14 декември – несъстоялата се българска антикомунистическа революция

Днес се навършват 20 години от прословутия протест на студентите и гражданството пред Народното събрание. Протест, който можеше да отключи българския преход към свобода и демокрация по друг начин. Ако бяхме по-напористи и по-организирани, ако тогавашните лидери на опозицията не разколебаха демонстрантите, ако… ако… Но както наскоро писах в един форум (не е мое откритие) – в историята няма „ако“.

Какво се случи на 14.12.1989 г.? Независимите студентски дружества организирахме протест пред парламента срещу член първи и останалите от тогавашната конституция, според които цялата власт в страната принадлежеше на БКП и за автономия на ВУЗ-овете. На стълбите на Народния театър Емил Кошлуков прочетепетицията, а после шествието тръгна през градинката зад Прирдонаучния музей и покрай „Александър Невски“ към НС. После живата верига, присъединяването на гражданството (във форум на „Дневник“ Красимир Гаджоков, тогава представител на ВМЕИ, твърди, че е имало около 40000 души на площада). Думите на Младенов за танковете, които Евгений Михайлов засне по случайност, балкона на Студентския дом, откъдето Желев, Тренчев, Берон, Ив. Трифонов и самият Кошлуков призоваваха хората да се разотидат.(Тези си спомням, но вероятно е имало и други, може би Георги Спасов или Любо Собаджиев, лека им пръст!)

Какво се случи и какво – не в детайли: за това сигурно има и архиви тук и там, ще се пишат спомени. По-важна е оценката. За мене това ще остане предателство на страхливци. Хора, които след това се криха зад „ненасилието“ и „мирния преход“, а вероятно някои от тях са имали договорки с Луканов и компания да се държи всичко под контрол. Като се навържат събитията – и нещата лъсват. Следващото голямо предателство беше Кръглата маса, по-следващото – признаването на изборите за ВНС от юни 1990 г., после – Конституцията, после – Боянските ливади… Някъде в началото – създаването на ДПС извън СДС и изземването на „турския проблем“ от Доган и кликата около него. И той после лесно изхвърли непослушните и тези, които не бяха за противопоставяне със СДС.

В интервю за „Про и Анти“, Фреди Фосколо смята, че е било необходимо лидерите на СДС да блокират „провокаторите“ и да насърчат хората на площада да продължат твърдо една мирна окупация, по примера на чехите в Прага. Не знам, дали това изобщо би могло да се случи, нито дали желанието за атака на НС е било дело на провокатори. Защото провокаторите бяха вътре в Събранието и в Партийния дом. БКП се мотаеше с член първи, нарекоха хората „екстремисти“… Беше ясно от преди това, че нещата се правят в тайна. А и СДС се разграничаваше от твърдите антикомунисти като Илия Минев.

Ако по една или друга причина нямаше призиви да се разотиваме, по-вероятно щеше да има нахлуване в Събранието и погром. Ранени, убити, може би военно положение, репресии и т.н. Вероятно…

Но подобно развитие (или дори развитие във версията на Фреди Фосколо) щеше да има съвсем друг отзвук върху всички по-сетнешни събития. Съглашенците и перестройчиците щяха да бъдат изтласкани в ъгъла и радикализацията на СДС-върховете щеше да е неминуема. А това означаваше прът в сценария на лукановистите. И друго развитие на последвалите 20 години. Един добър сценарий би включвал реално ликвидиране на ДС и осветяване на агентите, лустрация на съда и прокуратурата, намаляване на икономическите лостове на БКП…

Но, както казах, в историята няма „ако“. Днес можем само да съжаляваме за пропуснатия шанс и да продължаваме да разрушаваме митовете за „мирния“ преход и „новите идоли“, които се опитват да ни натрапят. И да запазим поне историята на прехода минимално извратена. За да могат и тези след нас да научат уроците от нашите слабости и грешки.

Като гледам сегашното правителство – може да им потрябва…

Автор: ПЕТКО КОВАЧЕВ