за октомври по време на Българските дни в Чикаго. Пожелаваме Ви успех във Всички начинания и до скора среща тук в столицата на българската емиграция!
Интервю и снимки П.Стаматов (www.Eurochicago.com)
03.09.2009
София-Чикаго
Не съм Рейгън, за да направя 3,5 млн. българи за ден
Трудно се върти бизнес с комшията, ако за всяка среща ви трябва виза, казва проф. Божидар Димитров
Министърът без портфейл проф. Божидар Димитров се върна преди ден от Сърбия, където наши сънародници отново поставиха пред него въпроса за българското си гражданство. За две години ще изчистим натрупаните молби, обеща той. Какво се случва с вноса на работна ръка и защо е привлекателно да си гражданин на България „Стандарт“ попита проф. Димитров.
Г-н Димитров, какво стана с плана ви за одобряването накуп на паспорти за 60 000 души?
– Има такъв прецедент по света – Роналд Рейгън дава в един ден паспорти на 3,5 млн. мексиканци. У нас обаче това не може да стане.
Въпреки че правосъдният министър Маргарита Попова отдели още хора, които да работят по документите, да ги преглеждат. Те ще могат да обработят по 600 молби на седмица. Това прави 30 000 годишно. Така за две години ще можем да изчистим натрупаните молби. Ние сме в демографски регрес – точно толкова – 30 000, е разликата между раждаемост и смъртност. Има, естествено, и други начини да се преодолее демографската криза.
– Какво представляват българските общности в чужбина?
– Българските общности в чужбина условно могат да се разделят на две групи – икономически емигранти от последните 20 години и общности в „близката чужбина“, които са се образували в резултат на неуспешни войни, когато от България са откъсвани територии. Двете групи имат различни проблеми. Те се самоорганизират като през Възраждането – правят първо църковно настоятелство. Строят или купуват нови църкви. Веднага след това създават неделни училища, в които се учи българска история, език и литература. Държавни училища имаме само в Средна Европа и Украйна, а в Молдова – и университет. Българите зад граница имат възможност да учат у нас. След дипломирането си половината остават тук.
– Не искат ли гражданство, за да пътуват без проблем в страните от ЕС?
– За съжаление много хора приемат тезата на македонската пропаганда, че гражданство на тези хора им трябва, за да заминат за Европа и там да работят. Това обаче е малък процент от желаещите. Повечето искат да се заселят в България. Други остават в страните си, но паспортът им помага за бизнеса. Трудно се прави бизнес, когато на 100 км от София, в Ниш, ти трябва виза. Това са основните мотиви за искане на българско гражданство. Има стотици и хиляди случаи на заселили се в България. Ние сме свикнали да се самооплюваме, но не знаем, че България е привлекателна за тези хора. Защото заплатите в Молдова и Украйна за учители са в порядъка на 25 долара. За тях България е това, което за нас е Франция или Германия.
Има друг проблем – голяма част от молбите на нашенците за българско гражданство се бавят по 4-5 години. Говори се, не знам колко е вярно, че една доскоро управляваща партия е настоявала темпът за издаване на българско гражданство да се бави, за да могат нейните гласове в чужбина да имат по-голяма тежест на избори. При повече хора с БГ паспорти зад граница обаче техните 100 000 гласа ще бъдат смачкани. Дали са верни слуховете – не знам, но е твърде възможно.
– Публична тайна е обаче, че има посредници, които прибират пари срещу уреждането на български паспорт.
– Миналата година са били одобрени 7100 молби за българско гражданство, отхвърлили са една-две хиляди. Темпът на постъпване на молбите е много по-голям. Това, разбира се, широко разтваря вратите на корупцията. По-заможните плащат на посредници. В македонските вестници дори има обявления „уреждат бързо българско държавичанство“ с оставен телефон.
От Агенцията за българите в чужбина кандидатите трябва да получат документ за български произход. През годините хората са се записвали като сърби, македонци, за да избегнат дискомфорта, че са българи. Има и случаи, когато хора не се обявяват за българи, но кръщават близнаците си Плиска и Преслав. Искането на такъв документ е идиотщина. И те се „произвеждат“ съответно – както и актове за раждане, военни книжки на дядото. Оттам документите отиват в Министерството на правосъдието, обработват ги и идват при нас. Ние ги даваме на МВР и ДАНС. После се събира Съветът за българското гражданство, в който неясно защо има и представител на здравното министерство. Да не влезе болен кандидат-българин явно. Смешна работа! Като е болен, трябва да дойде да го лекуваме. Това е важното. И едва тогава вицепрезидентът подписва българското гражданство.
– Издаването на 30 000 български паспорта не влиза ли в противовес на една от антикризисните мерки на кабинета – да се спре вносът на работници от трети държави извън ЕС?
– Кой ви каза, че ще дойдат веднага? Пазарът ще ги регулира. Много хора си живеят и работят в други държави, както в Сърбия например. Моята програма свършва с издаването на паспорт, няма да правим план за заселване като Израел и Гърция. Всеки се оправя сам. Македонците какво правят – продават си имотите там, идват тук и си купуват жилища. С нищо не поощряваме безконтролния внос на работна ръка. Беше ограничено идването на виетнамци и филипинци.
– Има ли специалисти сред кандидатите за българско гражданство, които могат да се включат в големите енергийни и инфраструктурни проекти, които кабинетът планира?
– Една от легендите е, че те са селскостопански работници. Има и такива, естествено. Всякакви са по професии – инженери има, атомен специалист. Едва ли мнозина знаят какъв принос имат бесарабските българи за родината си: Александър Малинов е премиерът, който осъществи Независимостта, един от най-успешните ни министър-председатели е Димитър Греков. Македонският българин Андрей Ляпчев пък умири България сред бурните години на преврати със „со кроце, со благо“. Така че тези хора със своята предприемчивост са дали много на страната ни.
– Това по-добрият вариант ли е от идеята да се внасят чужденци за политици у нас?
– Тази идея е израз на безпомощност на тогавашните български политици. Те сами признаваха, че са некадърници, и смятат, че всички са такива. Но ако 8 милиона в България и 4 милиона нашенци зад граница не могат да излъчат 3000 души политически елит (кабинет, народно събрание, областни управи), по-добре да закрием държавата.
– Започна процедурата по изваждането на кораба „Илинден“ от Охридското езеро. Какви очаквате да са заключенията от разследването? Как ще коментирате публикацията в македонски вестник отпреди няколко дни с версията, че оцелелите и загиналите български туристи можело да бъдат диверсанти?
– Това е само един случай в пресата с някакъв автор-гнусар. Не си струва да се занимаваме с него. Като цяло македонците скърбят. Правителството в Скопие се държи добре, нямаме право да се оплакваме. Тази човешка трагедия събуди хуманно чувство. Като се извади корабът „Илинден“, ще видим каква е причината за потъването му. 87-годишен кораб е плаващ ковчег.
– Очаквате ли да има интересна битка за кмет на София?
– Кандидатът на ГЕРБ ще спечели още на първия тур. Йорданка Фандъкова е доказала, че е добър управленец. Народът търси точно такива, вече не се влияе дали някой е червен, син, зелен или морав.
– Как коментирате търканията между президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов? Да очакваме ли още?
– Не мисля, че е имало търкания. Между две силни личности винаги има размяна на остроти от време на време. Както видяхте, те се разбраха поне що се отнася до външнополитически проблеми. Трябва да се знае кой кара влака. По конституция влакът се кара от премиера.
Антоанета Петева
paper.standartnews.com