Интервю на Славка БОЗУКОВА / Стандарт /
– Г-н премиер, определят 2009-а като година на промяната. Кризата промени на хората – бита, на бизнеса – мисленето, на политиците – тройните схеми. Коя промяна за вас бе най-важна?
– Най-важното е, че спасихме България от банкрут. Заложих себе си и партията, за да не се срине държавата. Бях кмет, спокойно можех да изчакам следващите избори. Но България щеше да е в руини.
Ако не бях направил кабинет, сега щяхме да се въртим освен в икономическа и финансова, и в политическа криза. Затова благодаря на всички политици, които имат държавническо отношение и поведение.
– Но и критиките не закъсняха.
– Всяко управление има нужда от критика, стига да е умерена и градивна. Това, което направихме, трябва да остане в аналите на тези 20 години след промените като изключителна държавническа и надпартийна позиция на ГЕРБ.
Ако не бях съставил правителство, сега щеше да има нови избори. ГЕРБ щеше да разчита лъжите и измислиците на тройната коалиция за растеж и излишък да са станали факт и щеше да има 90% победа. Но щяхме да сме много по-зле от Гърция и Румъния. Вместо това в последните месеци кредитните рейтинги на България, които падаха при Станишев, се вдигат. И показват стабилност. Това не се случва в нито една от страните в региона.
– Какво още отчитате като успех?
– Направихме много по отношение на сигурността. Прекратихме скандалите в ДАНС, службата заработи. Изловихме „Наглите“, „Крокодилите“ и всички такива, които съсипваха имиджа на бизнеса в България. Няма чуждестранни инвеститори, защото всички се плашат от отвличания. Няма трафик по магистралите заради магистралните грабежи.
– Какво да очакваме през 2010 г. – годината на постната пица?
– Истината е, че парите ги няма. Тройната коалиция така са изгребали държавата, че просто физически няма пари. Всеки ден обяснявам на хората, че няма откъде да се изтупа повече брашненият чувал.
– Доволен ли сте от бюджета?
– Направихме балансиран бюджет, най-добър в Европа, и в същото време вдигнахме кредитните рейтинги. Сега спокойно можем да тръгнем към еврозоната.
Разбира се, има още много други неща, които да направим. Например на последното заседание на Министерския съвет взехме решение за отчуждителните процедури за „Тракия“, за „Марица“. Там нямаше дори строителни разрешения. И сега напролет почва строителството на „Тракия“, ще завършваме „Марица“.
– Строежът на магистралите остава ли приоритет и тази година?
– О, да – аз съм казал: през 2012 г. метрото трябва да е от „Надежда“ до „Черни връх“ и да е построена магистрала „Тракия“. Плевнелиев казва края на лятото, аз – за туристическия сезон.
– Това е краят на май.
– Да, краят на май. Ще се бием много, но… Видяхте, с усилията, които положихме, пуснахме метрото в София 3-4 месеца по-рано. Прекрасен транспорт. А и градът стана друг с метростанциите – университета, „Юнак“. Ами Ларгото? Отдолу вече излязоха римските старини. От подлеза между мен и президента до метростанция „Шератон“ и пред ЦУМ хората ще се движат в древната римска търговска улица. Това го няма в Европа. И с музеите, които правим, ще изкарваме пари от туризъм.
– А ще изкараме ли пари от енергийните проекти?
– Вложихме огромни усилия да поставим енергийните проекти, в които бяха загробени много пари, на прагматична и доброжелателна основа с руските партньори. Руснаците разбраха, че това правителство няма нужда от комисиони и от завишение на цени по нито един проект. 4 години се бия с институциите като кмет на София, за да взема екологични оценки на завода и депата за битови отпадъци. А предишните пускат Бургас-Александруполис без екологична оценка. И то при положение, че той попада в „Натура“. Това е безотговорност.
– Давате глътка въздух на строителите с облигационния заем, който пускате. На кои други браншове ще помагате?
– Всичко до стотинка, което имахме в касите, сме го пратили по болници и за социални помощи, за да зарадваме максимум хора за Коледа. В последните дни на 2009 г. оправихме Вазовските заводи. Предишните ни лъжеха, че има излишъци, а не плащали заплати с месеци. Къде са излишъците?
– Какъв е проблемът с лекарите? Наистина ли финансовият министър Симеон Дянков не успя да намери 30 милиона за тях?
– Нямаше ги парите. По документи са там, има ги заложени на хартия. Но ги няма в наличност. Това е кризата – бедност, мизерия, липса на пари, недоимък. Другите държави, когато бяха в кризата, ни предупреждаваха. Но Станишев и Петър Димитров твърдяха, че кризата ще ни подмине. И не сложиха необходимите буфери, които да поемат тежестта сега. Точно обратното. Ето пример с военно министерство. Януари 2009 г. са изтеглили целия бюджет, за да си правят детски градини и апартаменти, без да платят хеликоптери, фрегати, без да платят оръжието на армията. Е, кое е по-важното?!
– Същият ли е и проблемът със съдиите?
– Да. За тези 19 милиона на връщане от Копенхаген говорих по телефона с Борис Велчев и му казах: Ще ви ги дам, просто ги няма физически, разберете. Целият парадокс е, че някой се опитва да каже как ние умишлено не ги даваме. Но ние няма да си ги носим у дома. Просто за да се разпише платежното нареждане, трябва да има пари в наличност.
– Как ще коментирате заплахите на съдиите, че ще съдят Дянков?
– Не беше премерено от тяхна страна. Още повече че никой друг в държавата не е получил пари.
– Константин Пенчев обаче отправи доста остри критики.
– Не е в негов стил, с цялото ми уважение към него. Ако обърнем разговора, можем да кажем: всички критики на Брюксел за кое са? Те не са ли част от държавата? Като ги критикуват, кой от тях понесе отговорност? Кой от всички началници в съдебната власт излезе и каза подавам си оставката, защото заради мене Брюксел дава лоши оценки. Те са независими в рамките на делата, но не са независими от държавата, от хората, от обществото.
– Те имат своето оправдание – казват, политиците не промениха закона и затова ние не можем да издадем присъди.
– За кого не могат?
– За бившите министри например. Твърдят, че депутатите не са променили закона, той е толкова витиеват, че нищо не може да се иска от тях.
– В съдебната система нямам назначен човек освен министъра, който дори няма глас във Висшия съдебен съвет. Така че мога да им отговоря много точно как са правени назначенията на всички шефски постове, но ще запазя добрия тон.
– Всичко това означава ли, че стоите зад всяко действие на Дянков?
– Разбира се. Той направи геройство в ситуацията, в която бе поставен. Ако Станишев и Орешарски не бяха такива популисти и бяхме взели, примерно, от фискалния резерв, сега нямаше да се задъхваме така. А те се обявиха против нещо, което самите те са правили. Това е нечестна политическа битка, неспортсменска игра.
– Какви изисквания поставихте пред социалния министър Тотю Младенов, за да се справи с безработицата през 2010 г.? Данните от декември са за още 80 000 души на улицата.
– Точно затова се обърнахме към бизнеса и правим толкова неща за него в момента, за да ни отговори с адекватна политика към хората, да не ги уволнява. Затова и Тотю Младенов отправи призив. Ние намалихме ставките на осигуровките именно за да не изкарват хора на улицата.
– Икономическите анализатори очакват, че най-трудно ще е март – април. Вашите прогнози какви са?
– Същите. Следващите 3-4 месеца ще са най-тежките.
– Чуват се и прогнози за серия фалити на фирми, дори за самоубийства на банкрутирали бизнесмени.
– Може да има и на политици. Да се надяваме, че това ще ни подмине.
– Кога се чака дъното на кризата?
– Знаете ли, много внимателно слушам на срещите на върха Меркел, Саркози, хората, които реално управляват Европа чрез големите държави, на които са ръководители. Те какво ще кажат за кризата, те как я усещат. Всеки казва: 2010 не се надявайте. Стагнацията е голяма и в техните страни, а те имат реална икономика.
– По-пестеливи ли станахме в кризата?
– Както ние нямаме в касата пари, така и хората нямат в портмонетата. Макар че ако направите експеримент и минете по супермаркетите, сити центровете, моловете – ще видите, че е препълнено.
– Как си обяснявате това?
– Не мога да си го обясня. Мисля си и колко народ излезе сега в чужбина да почива по празниците и реално даде пари на чужда икономика – в Гърция и Турция. Но на 15 януари с Папандреу ще отворим пункта, Смолян ще стане много по-различен център, оттам ще минава поток от хора. А това са работни места.
– Какво е вашето послание към бизнеса за 2010-а?
– Като казваме бизнес, това е малко общо понятие. Трябва много внимателно да се разграничи реалният, честният бизнес от бих ги нарекъл, прехвалените бизнесмени. Те са няколко групи. Едните, които с компенсаторки или смешни пари са купили имоти за стотици милиони. Изведнъж станаха милионери. Други – крали ДДС, трети свикнали да получават държавни и обществени, общински поръчки и да заделят огромни проценти печалба на база партийни приятелства. Това не е реален бизнес, това не трябва да го има. На Хаинбоаз открихме път, на който едната лента изобщо я няма. На Батко и Братко фирмата са строили.
– Но са си взели парите.
– Взели са и повече. Сега едната лента я държим като аварийна, защото няма разрешително.
– Това означава ли, че ще спрете кранчето за такъв тип бизнесмени? И че за честните държавата ще създаде възможност за реално състезание в обществени поръчки?
– Това правим. За „Тракия“ даже с Искров говорихме да заключим офертите, защото са над 50 – от най-големите компании в света. За завода за София също са двуцифрено число, отново най-големите компании в света за преработка на битови отпадъци. Това вдига конкуренцията, но изисква 100-процентна прозрачност. Това ще накара и българските фирми да влизат в консорциуми и да се борят да стават по-конкурентоспособни.
– Може ли да се каже, че очаквате нов икономически елит в държавата?
– Повтарям – няма такова нещо: подарява ти се поръчката и връщаш 30% обратно. Няма да бъде така.
– Залавянето на Наглите и Крокодилите беше безспорен успех на кабинета. Какви задачи във връзка със сигурността на хората поставяте сега на МВР шефа Цветан Цветанов?
– След ударите, които нанесохме, нямаме открадната кола в София. Факт е, че когато тези групи се пресират – наркодилъри, крадци на коли, крадци на апартаменти, когато действително няма никаква толерантност към тях, това пряко се отразява върху сигурността и спокойствието на хората. Това трябва да продължи с всички сили.
– Да разбирам ли, че сега поставяте като цел номер 1 пред МВР да удари битовата престъпност, която тормози най-много хората?
– Да. Неслучайно положихме толкова усилия. Ако трябва да бъда откровен, когато почнахме да работим с колегите по Наглите и Крокодилите, си спомних публикациите във вестниците. Наричаха ги неуловимите, недосегаемите, суперспециалистите. Всъщност те са правили толкова много грешки… Просто МВР не е работило. Видяхте – като ги натиснахме, си признават, посочват, разпознават, пропяват. Нито са толкова железни, нито са толкова конспиративни. Успехът ни е много важен, защото за кратко време мобилизираме професионалната част на МВР да заработи както трябва.
– Случаи като „Белнейски“ ще бъдат ли разплетени?
– „Белнейски“ е чисто криминален случай, който е трябвало да бъде изкаран тогава. Със сигурност толкова материал е имало, просто не са работили. Всичко е забатачено вече, опорочено като веществени доказателства.
– Мнозина от социолозите прогнозират, че още в началото на годината ще има бушони в кабинета. Ще сменяте ли министри?
– Засега се справят добре. Отношението на медиите и на обществото към тях е показателно. Всеки от тях се старае много. И всеки знае, че на мига ще го сменя, ако не издържи на темпото.
Що се отнася до прогнозите на социолозите, искам с дебели букви да подчертая: в мига, в който усетя, че има неблагодарност към ГЕРБ и към мен за това, което правим, в този ден давам оставката на правителството в парламента и отивам на избори. В този ден!
Усетя ли от политическата класа, че се опитват да ми прехвърлят вината на сини, червени, пембени в условията на криза и не се държат в рамките на нормалното, аз ще си предизвикам вот на недоверие. Ще извадя депутатите на ГЕРБ от гласуването и ще оставя да ги видя какво ще гласуват. Да ги видя БСП как ще си подредят листите, и другите партии също. Искам уважение и зачитане на това, което съм поел като риск в момента и което правя. Държавническо отношение от политическите лидери. Хората видяха – каквото съм обещал, изпълнил съм го. И работя денонощно.
– Очаквате ли провокации от Яне Янев?
– Не се интересувам от тази партия. Тя говори и действа по абсолютно идентичен начин с БСП и ДПС.
– Янев се оказа петата колона на БСП, така ли?
– Безспорно. Тази партия бе създадена, за да дублира ГЕРБ, да ни вземе точните гласове за пълно мнозинство. Още в момента, в който той каза давам 6 месеца подкрепа на правителството, разбрах, че на тези хора не може да се разчита. До този момент нито една подкрепа нямам. При гласуването на най-важния закон – бюджета, тях ги нямаше в парламента. Е, за какво да ме подкрепят по-нататък.
– Какво очаквате от Иван Костов и Волен Сидеров като партньори?
– Да гледат държавнически на делата. Ако ние предизвикаме избори, кой ще влезе, кой няма да влезе в парламента, как… това вече ще тежи на съвестта на онези, които ще ме предизвикат да направя избори. Видяха резултатите преди половин месец – София, Враца, Разлог, Правец. ГЕРБ може да падне с 10 процента, но ние за тези 6 месеца доказахме, че можем и с финанси да се справим, и ангажиментите си към София и другите градове да изпълняваме, и за сигурността на хората да се грижим. Тоест – че сме по-добри от това, което има на политическия пазар. От господин Костов, от Мартин, от Волен, включително и от г-н Станишев и Доган, разчитам на държавническо отношение. Критика – да, но като цяло трябва да се знае, че това е единственото правилно и добро за България в момента. Всичко останало ще я въведе в катастрофа.
– На 10 януари е конференцията на ГЕРБ и вие ще станете лидер.
– Сега какъв съм?
– Неформален лидер.
– Напротив.
– Търсена символика ли е датата 10 януари?
– Не. Гледахме да е първата неделя след Нова година.
– Готов ли сте с екипа си? Какви послания към ГЕРБ ще отправите?
– В партията ни всичко е ясно. Всеки си има място, знае се кой е първи, кой е втори, кой е трети, каква му е ролята. Навремето ГЕРБ се направи по този начин, защото формално законът не позволяваше аз като кмет да бъда лидер. Цветанов се справя прекрасно с дейността.
– Сега обаче ще остане зам.-председател.
– Е, досега какъв е бил.
– Формално лидер.
– Не, просто той стана председател, защото аз не можех. Ако тогава нямаше пречката в закона кмет да е и партиен лидер, аз щях да съм председател, той щеше да ми е заместник. И сега това ще се случи.
– Историите на партиите у нас обаче показват, че подобни ситуации пораждат напрежение в структурите. Очаквате ли това са се случи и в ГЕРБ?
– На моята партия? Тогава да действат сами. Пред мене този въпрос никога не е стоял. Не съм го чул, за първи път сега го чувам от вас. Аз мисля, че нито за момент някой не си е помислял, че ГЕРБ има друг ръководител освен мене. Всеки си знае мястото. А ако не си знае, ще го подредя.
– След серията престрелки сега в какви отношения сте с президента Георги Първанов?
– Радвам се, че успяхме да намерим добрия тон и общ език по важните външнополитически и вътрешнополитически неща.
– Кой първи подаде ръка?
– Аз. Защото мене повече ме касае стабилността на държавата и правителството. Всички удари падат върху нас и ние трябва да ги решаваме. Аз съм дисциплиниран човек. По йерархията държавният глава е първи. Редно е аз да подам пръв ръка. Когато изпращах
г-н Ромпой на летището, той ми каза: Знам, че има напрежение между двете институции, но това, че двамата говорите на един език и имате единни позиции по важни въпроси, за държавата, Европа и света, означава стабилно правителство. Това му бяха думите.
– Всички очи са вперени във вас. Как се справяте с напрежението?
– Да станеш пъдар на обран бостан е нещо изключително трудно.
– Колко часа е работният ви ден?
– Не знам колко ми е работният ден, но знам, че нямам почивен ден. И където и да застана, пристига министър с проблем. Ако не е министър, е депутат. Ако не са те, е кмет. Как няма една сфера в държавата, в която да няма проблеми.
– Кой изтегли паричката от коледната баница?
– Аз, кой. Но я видях и я грабнах.
– Каква молитва отправихте в коледната нощ?
– Да сме живи и здрави, да ни подминават бедствията.
Бойко Борисов да не си прави оглушки, ами да напише в GOOGLE „Няма такава партия!“ и да се присъедини към иска на проф.Янко Янков-Вельовски – защото всичките проблеми на България имат един източник – въпросната „партия“.
И певци песни за него пеят:
Бакалова:
О, достолепни генерале, поведи ни!
Ний вярваме във твоя свят обет!
От враговете – Де пе се (ДПС) пази ни!
Проправяй бедния ни път напред,
За да остане нашата България
Във Европейския съюз със чест,
Да заблести като небесна Лъчезария
Да я приветстват всички! Светла вест!
Премъдри Господи Исусе, благослови Ти Генерала и България!
**************************************
Iotoff:
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА БОЙКО
1 декемврий лето 2009-то
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Бесепето стара и новий ендесевак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен генерал,
покрит с мускули и с депесарска кал
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Бойко!
Три деня младите дружини
как изборите бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и пари я заливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Доган безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд статии, стихотворения и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пишат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на почест да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
правителство налитат и падат, и мрът; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, бойкОвци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братски енепе орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Цветанов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с герберови венци!
на вашата сила Бойко повери
изборите, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
думите липсват, но волите траят,
перо се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво лист е, всякой молив – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Бойко пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от …урва на …урва и от (чо)век на (чо)век!
**************************************
Mokov:
БОЙКО
Написано в лето 2009, декемврий 1
Бойко, Бойко, славно име,
име символ, име зов,
за геройства неброими,
за преданост и любов!
***
Ти Божи дар си на земята наша-
от тебе сила българска струи!
не може ДПС да те уплаши,
навярно то от тебе се бои!
Защото истината свята свети
като звезда във твоите ръце,
а думите ти, като огнен пламък
разтупват всяко българско сърце!
По славни пътища живота ти премина,
охрана бе на Тато, после генерал във МВР,
че даже и през кметски стол премина,
и всичко все за благото на нашата Родина!
От крадци и мародери реши да я опазиш
и славата и да възвеличиш,
коалицията тройна ти успя да смажеш
и престъпниците да изобличиш!
Защото българинът се нуждае
от нова сила и от порив нов,
той трябва с кризата да се оправи,
та за нови подвизи да е готов!
А ти това помагаш му това да стори-
на себе си да стане господар,
за бъдещето свое да се бори,
та да получи твоя славен дар!
***
Народът вярва, корабът държавен
ще изведеш ти до бряг желан,
макар и трудно управляван
и от вихрушките люлян!
А твойта партия велика
по правилния път ни тика
и смело ще ни поведе,
начело с теб към славни бъднини!
„… друг ръководител освен мене? Всеки си знае мястото. А ако не си знае, ще го подредя.“
Най-после българинът си има за премиер, такъв човек, за какъвто си е мечтал…