През изминалите 10 години станахме свидетели на много събития и вероятно за всеки човек и за всяка страна има десетки с особена важност, променили по един или друг начин хода на живота в локален аспект.
Погледнато в световен мащаб обаче „случките“, които оставиха най-дълбок отпечатък върху първото десетилетие на настоящия век не са толкова много. Агенция Франс прес посочва едва шест.
11 септември 2001 г.
Два отвлечени от ислямистки атентатори самоубийци самолета се врязаха в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. Трети се удари в сградата на Пентагона във Вашингтон, а четвърти (чиито пътници атакуваха въздушните пирати), се разби на поле в щата Пенсилвания.
Тези безпрецедентни на територията на САЩ терористични нападения отнеха живота на 2973-ма души (без атентаторите). Няколко часа след атаките двете кули близнаци се сринаха, което хвърли Америка в шок.
Отговорност за атентатите пое организацията на Осама бин Ладен „Ал Кайда“, базирана в Афганистан, който по това време е в ръцете на талибаните.
„Войната срещу тероризма“
В отговор на атентатите правителството на президента Джордж Буш предприе „война срещу тероризма“, започнала със свалянето в края 2001 г. на талибанския режим от оглавена от САЩ международна коалиция.
Осем години по-късно в Афганистан все още има 112 хил. чуждестранни войници, чиято задача е да поддържат правителството в Кабул срещу талибаните, които през последните три години възвръщат позициите си.
На 19 март 2003 г. с подкрепата на няколко съюзници и главно Великобритания правителството на Буш предприе интервенция в управлявания от Саддам Хюсеин Ирак.
Офанзивата, подета с аргумента, че страната крие оръжие за масово унищожение, а иракският режим поддържа връзки с „Ал Кайда“, предизвиква дълбоко разделение на Запад.
В края на 2009 г. в Ирак все още има 115 хил. американски войници. От началото на инвазията в страната бяха убити хиляди цивилни, близо 4400 американски военни и 320 войници от други държави.
„Войната срещу тероризма“ има и доста спорни аспекти като сексуалните „услуги“, които иракски затворници били принуждавани да вършат на американски войници в затвора Абу Граиб край Багдад, или създадения без всякакви правни аргументи специален затвор за заподозрени терористи Гуантанамо в американската база в Куба.
Цунами
Мощно земетресение край бреговете на Индонезия предизвика на 26 декември 2004 г. опустошителни цунами по крайбрежието на Индийския океан. На места приливната вълна достигна височина 30 м.
Загинаха около 300 хил. души, 3/4 от тях – в Индонезия, която заедно с Шри Ланка, Индия и Тайланд бе най-тежко засегната от трагедията, смятана за най-жестокото природно бедствието за последните 100 години.
Земетресението в Китай
На 12 май 2008 г. провинция Съчуан в Югозападен Китай бе разтърсена от земетресение с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер. Над 87 хил. души загинаха или са смятани за безследно изчезнали под рухналите сгради и при наводненията. Разрушени бяха домовете на милиони жители на провинцията.
Срутването на училища, болници и заводи повдигна въпроса доколко се спазват стриктните норми за противоземетръсно строителство, въведени главно след катастрофалното земетресение от 1974 г. в района на Таншан в Североизточен Китай, когато загинаха стотици хиляди хора.
Икономическата криза
Фалитът на американската търговска банка „Лемън брадърс“ на 15 септември 2008 г. възвести края на финансовата треска около високорисковото ипотечно кредитиране в САЩ. Довеждането до ръба на банкрута на цял дял от банковата система и затрудненията, в които изпаднаха други институции като застрахователния гигант Ей Ай Джи, отприщиха първо финансова, а по-късно икономическа криза, оказала се най-тежката след краха на Уолстрийт през 1929 г.
С разрастването на кризата на повърхността изплуваха огромни „токсични“ активи, свързани с високорисковото ипотечно кредитиране, които бяха разпространени в световната финансова система. Последва борсов срив, замразяване на кредитните пазари и правителствата бяха принудени да спасяват банковия сектор с помощта на държавни средства.
Стигна се до рецесия, засегнала почти всички страни с изключение на няколко големи развиващи се икономики като Китай и Бразилия. Кризата бе „подправена“ със сочни скандали като най-голямата финансова измама в историята на Уолстрийт, дело на финансиста Бърнард Мадоф (чиито клиенти загубиха над 20 млрд. долара и който бе осъден на 150 години затвор) или бонусите и други екстравагантни облаги на банкерите. За 2010 г. икономистите прогнозират скромно съживяване.
Барак Обама
Първият чернокож президент на САЩ, избран на 4 ноември 2008 г., пое поста в разгара на икономическата криза, след като предизборния му лозунг „Да, ние можем!“ събуди огромни надежди. В края на 2009 г. той получи одобрението на Сената за реформа в здравното осигуряване, която цели осигуряване на мнозинството от американците. Обама определи гласуването в Сената като историческо.
Колкото до наследените от епохата на Буш войни, Обама реши да изпрати подкрепления от 30 хил. американски войници в Афганистан, успоредно на постепенно изтегляне от Ирак, което по план би трябвало да завърши през 2011 г.
Обещаното от новия президент закриване на затвора в Гуантанамо все още не е приключило. Близкоизточният мирен процес – друг ключов въпрос – остава в задънена улица въпреки интензивните дипломатически усилия на САЩ, което накара множество политически наблюдатели да оценят присъждането на Обама на Нобеловата награда за мир за 2009 г. като малко преждевременно.
Източник: БТА
БТА продължава участието си в конспирацията, започнала преди 10 години, когато световните манипулатори изпробваха в мащабен проект податливостта на т.нар. „обществено мнение“, като обявиха последната година на ХХ век (2000 г.) за първа година на ХХІ век.
(Тук не става дума за допуснатата преди векове грешка с определяне датата на рождението на Спасителя – Господ Исус Христос).
Оказа се, че обществото като цяло е изключително податливо на манипулации. Светът стремглаво се е устремил към тотален контрол над масовото съзнание.
Така се подготвя почвата за идването на Антихриста, предсказано преди 2000 години от апостол Йоан в „Откровение“ („Апокалипсис“) – Последната книга на НОВИЯ ЗАВЕТ.
(Както един мъдър човек е казал навремето, „Всяко население заслужава своето управление“. Докато само 5 до 7% от хората в света осъзнават себе си като народ, а останалите 93-95% се изживяват като стадо за заколение, светът ще върви от провал към провал. Впрочем, демокрацията е благоприятната хранителна среда, в която проектът на Антихриста ще се реализира – въпреки съпротивата на малцинството – защото демокрацията е власт на мнозинството).