Замислете се за сложността зад всичко, зад всичко живо – било то животно или растение. Въпреки напредъка си, технологиите все още не могат да се мерят с чудесата на природата. През последните години науката направи голям напредък в дешифрирането на загадката на ДНК, но какви тайни остават все още скрити?
На определен етап от историята всеки един от обширните процеси, необходими за всяка жива клетка, е бил отпечатан в уникална, удивителна и изключително сложна молекула. Независимо дали това е било – както някои предполагат – в резултат на цяла вечност от проби и грешки, или чрез внимателно планиране от божествен произход, съвременните генетици все още се удивяват на този механизъм. Съществува разследване, продължаващо и до днес, което има за цел да проучи загадката, скрита във вселената на нашата биология – дезоксирибонуклеиновата киселина, или ДНК.
Молекулите на ДНК съдържат главозамайващо количество информация. Ако се посветим на записването на необходимата за живот информация, съдържаща се в тези молекули, лесно бихме могли да запълним малка библиотека с енциклопедия от хиляда тома.
Развийте всяка нишка от ДНК в тялото ни, наредете ги една след друга и последната молекула ще се окаже на много студено място – на разстояние 500 000 пъти по-голямо от това, между Земята и Луната. И всичко това, постигнато чрез няколко редуващи се в молекулата органични компонента, или „нуклеотида”, може да произведе завършено и уникално тяло с азбука, съставена едва от четири букви.
Истинска човешка азбука
В средата на 70-те години учени разработиха поредицата за химичните „букви” в ДНК. През 1990 г. Националният институт по здравеопазването, министерството на енергетиката и други се захванаха да наредят над трите милиона букви, открити в човешкия геном, за да определят пълния състав на ДНК в човешкото тяло. Това начинание, наречено проект „Човешки геном”, бе завършено през 2003 г. Откритията продължават да носят многобройни изненади на учените по света.
Много съвременни изследователи, изучаващи геномния език, са на мнение, че изтънчеността на този сложен код предоставя косвено доказателство за съществуването на Бог. Докато други, боравещи със същите данни, настояват, че езикът разкрива неопровержимо доказателство, че всички живи същества произлизат от един общ предшественик.
През последните години много молекулярни биолози са се опитвали да разрешат този спор, работейки с криптолози, статистици и лингвисти, както и с други професионалисти, в стремежа си да декодират скритото послание в тази величествена молекула. В резултат на това, не само разбирането и познанията ни за кода бяха обогатени, но през 2006 г. бе открит втори код, наложен върху първия.
Молекулярните биолози откриха, че ДНК кодът и човешкият език са не само съпоставими, но и следват идентичен модел. Компютърни програми, специализирани да извличат информация чрез разделянето на геномната секвенция на милиони части, различават миниатюрните секвенции като „думи” от голяма енциклопедия. Подчинявайки тези „думи” на Закона на Зипф, известен в лингвистиката като главен принцип за целокупността на човешките езици (от китайски до английски), учените бяха смаяни от откритието, че генетичният код следва същия закон.
Законът на Зипф гласи, че във всеки един текст, било то книга или статия, най-повтаряната дума ще се среща много повече пъти от втората най-повтаряна, която на свой ред ще бъде повторена много повече пъти от третата най-повтаряна и т.н. Генетичният код изглежда следва същия закон, което за мнозина е най-значимият признак за по-висш интелект. Представете си само: ако втори код е бил открит в тази вече сложна система, в най-ранния етап от генетичната картография на човечеството, възможно ли е да има и други езици, все още скрити във вътрешността на генетичната карта?
ДНК „боклук”
Човечеството е успяло да състави карта на човешкия геном, но много малко от тази обширна молекула е напълно разбрано. Учените са открили, че броят на активните гени в нашия биологичен вид, както и при много други, също толкова сложни видове, е просто абсурден. Приблизително 96 процента от целия геном е на пръв поглед безполезен – не се въвлича в никакви дейности от каквото и да било осезаемо значение за клетката.
Тъй като тази значителна генетична част изглежда идентична за всички организми, някои учени вярват, че тя служи като историческа библиотека, която ни свързва с другите биологични видове на планетата, в това число плесените, бактериите и изчезналите динозаври. Тъй като „боклукът” не изглежда да играе някаква жизненоважна роля в клетъчните ни функции, тази група изследователи твърдят, че една изумителна част от нашата ДНК служи просто като демонстрация на еволюцията, протичала в продължение на милиони години.
Но подобна генетична прилика (потвърдена при всички биологични видове) би могла да е измамна илюзия по пътя към интерпретирането на истинския произход на ДНК. Всъщност учените вече са открили, че езикът, съхраняван в този все още неразгадан сегмент, би могъл да играе важна роля в живота на организма, свързвайки го с история и произход, които са все още неизвестни.
През януари 2007 г. официални членове на проект „Човешки геном” заявяват, че ДНК просто не би могла да е възникнала на тази Земя чрез обясними химични процеси. По подобен начин молекулярният биолог Франсис Крик, един от откривателите на двойната спирална структура на молекулите ДНК през 1953 г., отбелязва, че понеже няма по-прости еволюционни „индикатори” от ДНК-веригата, молекулата просто изглежда да се е материализирала от нищото за една нощ.
Молекулата на живота – една необяснима технология
Съпоставени с чудото на ДНК, плодовете на човешките технологии са значително по-малко смайващи. От ловуващите ни предци до днес човечеството е развило капацитет да строи все по-високи небостъргачи, да проектира свръхзвукови самолети, да изпраща сателити в космоса и да конструира суперкомпютри. Но независимо от феноменалните ни постижения, на науката тепърва й предстои да създаде нещо, което дори и бегло да може да се сравнява със сложността на една клетка.
Основната градивна единица на всички организми е безкрайно по-сложна от който и да било суперкомпютър, но идеята, че ДНК молекулата би могла да се развие спонтанно от прости първични компоненти в далечното минало, е идея, към която много учени упорито се придържат. Тази теория се изправя пред поразителни статистически предизвикателства, при положение, че молекулярните комбинации, които биха могли да доведат до възникването на най-простите бактерии в предисторически условия, са едно на милиард – цифра, която далеч надхвърля това, което статистиците смятат за практическа невъзможност.
Дали молекулярната структура, постигната в ДНК молекулата – съдържаща цялата информация, необходима на едно същество за неговите растеж, репродуциране, хранене, метаболизъм и взаимодействия с другите – е вследствие на еволюционен процес, е божествено сътворение от по-висш разум, или е дори – както някои предполагат – в резултат от генетична манипулация, извършена от напреднала извънземна цивилизация? Докато човечеството е успяло да начертае карта на тази малка Вселена, значенията и целите, стоящи зад нейните разнообразни компоненти, си остават все още една неразгадаема мистерия.
Превод: Цвета Петкова
Източник: Епохални времена
