Вчера стана ясно, че главния прокурор Борис Велчев е внесъл в парламента искане за сваляне на депутатския имунитет на Сергей Станишев, бивш министър-председател на България.
Малко след това от централата на БСП обявиха, че Станишев сам се отказва от имунитета си. Навреме – тъй като при сегашното разпределение на силите в НС беше ясно какъв би бил резултатът от евентуално гласуване по този въпрос.
Причините за такъв акт би трябвало да бъдат основателни – тъй като подобен процес е знак за това доколко една държава уважава сама себе си. Търсенето на законодателна отговорност от един министър-председател е нещо колкото рутинно – тъй като той е само “пръв между равни” и правосъдието следва да се отнася към него така, както и към всеки гражданин, толкова и знаково – защото показва пред света в каква степен тази държава гледа на създадените от самите нея правила. И не на последно място – защото показва пред настоящите и бъдещи нейни властници какво ги чака, ако не се придържат към тези правила.
Такъв ли е настоящият казус? Станишев ще бъде обвинен за това, че “е загубил документи и материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна”, а също и че “по непредпазливост е станал причина да бъде разкрита информация, представляваща държавна тайна, съдържаща се в справка относно действията на лица и кръгове, указващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”.
Справката, както сами можете да се досетите, е “оная справка”. Дето беше донесена на Бойко Борисов от един “лоялен гражданин” и дето изтече след това по интернет. Тя накара българския премиер да вдигне олелия до небето и да изрече култовото заклинание по адрес на главния прокурор – че ако “в рамките на деня главният прокурор да повдигне обвинения на длъжностните лица, които са допринесли за сегашната ситуация”, ще се взриви съдебната система. Тогава Борис Велчев не остана длъжен и отговори, че прокуратурата не е пожарна команда – но в крайна сметка повдигна исканото от Бойко Борисов обвинение – макар и не “в рамките на деня”.
Обвинението е, разбира се, законово обосновано – макар и самият повод да е комичен: въпросната справка прилича повече на махленски донос – и едва ли може да застраши националната сигурност. По-сериозен е случаят с другите изчезнали справки от ДАНС и МВР, за които съобщи вътрешния министър – особено тази за аферата “Петрол срещу храни” – най-малкото защото в тази афера много пряко е намесена БСП, близки до нея бизнесмени и нейният тогавашен лидер, днес президент на България. Също толкова сериозен е случаят с изчезналата справка за контрабандните канали: всъщност и започването на “Галерия”, и нерегламентирания натиск, упражняван от неоторизирани, но пък заинтересовани лица в ДАНС, и опита за убийство на Огнян Стефанов се дължат на една статия в “Опасните новини”, от която става видно, че Алексей Петров използва името, авторитета и властовия ресурс на агенцията, за да установи контрол над контрабандните канали.
Сергей Станишев може и трябва да бъде съден за изчезналите доклади, съдържащи според прокуратурата класифицирана информация. Позитивно е, че подир толкова безобразия все пак бива потърсена някаква отговорност, колкото и по мизерен повод да е тя. Както и написа Иван Бедров – журналистите се радваха като деца на тази вест; хората също – първите постинги под статиите за започналото съдебно преследване над бившия министър-председател гласяха: “Нема лабаво този път!”
Напротив, лабаво има. Защото тази история прилича на историята с Ал Капоне, който след купища убийства бива осъден за укриване на данъци. В крайна сметка това е могло ФБР – това е направило. Но все пак има някаква разлика между един гангстер и един премиер, нали? Или може би в България няма…
Във връзка с така повдигнатото обвинение имам едно малко питане към главния прокурор Борис Велчев. При управлението на Сергей Станишев България сключи три договора за големи енергийни проекти, пряко накърняващи нейните геополитически интереси – и гарантиращи нейната пълна енергийна – а следователно и политически зависимост от Русия.
Нека вземем само единият от тях – този за АЕЦ “Белене”. Сключен бе договор за милиарди, предполагащ строеж на ядрена централа – без никакво доказателство за евентуалната икономическа ефективност на този проект, без да се отчитат възможностите на страната ни да покрие огромните разходи, свързани с това строителство – както и също така огромните разходи, свързани с нужната за него инфраструктура.
Договорът бе подписан с клаузи за огромни неустойки от българска страна, ако проектът не бъде осъществен – но без да е фиксирана реалната цена за построяването на централата от руските изпълнители – поради което тя от първоначалните 4 милиарда евро, с които уж беше спечелен предопределения конкурс, стигна до някъде между осем и десет милиарда евро – и то при най-оптимистични пресмятания. Междувременно бяха похарчени – а част от тях със сигурност просто откраднати – повече от 1,3 милиарда евро – при това без да е започнал реалния строеж на ядрените блокове.
В перспектива: след оттеглянето на единствените инвеститори България е пред следния избор – или да преглътне грамадните си харчове досега и дължимите към руснаците неустойки, или сама да поеме разходите по строителство на централата – за което пари няма, няма и да има – или да продаде проекта на единственият възможен купувач, проявяващ интерес към него – което значи: руска ядрена централа на българска територия – с всички произтичащи от това обстоятелства.
Всичко в този проект – от първата до последната буква – издава работа против интересите на България и в полза на чужди интереси. Когато такава дейност бъде извършвана не от друг, а от един министър-председател, то единствената правна хипотеза, към която може да бъде приравнена, са текстовете в НК, отнасящи се за национално предателство – или, ако си послужа с конкретната формулировка – “Престъпления срещу републиката” Например: Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Та въпросът ми, г-н Велчев, е: какво друго освен “да създава затруднения, разстройва и подравя” е осъществило воденото от Станишев правителство и управлението на тройната коалиция – и в конкретния случай с договора за АЕЦ “Белене” – и избщо? Или – ако този текст ви се вижда прекалено суров – бихме могли да потърсим отговорност от министър-председателя и под формата на друг казус – например от раздела за стопански престъпления.
Например:
Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 .
(2) (Нова – ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .
Как мислите – дали г-н Стонишев и неговия кабинет са сключвали неизгодни сделки с особено тежки за всички нас последствия – в този конкретен случай, но и изобщо – защото мога да ви посоча и много други такива?
Надявам се да получа някакъв отговор – защото това е само един от въпросите ми.
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com
