Редакторът на www.Eurochicago.com отговаря на въпроси

Българският редактор на www.Eurochicago.com отговаря на зададените му въпроси в „Писмо на вестник „България” относно Отворено писмо на Инициативен комитет на българи, живеещи и работещи в Чикаго“ (Link)

Уважаема г-жо Лина Кърк,
Обръщам се само към вас, защото Стефка Христозова се е подписала само, за да не сте единствена и да изглежда като колективно писмо. Г-н Хамид Русев съвсем правилно не се е подписал, защото както сама твърдите, май става дума за манипулации и опит за разединение на българската общност.
Как по друг начин да тълкувам вашето първо Отворено писмо, което предполагам отдавна е било готово? Защо не го публикувахте преди един месец, когато имахме двама консули или след двайсетина дни, когато новият генерален консул ще е в Чикаго? Всички сме съгласни , че има недостатъци в работата на консулството, но те не са от днес. Това ли е най-подходящият момент за тяхното огласяване?

Питате ни: «Бихте ли посочили точно в коя статия и в кой брой на вестник „България” е публикувано искането на вестника за закриване на консулството?»
В отвореното ни писмо изрично подчертахме, че именно във в-к “Дневник” пише:
“Българи от Чикаго искат закриване на Генералното консулство в града
…Според тях далеч по-целесъобразно би било да се назначи почетен консул, който би вършил същата работа далеч по-евтино и по-добре…”
Специално потърсих Вашия вестник от миналата седмица и там чета:
“Финансовата нецелесъобразност на българското консулство в Чикаго се поражда и от броя на персонала, който работи в него – генерален консул, консул, шофьор и трима служители …..Напълно достатъчни за извършването на тази дейност са двама души, които да поемат цялостното обслужване на българските граждани. Според нас много добър вариант е назначаването на почетен консул, който да извършва тази дейност или пък избирането му от средите на българската емигрантска общност”.
В началото говорите за финансова нецелесъобразност на консулството (как да разбираме това освен желание за закриване), но ако пък премиерът вземе да назначи 1-2-ма почетни консули (всички по-стари емигранти се сещат кой е заявявал подобен апетит) то тогава разбира се, всичко ще е наред.
Просто не мога да не си спомня за онзи разказ от училищната ми програма, в който наш човек искал да го назначат за диригент, щото “и он можел да маа с пръчката пред оркестъра”.
Уточнение за незнаещите: Почетният консул може да извършва само ограничени по вид консулски услуги, като заверки на подписи върху частни книжа, но не и на държавни такива, като например паспорти и пасавани. Същността на консулската служба не е само да тУрваш печати и подписи. Основна функция на консулството е да развива икономическите, културните и научните връзки.
Ето заради това се подписах срещу заменянето на Генералното консулство с почетен консул.

Питате ни: “Като хора, постоянно живеещи и работещи в Чикаго, не е ли по-логично и достоверно като източник на информация, създадена и разпространена от вестник „България”, да се цитира именно първоизточника?”
Интересен въпрос, но си го задайте и на себе си! Във вашия вестник, в който както разбираме, май не е останал нито един журналист, повечето материали не са подписани или са без посочен източник. За такива случай народът казва: “Вижда сламката в чуждото око, но не и гредата в своето.”
И ще добавя по повод слуховете, че търсите някой да купи вестника. Ако е вярно непременно трябва да предупредите купувача, че поне още 5 години може да попадне под законите на авторското право, за публикувани по-рано неподписани материали. От адвокат знам, че глобата не е никак малка – според тиража е, и може да достигне до $5000 на отделна излязла от печат бройка.

Пишете ни: “Вместо това Вие цитирате вторични и третични източници (вестниците „Дневник” и „Труд”, излизащи в България), използващи гръмки и сензационни, но неотговарящи на истината заглавия!”
А поискахте ли им обяснение от тях, както от нас? Писахте ли им? Или главното е да размътите тук водата?

Завършвате: “Всички останали ваши твърдения представляват манипулация с цел злепоставяне името на вестник „България” и неговия екип.”

Щом искате ще си кажа мнението за вашия вестник. Действително в него работеха водещи наши журналисти. Сега вестникът се крепи на няколкото материала, написани от хора ентусиасти. Всичко останало е отдавна известно за хората ползващи интернет. Полезен е може би, за хора без компютър, но колко от нас са тези, които го нямат дори и в къщи? Отгоре на всичко, отделните статии често са манипулирани, орязани. Но това е друг въпрос и вие отлично го знаете от разговорите ни.
Някой в коментарите под статията на нашия сайт, бе написал народната мъдрост: “Не се опитвай да слагаш прът в колелата на живота, защото само ще си потрошиш ръцете”. Емигрантските делници отлитат с шеметни темпове. Ако преди 10 години е имало 1-2 адвокати и хората са ходели до Хамид Русев за превод или съвет, то сега адвокатите са поне 6, а след още 10 години ще бъдат поне 36. Ако българските ресторанти преди са били 1-2 , сега са 6, а след 10 години ще са 36. Ако българските обществени организации преди са били 1-2 (едната от които създадена от доказана мошеничка), сега са 6, а след 10 години….. и.т.н.
И ако сега имаме само 6 човека в консулството на държавна служба, след 10 години трябва да имаме поне 36 в различни структури, както на градско, така даже и на щатско ниво.
И повярвайте ми това едва ли ще бъдат някои от нас, колкото и да ни се иска. Но ще бъдат наши деца – днешните умни, упорити и трудолюбиви български деца.
Заради тях, г-жо Кърк, нека да се спрем до тук и да не си изкарваме повече кирливите ризи на показ. Ще бъде далеч по-добре и за авторитета на г-н Русев.
Мисля, че добре се познаваме и с отговорите си ви убедих, че отминава времето на соловите акции, които носят само лична изгода и разединяват обществото тук. Още от Втората медийната среща ви го твърдя това. Решенията трябва да се взимат след допитване с всички, а не само от няколко индивида, пък били те и почетни.

С почит:
Петър Стаматов

Чикаго
2009-09-01