За него осетинският поет Лакербай е написал такъв стих:
«За преводите твои
България ти плаща със стотинки,
пиши за моя горд народ
и ще ти платим с осетинки».
Днес 15 ноември в Чикаго ще отбележим 75 годишния юбилей на Ванкарем Валерьянович Никифорович (Рем Никифорович). Журналист, преводач, изкуствовед и най-важното голям приятел на България.
На Еврочикаго вече публикувахме най-новото, юбилейното интервю на нашия сътрудник Сергей Елкин с Ванкарем Никифорович, в което той разказва и за връзките си с България. (Линк към интервюто на руски език.)
Ето част от казаното в него:
Сергей Елкин: Знаем че имате много приятели в България и сте превеждали много от български език. Как във вашия живот се появи България?
Ванкарем Никифорович: Български език започнах да изучавам в университета и неочаквано знанията ми се оказаха особено ценни за по нататъшната ми работа в издателството. Превеждах проза от български на белоруски, започнаха да излизат книги с мои преводи. Пътувах до България, няколко пъти участвах в семинари на преводачи.
С.Е.: Можехте ли сам да си избирате произведенията
В.Н.: Някои предлагах аз самия други ми бяха поръчване да превеждам . Аз участвах и в съставяне на сборниците “Антология на българските разкази” и “Антология на българския хумор” За мен е чест, че съм награден с българския орден «Кирил и Методий». Само още трима души от Белорусия са негови носители – писателят Петрус Бровка, поетът Нил Гилевич и историкът и преводач на българска поезия Давид Мелцер.
С.Е.: А можете ли днес да говорите на български?
В.Н.: Разбирам всичко, обаче ми е трудно да говоря български без практика. (Казва на чист български за изненада на интервюиращия и се смее от сърце на шегата си)
° ° °
Уверен съм, че такъв народ като българския е достоен на истински свободен и щастлив живот.
А ето какво разказа преди известно време пред www.Eurochicago.com Ванкарем Никифорович за себе си и за своето творчество
Още в началото на своя литературен път аз се увлякох от българския език и българската литература и започнах активно да превеждам на белоруски и на руски произведения на вашите писатели. Като самостоятелно преведени от мен книги през 60-те – 70-те години в Минск излязоха романите и повестите на Крум Григоров, Георги Мишев, Камен Калчев, Георги Караславов , а така също и книгата на Стефан Поптонев «Белорусия – бяла балада», хумористичните сборници «Габровски шеги», «Приятелски усмивки», «Усмивки от старите ленти». В различни сборници публикувах повести и разкази на Ивайло Петров, Серафим Северняк, Мария Грубешлиева, Лада Галина, Стоян Даскалов, Петър Незнакомов, Дико Фучеджиев, Станислав Стратиев и много други български писатели. В театрите се играха преведени от мен пиеси на Леда Милева и Валери Петров.
При многократните ми пътувания в България, се срещнах и запознах със забележителни деятели на литературата и изкуството на страната ви, които оставиха незаличими спомени за цял живот. Няма да забравя своите контакти и беседи с удивителните български поети Андрей Германов, Найден Вълчев, Никола Инжов, Стефан Поптонев… Между тях се откроява запознанството ми с Христо Бекриев – прекрасен поет и автор на уникално изследване за живота и творчеството на великия художник от миналия век Марк Шагал – роден и получил начално образование на белоруска земя.
Сега, в зряла възраст, аз понякога се замислям, защо аз тогава, в края на петдесетте и в началото на шестдесетте години на двадесети век се обърнах именно към литературата на България, към творчеството на вашия народ? И си спомням за много неща…
Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път…
Тези редове на Иван Вазом много напомнят и се преплитат с редовете на нашия белоруски класик Якуб Колас:
“Мой родны кут, як ты мне Милы! “ (Мой роден край, как ти си ми мил!)
Но смисълът не е само силното патриотично чувство, с което винаги се е отличавал българският народ и неговите най-добри представители в политиката, литературата и изкуството. В съветските времена, когато всичко се определяше от центъра, от Москва, ние младите белоруски интелигенти, преживяли страшна война в детството и младостта си, мислейки за съдбата на своя народ и своята република, често спорехме и се питахме: «В какво се състои нашата национална особеност? Какви са идеалите на нашето национално самосъзнание? На какво ни учи миналото и към какво да се стремим в бъдеще?»
А съветският тоталитарен живот беше много жесток – не можеше силно да се размечтаеш и свободно да разсъждаваш и да разговаряш.
Именно в такива условия аз почувствах, разбрах важността на историческия пример на България – страна, приблизително с толкова население, колкото и нашата Белорусия. Но държава с особена история, проникната от особена любов и преданост на народа към удивителната земя, на която той живее.И смисълът не е само, че от тази земя е дошла при нас кирилицата и славянската писменост. България е дала на изкуството и литературата велики образци на искрена, изстрадана любов към своята история, към своя народ, и към своята земя. Тази традиция е съществувала винаги, в това число и в следвоенните години.
При това примерите на най-добрите образци на българската литература, независимо на повишения интерес към своята история, към своята самоидентификация напълно отхвърлят възможните обвинения в национализъм, в национална ограниченост. Естетическото и художественото ниво на тези образци е много високо, това се забелязва именно в процеса на превода на други езици. И за това съм си мислел още тогава, когато реших на посветя част от своя живот и творчество на преводите от български. Но не само ние белорусите имаме на какво да се поучим от вас. Нашият класик Максим Богданович, е казал “Не только своему народу, но и всемирной культуре несет родная литература свой дар”. Когато четеш и препрочиташ най-добрите образци на българската, белоруската и другите литература разбираш, че истинският писател пише не само за своя народ, но и за цялото човечество.
Уверен съм, че такъв народ, като българския, е достоен на истински свободен и щастлив живот.
––
Честит юбилей Ванкарем Никифорович!
Редакцията на Eurochicago.com от името на всички негови български приятели му пожелава много здраве и още творчески успехи.
Б.Р. Линк към новия (и все още недовършен) блог на Ванкарем Никифорович:
