 |
Из пресконференция на министъра на културата Вежди Рашидов, след като двамата с премиера Бойко Борисов се срещнаха с представители на творчески съюзи в Министерството на културата.
За премиера и парите
„Без пари успех трудно се прави. Премиерът Борисов често обяснява, че ако ги има парите, що да не ги дадем на хората. Може би тази фраза му е точна и правилна, защото и тука е така. Аз съм артист човек, ако имахме 150 млн. лева бюджет, щяхме да направим големи дейности. За радост или съжаление нашият бюджет не е безкрайно недостатъчен, но не и достатъчен. Той е малък бюджет.“
„България има нужда от култура, защото единственото, което можем да изнесем е това. Ясно и точно казвам – не, не работи нито едно производство.“
„За съжаление, кризата не е прищявка нито на нас хората на културата, нито на държавата. Тя дойде отвънка. Тука малко сме поизточили, малко през просото сме карали и се случила една беда. Просто в касата в момента няма ги тези пари.“
„Трябва оттук нататък материала, както казва колегата Борисов, живите ни творци, духовния ни материал – думата нито е обидна, нито е… Този материал е много важен за духовния продукт. И аз докато съм министър ще работя творците да се почувстват добре.“
„Премиерът беше много отворен, той е много диалогичен човек. Ние с него сме имали добро и лошо. Помните. Дори ме арестува един път, стиснахме си ръцете в името на по-големите цели.“
„Говорили сме дълго за културата и Дянков не е лош. Ситуацията е лоша. Е така е, от Америка идва, пиперлия, пука му на шапката и той като мен. Готов е да си отиде. На такива хора им е по-лесно да говорят.“
За киното
„Колкото повече средства имаме, толкова по-добре за развитието на киното. Всички знаете напоследък българското кино се размърда, носи награди, носи ни самочувствие. Сега отново знам, че пак някаква награда сме спечелили, което е престиж и е много добре. Слава Богу, че най-после и кинаджиите разбраха, че няма да ги трепем, да ги колим и погребем, напротив.“
За театъра
„Има проблеми, разказвам ви едно по едно. Значи имаме проблеми …, единствено театрите не са ни реформирани. Не значи, че ще убиваме театрите, напротив да ги направим оптимални, работещи. Да, хората да боравят с парите си и като са спечелили с труд 1000 лева, да вземат 1000. Защо трябва да му взема 1000, за да му дам 100 лева заплата. Ако не си е изкарал, да натисне малко педалите да изкара.
И днес казах и пред колегите и пред вас ще кажа… Бяхме снощи на Калин Донев, (б.р. След подсказване от залата)… Камен Донев. Ами, аз просто изумен бях – зала номер 1, 5000 човека, сам човек прави един спектакъл. Трябва просто да събудим провинциите, айде софийските театри правят – пълни са им залите. Варна, Бургас, това ясно по-големите градове работят, имат. Понеже Людмила Живкова ги нацвъка навремето, за да правим втори златен век – във всяко градче по една театърче, да има много култура, но капиталист бе държавата, нали. Всички равни и в София и там равни. Лошо няма, аз не намирам нищо лошо.“
„Ще се предложа срещу дребно заплащане театрите да ме вземат, така да се коригират по мене дали е скучна пиесата или не, защото ми се доспива по някое време. Ако не ми се доспи, значи пиесата е много готина. Разбира се, в рамките на шегата.“
„Нищо няма да закрива Министерството на културата, това трябва да е ясно“.
За нещата от живота
„Да, ще излезем от социализма. Ламбо не го е направил, не знам защо. Най се полагаше на него, той беше артистът, не да се падне на мене – художника. Да, без консултации, без разговор с творческите съюзи нищо няма да се прави. Всеки добре знае и най-добре какво му трябва, за да живее добре.“
„Така че много положителни неща има направени в културата, целта е още повече да има. Целта е да мине тази чумава година и дай боже да излезем на някакъв по-нормален път и да продължим.“
„И затова още в началото, докато всички се оплакваха колко нарушения има, как така БМВ-та се показваха. Аз тука имаше един джип конфискуван не ви го показвах. Що? Дадох го на Народния театър да го джиткат, поне файда да прави, да вършат нещо“.
„Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко…ме хвана така…“
За културното наследство
„Първото министерство, което вкарахме най-тежкия законопроект за културното наследство. От Чилова до нас – четири години. Що го е въртял министърът в ръката, та не го е вкарал закона? Защото е горещ. Да не го псуват на майка. Аз имах дупето да седнем с екипа и да го вкараме този закон. Какво стана с този закон? Светът ли гръмна? Сега няма да трепем ни Черепа, нито Чилова. Да, ама аз имам нужда да имам колекционери, защото моите колеги трябва да живеят. Не искам да изгоня колекционерите, а напротив. Това са хората, които инвестират в консервация и реставрация. Искам те да имат отношение и свободно да легитимират хобитата си, парите си, инвестициите си. Така е и по света. Само че някой трябва да е походил по света.“
За медиите
„Може би и вие ни дължите, но и ние ви дължим някаква информация. Мисля, че културата и медиите сме едно и също нещо – един и същи духовен хляб носим в себе си. Културните отдели биха били добре, ако наистина отразяват и се интересуват много повече. Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло. Не случайно в Париж Дора Валие, сестрата на Петър Увалиев, лека и пръст…Ми тя беше печата на всеки художник в Париж. Ми тя беше и интимна приятелка на Пикасо, и на Матис. Живя в ателиетата им, споделяше съдбата си с тях. И тя беше най-голямата изкуствоведка във Франция. Съдбовна изкуствоведка!“
За реформата
„Ще седнем заедно като мъдри мъже да го измъдруваме, как да го направим, как да не боли. Ако аз бях един диктатор, утре да ви направя това – голям праз какво ще стане с мен, вие ще излезете на улицата. Въпросът е как да го направим мъдро – като хора, които се себеуважаваме.“
Въпрос от залата: „Извинете, нещо конкретно решихте ли?“
„Да, решихме, почваме реформа. Как се прави реформа? Дълго, умно, продължително, със смяна на закони. Уверението на министър-председателя е, че след 4-5 месеца ще отмине кризата и ние ще започнем да работим с пълна сила. Театрите ще излязат на пазара. Малко ли е това? 54 театъра в цяла България. Решихме да започнем да правим българския Лувър. Много неща решихме.“
„Като мъдри хора трябва да излезем от кризата по един елегантен начин и да правим култура и вие всеки ден да сте на театър.“
http://www.mediapool.bg
