Шестият сърдечен тон е българското научно постижение на XX век, избрано тази вечер от зрителите на БНТ с 57,18%. Гласуването бе с есемеси, телефонни обаждания и по електронна поща.
Откритиването на Шестия сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина, известен като „Феномена на века“.
Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.
През 1974 г. той публикува статия в сп. „Педиатрия“, в която за пръв път споделя за своето епохално откритие.
Няколко години по-късно тази статия се появява и в най-престижните световни кардиологични списания и скоро шестият тон на сърцето е приет като явление с изключително значение за развитието на медицинската наука.
Откритието на проф. д-р Иван Митев спомага за цялостното опознаване на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки, създава уникални перспективи за проучвания с огромен принос за цялото човечество.
За произхода на първия и втория сърдечен тон са създадени множество теории. Третият и четвъртият тон се долавят само от опитното лекарско ухо. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог Карло.
„Пътят бе доста дълъг, труден, сложен. Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон.
Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно.
Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно“, разказва проф. д-р Иван Митев в интервю през 1999 г.
Проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, син на проф. д-р Митев, сподели в студиото вълнението си от класирането.
„Става въпрос за моят баща. Пътят му беше много-много труден.
Той има една голяма благодарност към българските юристи, понеже това бяха хората, които застанаха твърдо зад Шестия сърдечен тон.
Този тон беше признат първо от световно известни кардиолози – няколко американски кардиолози, естествено от Съветския съюз, трябваше да има и от Франция и от други страни.
Юристите бяха тези, които казаха това е откритие. Когато баща ми през 1973 г. представи тази идея в Института за изобретения и рационализации, до тогава нямаше представа какво е това откритие“, разказа Ваньо Митев.
Ето и останалите резултати от зрителското гласуване:
Нивалинът – 10.40%
Изобретяването на компютъра – 7.17%
Lactobacillus bulgaricus – 5.12%
Българската космическа програма – 4.79%
Фотоелектретите – 4.55%
Електронният часовник – 4.47%
Първият български самолет – 2.36%
Леене с противоналягане – 2.36%
Електромагнитната пулсация – 1.62%
A това бяха очакванията часове преди гласуването в сутрешния блок на БНТ
Тази вечер ще разберем кое е българското научно постижение на ХХ век. Коментарите, както и гласуването, тепърва предстоят.
Д-р Антоанета Христова от БАН и Даниела Симидчиева, заместник-председател на МЕНСА-България, бяха гости в студиото на „Денят започва” и споделиха кои са техните фаворити.
Д-р Христова заяви: „Преглеждайки десетте номинации, аз изведнъж осъзнах, че много от тях не съм знаела, независимо че работя в Българската академия на науките.” Тя призна, че откритията са повдигнали националното й самочувствие и определено номинираните събития са изключителни, трасирали са пътя и „са определили това, което ние се опитваме да кажем, че е най-значимо в науката, „а то е – да се покаже посоката и светлината напред и да се очертаят решения на проблеми към настоящето”. Тя сподели, че нейните критерии при определянето на фаворит сред номинираните постижения са били първо – ученият да е останал и да се е развивал в България и второ – откритието да касае възможно повече хора и най-вече да се отнася до тяхното здраве. На първо място тя постави lactobacillus bulgaricus на д-р Стамен Григоров, на второ – фотоелектретите на акад. Георги Наджаков, на трето – нивалина – на проф. д-р Димитър Пасков и на четвърто място – откриването на шестия сърдечен тон на Д-р Иван Митев.
Даниела Симидчиева сподели, че се е водила от подобни критерии при определянето на собствените фаворити, но тя категорично поставя на първо място нивалина. Още като ученичка се е запознала с това откритие и се е впечатлила от него, разказа тя. „Определено съм пацифист и понеже другите научни открития могат да бъдат ползвани и с други цели, затова нивалинът за мен е на първо място”, заяви тя. На второ място тя постави откритието на Джон Атанасов, макар че той не е останал у нас.
Източник: БНТ
