Малка Коледа – 24 декември – последният ден на родилните мъки на Богородица.
Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:
а) хляб посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет;
б) хляб, посветени на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина;
в) хлябове за коледарите– вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки ( кукли).
Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.
Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.
Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.
Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.
След вечеря всички очакват идването на коледарите, които са облечени в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.
Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете.
Традиционни ястия за празника:
Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.
Прясна питка с пара
Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.
Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.
Зелник
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.
Веселa и щастлива Коледа!
Петранка Стаматова
