Стиховете, които приятели посветиха в памет на Мони (Манол Паслиев)
НЕ СЕ СБОГУВАХ С ТЕБ
Прости ми, че не се сбогувах с теб –
разделите ме натъжават,
а тази е завинаги. Аз взех
вместо прегръдка – свещ запалена.
На пламъчето синьо в ореола
пред мен минаваше като на филм
живот в действителност и спомени,
и свършил в ненадеен миг…
Не се сърди, не можех аз да дойда,
и да те видя – заминаваш сам…
Куфари дори не беше стегнал,
и толкова неща не бе видял…
Не се сбогувах с теб. Ще ми простиш ли,
не можех аз да дойда там…
Да, никой не умира истински,
щом живите в сърцата го таят…
Райна Недялкова
22 ноември, 2009, Чикаго
––––––––––––––––––––––-
СБОГУВАНЕ С МОНИ
В този слънчев ноемврийски ден
зла вест ни потресе всички,
че смъртта отне те завинаги от нас
и тежко преживяваме такава раздяла.
Не се сърди приятелю наш,
че не те изпратих до вечния ти дом-
Достойно извървя житейския си път,
но много рано ни напусна.
Познавах те отскоро,
но съм чувала за теб,
че си човек с голямо „Ч”,
че си човек с голямо сърце и душа.
Защо живота е така устроен
рано да си отиват добрите хора от този свят,
които даряват с внимание, нежност и топлина
своите близки и приятелите по света.
Почивай в Мир приятелю!
Не ще забравим твоята доброта.
Ще носим спомена в сърцата наши
и завинаги оставаш ти сред нас.
Поклон пред светлата ти памет!
От И. Божанова
22 ноември, 2009 г. Чикаго
–––––––––––––––––––
МЪКА
Ден след ден отлита-
о, колко много ни боли!
Все още не мога да повярвам,
че те няма…
Напусна ни тъй рано
и толкова млад .
Ти беше като фар в бурното море на живота
осветявайки нашия житейски път.
Но кончината твоя ни потресе
остави ни вечно да скърбим.
Вечна рана в сърцето ни ще тлее
докато самото то изпепелее…
Дълбок поклон и вечна памет, Мони!
От И. Божанова
24 ноември, 2009 г. Чикаго
–––––––––––––––––––-
ОСИРОТЯЛО СЪРЦЕ
Исках с теб да остарея-
в щастие до дълбоки старини,
но зла съдба ни раздели-
отскубна те завинаги – смърта.
Беше труден ноемврийски ден на раздяла-
в душата моя щастието ми се помрачи.
Ти бе слънцето, ти бе луната-
навсякъде, във всичко беше ти.
И стои сърцето самотно-
само споменът ще ме крепи.
Духът ти силен около мен витае-
в мъка и в трудност ще ме подкрепи.
Със забулена от мъка душа,
с преливащи от сълзи очи,
с до болка скърбящо сърце-
последно сбогом ти казвам Любов!
–––––––––––––––––––
МАНОЛ
Българин голям на бой и на дела-
Къде ли не пробва- навсякъде успя.
Много се бори-
Колко върхове в живота покори.
На всекиго по нещо ти дари-
И на лошите дори.
Само като кажеше „Братчед”
Беше сладък като мед
Усмивка лъчезарна в него грееше-
всеки може да разсмееше.
В Чикаго сред много булки той живя
Лили за него беше най-добра,
с нея във всичко той успя.
За всички беше авторитет.
Знаеше не един мурафет,
Лакардии безброй-
за всички – все герой.
Светъл лъч след себе си остави,
Кой ли може да го забрави.
Всички с радост той дари
през земните си дни.
Споменът за Мони-
много ще боли
през идните ни дни.
Нека душата му лети,
Всички да обиколи,
на всички нещо да дари-
разгневения да усмери,
благия възнагради,
умния с мъдрост просветли.
Паметта за теб на всички ни е свята.
Радост да те споходи в небесата,
Щастлива да ти е душата!
От Минчо Минчев
22 ноември, 2009 г., Чикаго
–––––––––––––––––––
НА МОНИ (и на себе си)
Поехме да търсим истинско щастие,
а то се оказа край нас…
Да завоюваме Новия свят –
отдавна спечелен…
Дойдохме за малко,
останахме вечно.
Дано преди нас и след нас
ни простят!
П.
27.11.2009
