Липсата на ефективен граждански контрол позволи на бивши и настоящи ченгета да се превърнат в основен източник на компромати
Александрина ПЕТРОВА
/Сега/
Ако човек чете активно вестници, съвсем резонно може да се зачуди за какво всъщност служат тайните служби в България – да пазят информацията, която са събрали, за да уличат някого в престъпление, или да подават компромати към партийните централи за разчистване на политически сметки.
В откровено, леко хаотично откъм фактология и логика интервю в „24 часа“ бившето ченге Пламен Папалезов разкрива потресаващи неща.
Оказва се, че при управлението на Сергей Станишев Съветът по законност, ред и правосъдие към Висшия съвет на БСП е действал като паралелно МВР – получавали „по пощата“ разни справки от службите на вътрешното ведомство, анализирали криминогенната обстановка и разработвали концепция за противодействие на престъпността?!
На „Позитано“ 20 събирали информация не само за политици и бизнесмени, но и за самия вътрешен министър по онова време Румен Петков и хора от екипа му.
Но не са единствени в тази област на действие – имат си сериозна конкуренция в лицето на Бойко Борисов. Макар през 2007- 2008 г. той вече да не е главен секретар, а столичен кмет, също бил наясно с проблеми в отдел „Вътрешна сигурност“ на МВР, който работи срещу лошите ченгета в системата, и имал подробна информация кой какво върши там.
Справката пък, пратена от бившия зам.-директор на VI управление на ДС и активен компроматор през последните години – Цвятко Цветков на премиера Станишев, който пък я дава за проверка на ДАНС, почти едновременно се оказва и в ръцете на бившия шеф на НСС и ексдепутат от ДСБ Атанас Атанасов.
Как се случва всичко това?
Много просто – очевидно законът за защита на класифицираната информация се нарушава повсеместно и безнаказано. Затова всеки, който веднъж е минал през системата на МВР, а после се мести на партиен или държавен пост, преспокойно оперира с информация от най-тайните служби дори когато няма право на това.
И никой политик не е застрахован от компромати, никой обикновен гражданин или бизнесмен – от изнудване, заплахи със службите и натиск от конкуренти. Вероятно затова и всеки със сериозна фирма задължително привлича на работа специалист по сигурността – по правило бивш служител на МВР.
Тъжно е, че
нито една власт не посмя да неутрализира
веднъж завинаги заплахата от безполезни за обществото скандали, от хабенето на енергия и държавен ресурс. Сякаш всички забравиха, че покрай скандалите в МВР, довели до оставката на Румен Петков, имаше и прокурорски проверки, и изслушвания в парламента, и дори законодателни инициативи. Но те не доведоха до реалното разкриване и прекратяване на престъпната дейност в МВР – чадърите над разработвани бандити и корупцията.
Бившият главен секретар на МВР Валентин Петров, който си тръгна безславно след натиск от „Позитано“, сега заговори за нови комисии, за прокуратура, та чак и в Европа щял да даде някакви данни. Защо не ги каза в прокуратурата, когато го викаха заради справката, в която се твърдеше, че е получавал пари от фирма за алкохол преди две години? Защо Румен Петков чак сега разкри, че бившият полковник Цвятко Цветков е ходатайствал за братята Маргини, които са „наши момчета“ и ако ги пуснат от ареста, ще натопят Иван Костов?
Въпросите са по-скоро риторични, макар че премиерът Бойко Борисов призова прокуратурата да се самосезира за връзките на предишния кабинет с организираната престъпност.
До този момент в затвора не е влязъл нито един оперативен работник, агент или министър, злоупотребил с информация, събирана уж в защита на националната сигурност, за противодействие на организираната престъпност или корупцията. Дори делото срещу Румен Петков за осветляването на агента на ДАНС Алексей Петров завърши безславно.
Всичко това води до едно – службите от години
се занимават основно с дребни политически битки,
а не с противодействие на истинската престъпност. Неслучайно почти всички мафиоти с прякори се оказват агенти и използват службите като чадър за безчинствата си.
Непрестанното възпроизвеждане на тази схема е вредно и за обществото, и за самите партии, които се възползват от нея. Спомняте ли си какво се случи със справката от контраразузнаването за корупция на свои министри, която Иван Костов получи, докато бе премиер?
Заподозрените министри бяха отстранени, но нито един не бе даден на прокуратурата, нито пък осъден. Докладът „изплува“ само още веднъж – когато кандидатът за президент Петър Стоянов се опита да си разчисти сметките с опонента си Богомил Бонев.
А какво стана с доклада и снимките, с които тръгна т.нар. яхтен скандал по времето на управлението на НДСВ? Нищо! Визираните в него продължават да са активни играчи в политиката или в бизнеса.
„Преносителят“ е мъртъв! Забравете!
На практика деполитизацията на МВР и службите доведе дотам, че партиите бяха превзети от бивши ченгета, които охотно захранват политиците със скандали и компромати. А службите нямат никакъв авторитет – нито пред властта, нито пред престъпниците, нито пред обществото. За каква сигурност говорим тогава – било то котерийна или национална?
