До г-н проф. д-р Иван Мирчев –
Ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски”
ул. „Иван Михайлов” 66
2700 Благоевград
E-mail:[email protected]
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на електронeн адрес:http://iankov.info
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: виж: „ЮЗУ Благовеград – клоака на българския филиал на руската Червена мафия”, http://iankov.blogspot.com/2009/09/blog-post.html
Господин Ректор,
І.
Както много добре Ви е известно, на 18 Юни и на 04 Септември т. г. бях адресирал до Вас две писма, с които обосновавах моето предложение за сключване на „безплатен трудов договор”, по силата на който да получа възможността да изнасям (чета) лекции пред студентите в Югозападния университет „Неофит Рилски”.
Както много добре Ви е известно, предложените от мен безплатни лекционни курсове са точно 11 (единадесет), а освен хабилитационния ми статус, като легитимно основание за четенето на въпросните лекционни курсове съм посочил и факта, че съм автор на официално издадени (досега) точно 48 (четиредесет и осем) книги, съдържанието на които е неразривно свързано именно с тематиката на така посочените предложения за лекционни курсове.
Като само визирам факта, че нито един друг от хабилитараните български преподаватели в сферата на правните науки във висшите училища не е писал дори и кратки статии по тематиките, по които съм автор на обширни книги, имам удоволствието да обърна Вашето внимание върху обстоятелството, че още първите думи от първото изречение на първото ми писмо до Вас недвусмислено показват, че въобще не съм имал никакви илюзии и въобще не съм разчитал да получа удовлетворителен отговор на моето предложение.
Имам удоволствието, господин Ректор, да Ви кажа, че съвсем не е бил случаен фактът, че моето първо писмо до Вас е било започвало именно с тези изрично написани думи; с тези изрични думи аз, всъщност, преднамерено и откровено исках да Ви предоставя изричното предупреждение, че моята фактическа цел въобще не е да получа възможността да говоря (при това напълно безплатно!!!) пред студенти, които не само не са длъжни да посещават каквито и да са лекции, но и фактически въобще не посещават такива.
Ако Вие, господин Ректор, наистина сте си били помислили, че съм целял да постигна точно това, подобно заключение автоматично Ви поставя в класификацията на личностите, принадлежни към т. нар. „кретенистично мислене”.
За съжаление фактите, които Вие имахте наивността (или глупостта!) да ми предоставите с Вашето писмо, недвусмислено ми дават основание за именно такава характеристика на Вашето мислене.
Впрочем, търсейки отговора на въпроса за генезиса на тази Ваша неимоверно наивна (или пределно глупава) поведенческа изява, всеки специалист по проблемите на психологията на мисленето недвусмислено би го обяснил или с наличието на принадлежност към специфичния примитивен и престъпен комунистически начин на мислене, или с принадлежност към специфичния примитивен и престъпен мутраджийски мафиотски начин на мислене, или и с двете заедно (към която именно класификационна група, впрочем, и причислявам принадлежноста на Вашето „високоинтелектуално съзнание”).
Истината, господин Ректор, е че чрез поставянето Ви в ситуация на преднамерено „заплитане” в хипотезата на квазипредложение за безплатен трудов договор за четене на лекции пред студентите на ръководения от Вас Университет всъщност съм целял да постигна – и действително съм постигнал – нещо съвсем друго: а именно – да получа какъвто и да е изходящ от Вас и официално подписан от самия Вас документ, анализът на който несъмнено да ми даде определена доказателствена индиция, че ръководеният от Вас Университет е не толкова долнопробен бастион, колкото именно долнопробна клоака на българския филиал на руската Червена мафия.
ІІ.
Надявам се да Ви бъде интересно, господин Ректор, да узнаете, че макар и само за два месеци аз вече съм бил не само официален преподавател, но и ръководител на катедра „Политология” в Юридическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”.
И че самият аз, по моя собствена инициатива, съм се отказал да бъда преподавател, и съм предоставил завършването на лекционния курс и провеждането на изпитите на моя асистент Божидар Палюшев (който по онова време беше и заместник-председател на ръководената от мен политическа партия).
Надявам се да Ви бъде интересно да узнаете и обстоятелствата, в контекста на които тогава бях взел това категорично решение.
По онова време преподаватели в Юридическия факултет бяха още и тогавашният Заместник-главен прокуро и Прокурор на Въоръжените сили на България генерал Лилко Йоцов, и тогавашният доцент и съдия във Върховния съд Никола Филчев (бъдещ зам.-министър на правосъдието, а по-късно – и Главен прокурор на България).
Тъй като беше организирана специална международна научна конференция, докладчици на която бяхме и тримата, Лилко Йоцов ми предложи да пътуваме от София до Благоевград с неговата лека кола, но отказах, като му казах, че си имам лека кола, която си е моя лична собственост. В крайна сметка, обаче, Никола Филчев ме убеди да пътуваме тримата заедно, и аз се съгласих.
Когато на другата сутрин тръгнахме, се оказа, че тримата не само ще пътуваме в свръхлуксозен брониран мерцедедес, но и че ще бъдем ескортирани (придружавани) от други два охранителни бронирани мерцедеси, във всеки от които имаше по двама тежко въоръжени яки, високи и стройни мъже.
Лилко Йоцов и Никола Филчев седяха на задната седалка, а аз седнах на предната седалка до шофьора; когато в хода на разговорите шофьорът разказваше разни неща от пребиваването му на остров Малта, на остров Ман и на редица други географски и мафиотски екзотични места, аз не издържах и го попитах на кого е бил шофьор, та е имал възможността да обиколи всичките тези места. Тогава Лилко Йоцов възкликна: „Ама ти не познаваш ли Илия Павлов!?! Той е наш студент и след две седмици ще има изпит при теб!”.
Тъй като узнах, че в същия курс като студенти фигурират и Младен Михалев-Маджо, Пашата и всички останали известни на обществеността бандити, чиито имена интензивно се преплитаха в медиите във връзка с честите гангестерски улични престрелки, още на другия ден казах на декана проф. Траян Лялев следното: „Всичките тези личности несъмнено ще получат дипломи за юристи, но аз в никакъв случай няма да поставя моя подпис в документацията, върху основата на която те ще получат своята диплома. Поради това напускам и се отказвам от преподавателския си ангажимент!”.
ІІІ.
Надявам се да Ви бъде интересно, господин Ректор, да узнаете и още нещо.
Една година преди гореописаното събитие Югозападният университет „Неофит Рилски” официално обяви, че търси спонсори за строеж на „ново крило” („нова пристройка”) към сградата на Университета. Тъй като по онова време имах успешен бизнес, за мен не беше никаква проблема отделянето на известна сума пари, и така аз станах официален дарител на „скромната сума” в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) долари.
Е, по повод и във връзка с това съществуват и още някои изключително интересни факти и събития, но поне засега няма да ги споменавам.
ІV.
Както знаете, господин Ректор, ние с Вас не се познаваме лично, но независимо от това имам всичките основания да давам вяра на официално функциониращото в общественото пространство мнение, че Вие сте просто „една скромна продажница” на добре известния мафиот Александър Воденичаров, когото познавам лично още от времето, когато той работеше като Секретар на Централния Комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) и защитаваше кандидатска дисертация в Юридическия факултет на Софийския университет на тема, свързана с възхваляването на ролята на ДКМС.
Именно в контекста на това открито Ви казвам, че официалният текст на писмото, което сте ми изпратили, макар и привидно да изглежда да има юридически характер, по своята същност не е нищо друго, освен чисто комунистическо-мафиотски камуфлаж на отговора, който сте били длъжни да ми дадете.
Това, което Вие сте ми изпратили като отговор, въобще няма качеството на отговор.
В най-кретенския смисъл на думата текстът, под който Вие сте се подписали, би издържал претенцията да има характера на „юридическа консултация”, при това – напълно кретенска – отговаряща и на въпроса за качеството на юридическото образование, което се дава в ръководения от Вас Университет.
Така че, господин Ректор, не само имам удоволствието да Ви дам напълно безплатния юридически съвет да ме съдите (ако нещо не сте доволен от текста на моето писмо), така и да се опитате поне малко да се докоснете до Благоразумието.
12 Септември 2009 г. Янко Янков
