Д-р Алекси Деянов, който получи тазгодишната наградата “Лекар на годината”, преди 3 години заболява от бъбречна недостатъчност. Въпреки че три пъти в седмицата е на хемодиализа, през последните години не е почивал нито ден и всекидневно се грижи за здравето на повече от 650 човека от няколко смолянски села и махали. Д-р Деянов стана известен със своята всеотдайност и с това, че не отказва медицинска помощ на местните жители, независимо, че някои не са здравноосигурени.
Как се справяте с това да се грижите за пациентите си, когато самият вие имате сериозни здравословни проблеми?
Справям се. Моето състояние в момента все още не е толкова тежко. Налага ми 3 пъти седмично да отсъствам следобед, защото пътувам до Смолян за процедурите по хемодиализа. Във вторник и четвъртък, когато не съм на диализа оставам до по-късно на работа, за да наваксам със задълженията. Самата диализа не ми пречи на работата, но ми е по-трудно през първите 7-8 часа след процедурата, докато организмът се адаптира.
Д-р Деянов, за колко пациенти се грижите?
В пациентския ми списък в момента са около 650 човека. Вече 16 години ги лекувам – свикнал съм с тях и ги познавам по име.
Трансплантацията ли е единствената алтернатива?
Няма други начини за лечение при моето състояние. Трансплантацията е единствената алтернатива. За сега хемодиализата само временно поддържа живота ми. В листата на чакащите за трансплантация съм вече повече от 3 години.
Какъв е шансът за бъбречна трансплантация в България?
Всичко е въпрос на късмет – дали ще се намери донор, чиято кръвна група да е съвместима с моята. Кръвната ми група е А отрицателна, която е доста рядка и поради тази причина, шансовете да се намери подходящ за трансплантация бъбрек в България са минимални.
А в чужбина?
Трансплантациите на запад са много скъпи и трудно могат да се осигурят толкова много пари. Въпреки че моето желание е да се извърши трансплантация в България, съм склонен да направя операцията и в Пакистан, защото там е най-евтино и най-достъпно. Преди няколко години бях събрал около 22 хиляди лева за трансплантация в Пакистан, но тогава спряха визите и не успях да замина.
Да, но и рисковете там са най-големи…
Да големи са и зная, че има много случаи на пациенти, които са правили транспантации в Пакистан, а после са имали редица усложнения.
Въпреки това бих поел риска, тъй като там е най-евтино и шансът да се намери подходящ донор е по-голям, отколкото у нас. Ако знаех, че има някакъв шанс да се намери съвместим орган в България, бих чакал още няколко години. За съжаление, обаче няма гаранция, че това ще се случи.
Д-р Деянов, при Вашето заболяване не подлежите ли на група инвалидност?
Да, точно така е. За моето заболяване се полага 100 % инвалидност. С тази група инвалидност, обаче нямам право да работя и няма как да се грижа за пациентите си. Затова си изтеглих документите, с които кандидатствах пред ТЕЛК и съм решил да работя, докато мога.
Колко пари са необходими, за да имате шанс за трансплантация?
Трансплантациите в чужбина са наистина много скъпи. Необходими са между 33 и 35 хиляди долара, които аз няма как да събера със заплатата си.
Много съм благодарен на моите пациенти, които вече втори път ми събират средства за трансплантация. Въпреки, че парите, които те събраха, не са много, аз съм им признателен, защото района, в който живеем, е беден, а хората отделят по колкото могат от оскъдните си средства. Те искат да се излекувам, а моето желание е да продължавам да работя за тях.
Източник: www.puls.bg
Можете да помогнете за набиране на необходимите средства!
Банка ДСК Клон Смолян, BIC STSABGSF
номер на сметка в лева – BG 31STSA93000013266125
номер на сметка във валута – BG67STSA93000013266156
на име Алекси Захариев Деянов
