През миналата година българските емигранти са изпратили от чужбина над 2 млрд. лева. Това сочат данни на Института за пазарна икономика. Парите отиват предимно за издръжка на близките, а не за инвестиции. Информация по темата дава Милена Филчева.
Колко точно българи живеят зад граница – никой не знае. Разчита се основно на данни от приемащите страни, които по традиция се разминават със самооценката на българските общности. Така, според Държавната агенция за българите в чужбина, в Турция живеят около 300 000 българи, в Гърция около 230 000, а в Испания около 165 000.
„Най-реалистичното, за което може да се говори е 3 млн. българи. Един милион от тях са български граждани, които в едно или друго време са напуснали България и са запазили българското си гражданство. Сред тях е и новата българска емиграция. Другите два милиона са българите в тъй наречените исторически общности“, обяснява Райна Манджукова.
Колко точно пари пращат гурбетчиите също е сложна и неточна сметка. Според някои анализи, българите в чужбина връщат у нас до 40% от доходите си. Така през 2008 година са формирали между 4 и 5% от БВП. Заради световната икономическа криза, постъпленията през 2009 г. са намалели от 3 на 2 млрд. лева.
„Без значение какви точно са тези проценти, трябва да се знае, че емигрантските пари не са панацея и дори биха могли да доведат до покачване на цените в отраслите към които са насочени. Никой не идва с емигрантски пари да си купи завод, да наеме работници, да произвежда у нас и да реализира продукция. Тези пари, в най-голямата си част, не могат да генерират здрав икономически растеж от какъвто имаме нужда“, смята Велико Димитров.
Според икономистите, вълната на връщащи се от гурбет не оказва влияние върху крайната сметка, тъй като заминаващите не намаляват. Следващ емиграционен пик би могъл да се очаква след 2013 година, когато европейските страни ще премахнат всички ограничения за българи на трудовите си пазари.
Източник: bTV
