Уважаеми народни представители,
На 2 декември 2009 г. след тримесечна работа Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за Народно събрание от 5 юли 2009 г. внесе за разглеждане изготвения от нея доклад, който в момента е във вашите ръце.
Българската диаспора е скандализирана от (целенасочено?) манипулативния му характер в частта, касаеща гласуването в чужбина. Демонстрира се пълно неразбиране на изборния процес, като авторите стигат до изнасяне на неверни факти.
За какво иде реч?
Докладът на временната комисия критикува, и с право, дейността на Централната избирателна комисия (ЦИК), чийто заключителен документ е дори квалифициран като „незадълбочен, необоснован, за съжаление и граматически неправилен“ (стр.21). Излишно е да припомняме, че ключови решения на ЦИК по регистрацията на партии и коалиции бяха обявени за незаконни от Върховния административен съд.
Но учудващо, обект на критиките на временната комисия са основно двете решения на ЦИК, уреждащи провеждането на изборите в чужбина. Става дума за решение на НС №18 от 10 май 2009 г. и решение на НС №178 от 18 юни 2009 г.
На стр. 30 от цитирания доклад четем (текстът е подчертан като особено важен от временната комисия):
С промяната на съдържанието и смисъла на решение на НС №18 (от 10 май 2009, бел. а.) на ЦИК, издадено на основание чл. 41, ал. 8 от Закона за избиране на народни представители
(…) решението на ЦИК (на НС №178 от 18 юни 2009, бел. а.), задължително за служителите на MВнР, указва поведение, което разрешава заобикалянето на въведените в законови текстове гаранции срещу изборни нарушения.
(…) което направи възможно откриването на избирателни секции буквално до деня на произвеждане на самия избор на 5 юли 2009 г., без спазването на изискванията установени в чл. 41 ал. 8 т. 1 и 2 от ЗИНП!
В резултат на това решение на ЦИК (на НС №178 от 18 юни 200, бел. а.) в чужбина бяха открити 274 бр. избирателни секции, от които 123 бяха разкрити на територията на Република Турция.
Че горното не отговаря на истината е лесно да се провери:
1. Решението на ЦИК от 18 юни 2009 е в съответствие с чл. 41 ал. 8 т. 3 от ЗИНП и следователно няма как да е в нарушение на чл. 41 ал. 8 т. 1 и 2 от ЗИНП.
2. След 15 юни 2009 MВнР не е образувало нито една секция в Република Турция.
3. В периода от 25 юни 2009 и „до деня на произвеждане на самия избор на 05 юли 2009 г.“ решението на ЦИК от 18 юни 2009 действително даде възможност на MВнР да образува следните допълнителни изборни секции: Алкала де Енарес (Испания), Дес Плейнс (САЩ), Пърт (Австралия), Сидни (Австралия), Орхус (Дания), Мостолес (Испания), Оклънд (Нова Зеландия), Далас (САЩ), Сан Диего (САЩ), Лил (Франция), Бърно (Чешка република), Уискънсин Делс (САЩ)
На кого пречи това? Народните представители могат (с основание) да предположат, че изборите във въпросните секции са протекли при образцов ред.
Нека припомним отново фактите и хронологията на събитията.
Законът за изборите за народни представители (ЗИНП), в своя чл. 41, ал. 8 предвижда, че избирателни секции в чужбина се откриват от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства по същество по три начина:
– чл. 41, ал. 8, т. 1 – в дипломатическите и консулски представителства;
– чл. 41, ал. 8, т. 2 – в населените места без дипломатически представителства при наличието на 100 подадени заявления, вкл. по електронен път;
– чл. 41, ал. 8, т. 3 – в други населени места, по тяхна преценка, с презумцията, че там където има добре представени български общности, българското дипломатическо представителство има достатъчно основания и може да реши да разкрие секция.
Решението на ЦИК НС №18 от 10 май 2009 г., по същество методическо указание за провеждането на изборите за НС в чужбина, логично би трябвало да отразява волята на закнодателя, изразена в ЗИНП. Само че доминирана от две политически сили, ЦИК изключи с решение на НС №18 възможността за образуване на избирателна секция по усмотрение на ръководителите на задграничните представителства. Да добавим, че същите политически сили гласуваха през април 2009 г. петократно увеличение на нужните заявления за откриване на секция в чужбина, в сравнение с изборите за НС през 2005 г. (чл. 41, ал. 8, т. 2).
В чий интерес бе всичко това?
В интерес на онези големи компактни български общности, за които събирането и подписването на въпросните заявления, можеше да стане за няколко дни „по чехли“ вечер, след работа. Така нашите сънародници в Турция за 2 седмици събраха 44 174 заявления, докато 1 милион българи в останалата част на света – само 13 172. Да отбележим, че при по-стриктно спазване на ЗИНП MВнР би могло да открие повече от 400 секции само в Турция.
Търсеният и предвиден резултат беше, че на изборите за НС от 5 юли 2009 г. в чужбина бяха разкрити само 274 СИК (в това число 123 в Турция), спрямо 344 СИК (в това число 75 в Турция) на изборите през 2005 г.
Става дума за скандално ограничаване на конституционните права на огромна част от българското население. Наистина Конституцията на РБ в своя член чл. 26, ал. 1 постановява, че гражданите на Република България, където и да се намират, се ползват от всички конституционни права, както и че изборите се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право (чл. 10).
Под натиска на българската диаспора в Западна Европа и САЩ и на медиите, пред назряващия скандал, и след крайния срок за подаване на заявления, ЦИК излезе с горецитираното решение на НС №178 от 18 юни 2009 г.. С което уточнява, че чл. 41, ал. 8, точка 3 на ЗИНП все пак не е суспендиран – ЦИК няма такива права – и може да се приложи. В този смисъл решение на НС №178 възстановява законовия ред.
Нека припомним също така, че въпреки впечатляващото ограничаване на възможностите за гласуване на диаспората ни извън Турция (през миналия юли секции са открити само в 138 града извън Турция, спрямо 226 града през 2005. Числата за Турция са съответно 14 и 16 – нарастване само с 2 града), бяхме свидетели на исторически висока избирателна активност.
Над два пъти повече избиратели гласуваха в почти два пъти по-малко градове в Западна Европа и САЩ – реалните намерения за вот на българите в чужбина са нарастнали над четири пъти.
Очевидно е, че българите живеещи в чужбина, се чувстват свързани и ангажирани с демократичното развитие на страната. Избирателите се мобилизираха и реагираха на опитите за ограничаване на техните конституционни права, но и на манипулирането на избирателното законодателтсво в „12 без 5“ (въвеждане на мажоритарния вот, промяна на начина на разпределение на мандатите в пропорционалния вот) в търсене на служебна победа.
Събитията от миналия юли, уви, затвърждават мнението, че българската общност в чужбина не е в състояние да защити своите конституционни права, защото няма свой представител в Народното събрание. Настояваме новият Изборен кодекс да ни предостави такава възможност.
Предлагаме следните промени в избирателното законодателство:
– сформиране на три Mногомандатни избирателни райони (MИР) за чужбина, от които българските избиратели живеещи извън страната излъчват 12 народни представители.
Предлагаме следното разпределение на мадатите по континенти, което отчита географското разпределение на българските общности:
MИР Америка и Океания – 4 депутата;
MИР Европа и Африка – 6 депутата;
MИР Азия (в който влиза Турция) – 2 депутата;
– премахване на конституционната забрана за българи с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители;
– създаване на условия за дистанционно гласуване (интернет).
Тези предложения са подробно изложени и аргументирани в доклада на проф. Гаврилов и д-р Mанов, който беше своевременно предоставен на временната комисия и на председателите на парламентарните групи. Докладът е публикуван на 4 ноември от електронното издание Mediapool (и Еврочикаго).
Асоциация „Гласуване без граници“
