Автор: Петър Божинов (Чикаго)
Когато преглеждам новините от България, често има и попадащи под графа криминални. Последната, която ме впечатли е за разкриването на убийство на ученик от Ямбол. Убиецът, също ученик от Ямбол, е имал три присъди от преди убийството. Всъщност в българските медии се появяват не рядко подобни новини, в които престъпникът е имал криминална история или други висящи дела. И ако преди си мислех, че престъпниците наемат добри адвокати, които успяват да намерят и най-дребните пукнатини в следствието и обвинението, то днес съм на друго мнение – съдебната система в България има сериозен проблем. Явно за нея криминалното досие на подсъдимия не означава нищо, явно за съдилищата всяко прекрачване н закона от един и същи извършител е независимо. Това обаче не е така!
Аз не съм юрист и нямам юридическо образование. Затова няма да разсъждавам от правна гледна точка, а доколко е вероятно няколко престъпления от един извършител да са независими едно от друго. Ако хвърляте едно зарче 5 пъти подред и то показва винаги 6 – това означава, че то или е фалшиво или имате добре отработен метод но хвърляне с това зарче. Защото вероятността тази серия да се случи е 0.0001286 и според теорията на вероятностите това събитие се нарича невъзможно. С други думи за да успеете да направите такава серия случайно трябва да я повторите около 8 000 пъти. Ако приравним случая с ямболският убиец към хвърлянето на зарчето, то той е трябвало да изживее периода си в които извършва 4 престъпления 1 300 пъти за да приемем, че в един тях и четирите му престъпления са станали случайно и независимо едно от друго. Само че животът е доста по комплициран от хвърлянето на зарче и тогава зад тези 1300 трябва да поставим няколко нули за да се доближим до реалността.
Е съвсем естествено възниква въпросът точно сега ли изживява ямболският убиец този период на случайни престъпления от няколко милиона възможни? Не мисля че е нужен отговор. Истината е, че лекарството с което е лекуван – две пробации и една условна присъда е дало обратен ефект. Изработено му е чувство за недосегаемост и по-голяма увереност във извършването на престъпления. Защо обаче съдиите, които са гледали последните му две дела са пропуснали да разберат, че ефектът от това, което правят е обратен? Звучи тежко, но за мен те имат пряка вина за последното му престъпление. Колко невинни хора трябва да загинат, за да се стреснат българските съдилища. Хора събудете се! *
Не е нормално един и същи престъпник да отговаря за няколко последователни престъпления и те да са независими едно от друго всеки път. Не, това е невъзможно събитие, при вас идва фалшивото зарче или човек създаден за престъпления. Не може при вас да се явява престъпник с две висящи дела и да се пуска отново под гаранция – той със сигурност ще продължи да върши престъпления, защото вече е станал професионален престъпник. Трябва да има градация, ако първият път е пуснат под гаранция от 100 лв., вторият път трябва да е 10 000 лв., а третият въобще да не се пуска. Ако първият път когато е съден някои неясноти са приети в полза на подсъдимия, то вторият път само на една стотна от тях може да се вярва, а на третият нищо.
Не зная доколко българските юристи са запознати с вероятности и статистика – навярно не са. Най-вероятно са се задълбали в техните си юридически науки и сигурно са добри юристи. Това, на което се опитвам да им обърна внимание е, че животът е по-сложен и комплициран и от най-съвършената теория. И прилагайки съвсем елементарни съображения от по-общо естество биха могли да помогнат.
––
* Надявам се духът на Юлиус Фучик да ми прости плагиатството.
