Боби Цанков убит в центъра на София ( + видео)

7 thoughts on “Боби Цанков убит в центъра на София ( + видео)”

1. Прокурор потвърди, че Цанков искал да информира властите

   Боби Цанков сам е настоял да дава информация на прокуратурата, но никога не е искал да получи статут със специална защита, защото смятал, че е организирал перфектно охраната си, каза представител на обвинението.

   Градският прокурор на София Николай Кокинов потвърди за държавното радио БНР неофициалната информация за контактите на бившия радиоводещ с обвинителите.

   Цанков ми се обади през ноември, че получил заплахи на един светофар. След това той предложи услугите си и започна да ни посещава в Софийската градска прокуратура и да ни предоставя информация по определени случаи, каза Кокинов.

   Той сам изяви желание да ни дава информация, а тя действително беше сериозна и ценна, обясни Кокинов.

   Градският прокурор уточни, че срещите му с Цанков са били винаги в присъствието на негови колеги прокурори, но протоколи от разговорите с бившия радиоводещ не са водени.

   Той определи Цанков като доста противоречива личност. Не мога да го нарека най-големият злодей, човек претърпява някакъв катарзис, обясни Кокинов и допълни, че пред него Цанков е твърдял, че желае да бъде полезен на прокуратурата.

   Той допълни, че причините за убийството на Боби Цанков ще са ясни, когато приключи разследването.

   ===============================================
   Боби Цанков, бе изпратен от около 30 души от най-близките му на Централните софийски гробища, предаде репортер на БГНЕС. На траурната церемония присъстваха около 30 души от най-тесен семеен кръг. Митьо Крика също бе сред изпратилите Цанков. Той дойде заедно със своята приятелка и не скри скръбта си. Съпругата и майката на Цанков, които носят едно и също име – Юлия, трудно успяваха да сдържат сълзите си. Боби Цанков бе убит на 5 януари на бул. „Ал. Стамболийски“ – на ъгъла с ул. „Цар Самуил“. За поръчители на убийството му бяха обвинени братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Вчера Софийският градски съд остави в ареста Красимир Маринов. Николай Маринов все още не е заловен. Не са задържани и физическите извършители на убийството на Цанков. /БГНЕС /

   ===============================================

2. Големия Маргин обвинен като поръчител за убийството на Цанков
   Малкия Маргин бил заловен, пуснат и отново издирван като съучастник

   Степан Хиндлиян
   6 Януари 2010

   Красимир Маринов – Големия Маргин получи обвинение като подбудител на убийството на Боби Цанков. Това съобщиха едновременно източници от прокуратурата и МВР в сряда, малко повече от 24 часа след показния разстрел в центъра на София.

   Маргина ще бъде задържан за 72 часа до изправянето му пред съда, за да се поиска постоянното му задържане.

   Първоначално официална информация по случая не се даваше, но според неофициалния поток от прокурорско -полицейски сведения, Цанков е елиминиран, тъй като щял да свидетелства по досъдебното производство срещу братята Маргини за пране на пари.

   По-късно от прокуратурата съобщиха, че обвинението е повдигнато „след обсъждане, преценка и анализ“ на доказателствата. Красимир Маринов е действал в съучастие с брат си Николай – Малкия Маргин.

   В периода от месец ноември 2009 г. до 5 януари 2010 г. двамата братя „подбудили неустановен извършител умишлено да умъртви“ Боби Цанков, посочва прокуратурата.

   Новината, че Големия Маргин е обвинен като подбудител, дойде след поредно работно съвещание между шефове на МВР и прокуратурата, като обвинителите дълго умуваха в какво точно да обвинят задържания.

   „Разкриването“ на подбудителя само 24 часа след извършването на убийството е без аналог в 20-годишната история на прехода в България. Ако тезата на прокуратурата издържи пред съда, това ще бъде абсолютен пробив в борбата срещу престъпността. Действията на МВР и прокуратурата показват един нов подход, който по неизвестни до момента причини не се прилагаше, тъй като има над 150 поръчкови убийства, който не са разкрити. Голяма част от тях станаха докато сегашният премиер Борисов бе главен секретар на МВР.

   Стефан Бонев – Сако, който също бе прибран заради убийството на бившия радиоводещ, беше освободен в сряда. Цанков се оплака преди месец и половина, че набеденият за „наследник“ на структурата на Христофорос Аманатидис – Таки го е заплашвал с убийство заради писанията му в пресата за изчезналия преди години Мето Илиянски. През ноември обаче Сако беше пуснат от ареста срещу 6000 лева гаранция.

   Тук Малък Маргин, там Малък Маргин

   Вестта за повдигнатото обвинение срещу един от най- популярните подсъдими в България бе предшествана от снощния екшън, когато бяха обискирани офиси на фирми, свързани с Маргините и новината, че полицията е заловила и двамата братя Маргини. Тя бе последвана от сутрешната корекция, че в ареста е само единия. Николай Маринов – Малкия Маргин, все още е издирван.

   Часове след разстрела на Цанков, който стана по обед във вторник, спецчасти нахлуха в офисите на Маргините, в комплекса „Царско село“ и в парк-хотел „Москва“, за да търсят братята. Малко по-късно изтече информация, която бе потвърдена от прокуратурата, че и двамата са задържани. Сега обаче се оказва, че не е точно така. „Знаете, че Малкия Маргин и в момента се издирва от органите на реда. Към настоящия момент не е открит, а и самият той не се е предал“, каза Цветанов в сряда сутринта, след като предишната нощ твърдеше обратното.

   След това се появи друга информация, според която Малкия Маргин бил открит от полицията във вторник вечерта, но към този момент нямало заповед за задържането му и той бил освободен. Когато се преценило, че той е „необходим“ за разследването, от него нямало и следа.

   Адвокатът на Малкия Маргин заяви пред БНР, че няма информация за задържането на братята. В сряда сутринта Людмил Рангелов определи като медийна измислица версията, че Боби Цанков е щял да бъде защитен свидетел по делото срещу Маргините.

   Дела и разследвания

   Разследването за пране на пари срещу братята Маргини тече от началото на 2006 година. В края на 2007 г. прокуратурата е открила значителен брой имоти в чужбина, които имат връзка с тях. Софийски градски съд (СГС) наложи възбрана на имоти и запор на всички банковите сметки на Красимир Маринов и съпругата му Мария Маринова на територията на България.

   СГС отчете, че реалните доходи на двамата са били около 101 хиляди лева, а за период от 17 години са направени разходи от 2.8 милиона лева. Така под възбраната попаднаха 10 офиса, един магазин, един гараж, двуетажна къща с мястото и имот от половин декар извън регулация. Разследването срещу Маргините е показало, че те имат имоти и в чужбина, но по-голямата част от тях са собственост на съпругите им. Поради тази причина държавното обвинение се нуждаеше от свидетел, който да потвърди връзките.

   През 2008 г. при акция в Дупница МВР арестува Христо Халваджиев – Халвата, който бе посочен като финансистът на братята.

   Братята Маргини и още четири лица са подсъдими за подготовка на три убийства – на покойните вече Иван Тодоров-Доктора и финансиста Никола Дамянов, както и срещу о.р. генерал Любен Гоцев. Това дело срещу тях се точи от пролетта на 2006 г. и все още е на първа инстанция. До момента по него прокуратурата разполага само с показанията на защитения свидетел Велин Добрев. Всички други свидетелски показания са в полза на обвиняемите.

3. Реквием за Б.Ц. Но играта, мошенико, рано или късно свършва.

   Мартин Карбовски

   Но в държава, в която не знаеш кой кой е, всеки, който кара джип, е опасен. И е лесно да повярваш, че Б.Ц. наистина има връзки в подземния свят. Както казваше една готина малка мутра – \"ние сме ебати бандитите, представяш ли си…\" До деня, когато същият се забърка и самопохвали с геройства и познанства, които нямаше.

   За разлика от убийствата на големи бандити смъртта на Б. Ц. е пожелавана стотици пъти от най-обикновени хора. От балъците на Б. Ц., за които той твърдеше, че нямат свършване.
   От хилядите обикновени алчни малки хорица, които Б.Ц. завлече и които не успяха да го осъдят. Но най-вече Б.Ц. умря от обратността на държавата. Държавата, в която всичко е наобратно и всички свикнаха да живеят така. Всъщност Цанков умря от името си. Наричаха го \"скандален журналист\", без да е написал нито една статия, без да е направил нито един материал. Работата му беше да се сдушава с притежатели на малки медии и да прави игрите на късмета, за да лови балъци
   Наградите, които даваше в кабеларки и маргинални радия, стигаха до стотици хиляди лева. Правеше се, че раздава пари, по-големи от стойността на медията, в която работеше. Колкото и нормалните журналисти да обяснявахме, че такава награда не може да съществува и не се рентира, толкова повече ставаха балъците. Номерът беше прост – Цанков обявяваше голяма награда от 5000 лева при положение, че самата му продукция струваше не повече от 50. И чакаше балъците да захапят. Хората се обаждаха, Цанков подбираше един от тях, обясняваше му, че \"знаеш как стават нещата\", и караше човека да му прати половината пари по пощата със запис, а цялата сума да изчака да му бъде пратена. Хиляди хора се връзваха на това, както се връзват на обикновените телефонни измамници. Б.Ц. печелеше от това, че хората \"знаеха\" как стоят нещата \"в далаверата\". На групи после идваха в Дарик радио да се оплакват как Цанков ги е завлякъл. Носеха си бележките от записите на парите, които му бяха пращали. Един от тях, от Стара Загора, беше загубил заради игрите на Цанков къщата си, жена си, а местни мутри го търсеха, защото бе взел пари назаем от тях.
   Така се стигна до натрупването на името Б.Ц. и първоначалния му капитал. По късно същият се замеси с игри около Клюна и компания. Заиграването обаче с истински бандити и това, че никой не успя да каже какво точно работи Б.Ц. и никой не го питаше откъде вади 1000 лева за охрана всеки ден – ето това го уби. Съдът – той уби \"скандалния журналист\". По непотвърдени данни от 16 дела на Б.Ц. само по едно е осъден, разбира се, условно. У нас усещането за недосегаемост го има и при орлите, и при хлебарките
   Остана тайна как обществени фигури и собственици на малки медии оставиха Б.Ц. да си разиграва коня и дори го защитаваха. Предполага се, че Б.Ц. делеше с тях доста пари – не само тези на балъците, ами и на наивни бизнесмени като Ваня Червенкова. Обещаваше реклама, твърдеше пред хора от провинцията, че всички билбордове в София са негови.
   Имаше контакти с много известни имена от медиите, които го закриляха и дори не пускаха материали срещу Б.Ц.
   А хората просто се страхуваха от него, което беше много жалко за същите тези хора. Но в държава, в която не знаеш кой кой е, всеки, който кара джип, е опасен. И е лесно да повярваш, че Б.Ц. наистина има връзки в подземния свят. Както казваше една готина малка мутра – \"ние сме ебати бандитите, представяш ли си…\" До деня, когато същият се забърка и самопохвали с геройства и познанства, които нямаше. Ако Георги Стоев беше убедителен луд, Б.Ц. се помисли по едно време за истински играч сред престъпните занимания на големите момчета. И те го свитнаха. Те винаги раздават правосъдие – късно или не. А можеше да оцелее с една малка присъда, която да му покаже къде му беше мястото. Но правосъдието закъсня, а лошите момчета винаги ще изпреварват това правосъдие.
   Медиен мошеник, това беше Б.Ц.
   И доколкото играеше тази своя роля добре пред загубеняците от провинцията, същата не му се получи, когато почна да се хвали с познанства и да прави \"разкрития\". Предполага се, че е изпълнявал нечия дребна поръчка. Той можеше добре тези неща – особено му се удаваше да се прави, че разговаря с \"големите на деня\" пред балъците, които го гледаха като едра риба и които той успиваше.
   Хората, прецаканите от Б.Ц. с по някой лев, са много. Те отново виждат в неговото убийство липсата на държава и дори потвърждение за това колко беше \"важен\". Щеше да е смешно, ако не беше глуповато тъжно. Бог да го прости момчето, той наистина си мислеше, че балъците нямат край, и беше прав. Но играта, мошенико, рано или късно свършва.

   В. „Стандарт”

4. Ген. Атанасов: Убийството на Цанков е предупреждение към Борисов

   Журналистът е ликвидиран защото е неудобен свидетел и се прекъсва определено разследване. Организираната престъпност не е стресната от акциите на правителството. На върха на мафията няма разместване, казва бившият шеф на НСС и лидер на ДСБ – София

   интервю на Стойко Стоянов

   – Генерал Атанасов, какви според вас са версиите за показния разстрел на Боби Цанков?

   – Това е наказателна акция срещу Цанков. Две са основните версии. Едната е свързана с това, което радио-журналиста написа и изнесе като информация за престъпния свят, за личните си впечатления от босове на нарко трафика и нарко разпространението.

   Другата версия, според мен е много сериозна. Имаше данни в последно време, че Цанков сътрудничи на службите в полицията при разработването и разкриването на определени криминални престъпления. Възможно е след операциите по така наречените “Наглите”, анализът на подземния свят да е стигнал до него и за това да го наказват. Но при всички положения е наказателна акция. Нещо сходно като историята с Георги Стоев – Георги Стоев 2. При всички случаи става въпрос за ликвидиране на неудобен свидетел и прекъсване на определено разследване.

   – Може ли да се направи извод, че това което Цанков разказваше е било в голяма доза истина, която е застрашавала определени хора?

   – Трябва да уточним обаче за кое от говоренията му става въпрос. Излезна информация за няколко продължителни срещи на Цанков с градския прокурор на София, за негови контакти с високопоставени служители от полицията. Може би заради споделената от Цанков информация с хора от институции е станал неудобен, а не заради разказваните от него истории в излязлата му наскоро книга и по медиите. Запознат съм с изложеното в книгата, но тя касае поведението на хора, които не са между живите.

   – Самият Цанков се похвали в едно телевизионно предаване, че по негови свидетелства прокуратурата работи по разплитането на стари убийства.

   – Този човек имаше склонност към публично говорене, но за да се предприеме такава драстична мярка, това означава, че определен аналитичен център на организираната престъпност е стигнал до извода, че Цанков разкрива пред органите на МВР участници в престъпни деяния.

   – Имате ли обяснение защо чак сега Боби Цанков реши да говори и пред институциите и пред медиите за престъпления и замесените в тях босове?

   – Много версии могат да бъдат изградени – Защо точно сега? Аз си мисля, че от години този човек е имал склонност да изкарва пари от информацията, с която разполага и може би сега е бил насърчен към сделка, от която да получи пари.

   – Разполагат ли българските служби с информация за връзките му с хора от подземния свят, за съпричастност към престъпления?

   – Няма да коментирам това, което аз знам за службите, но има достатъчно публична информация за връзките на този мъж с босове на наркотрафика и наркоразпространението. Безспорно известен факт е, че той е личен познат с покойния Антон Милтенов – Клюна, с Мето Илиенски, Георги Илиев и т.н. Това е достатъчно за да се приеме, че Цанков е бил в тези среди и е знаел твърде много, а може би по някакъв начин се е облагодетелствал от тези свои връзки.

   Казвам това защото от години личеше, че води твърде луксозен начин на живот. Ползваше постоянно бодигардове, охрани, скъпи коли. Искам да припомня, че бившият шеф на Националната служба за охрана ген. Владимиров си отиде заради това, че негови подчинени са охранявали Цанков. Много скъпи, луксозни придобивки е ползвал, а те изискват много пари. За това смятам, че той се е възползвал от контактите си босовете и от услугите, които им е правил.

   – Наскоро Боби Цанков бе обявил, че ще направи разкрития около неуспешното покушение срещу Манол Велев. Коментира се, че тези му намерения са предизвикали куршумите?

   – Не е изключена и такава връзка. За това твърдя, че това е показна акция за това, че този човек говори, че има какво да каже, или, че е съобщил нещо, което не е трябвало. По този начин му затвориха устата. Твърде възможно е да е ликвидиран заради информация свързана с Манол Велев.

   Трябва да е ясно, че Манол Велев не е човекът в бяло, категорично. Разполагам с конкретна информация, че той използваше своите близки връзки до червената власт за да рекетира бизнеса. Манол Велев изкарваше пари от това, че е много близък до червената власт и си позволяваше да мачка среди от бизнеса. Той беше близък и до държавния глава и не е тайна, че много хора около президента изкарваха пари защото имаха тази връзка. Просто спекулираха с този контакт за да притискат бизнеса. Мога да дам и друг подобен пример – причината да си отиде Емил Кюлев от този свят бе същата. Имаше данни, че банкерът също рекетира бизнеса, спекулирайки с връзките си с държавния глава.

   – Какъв знак за управляващите е показният разстрел в центъра на София?

   – Убийството на Цанков е абсолютна провокация срещу властта и показва, че организираната престъпност изобщо не е стресната от акциите на МВР. За да се извърши такова тежко посегателство означава, че мозъкът на организираната престъпност и центровете, от които се командват нарко трафика и разпространението изобщо не са стреснати от акциите на правителството. Абсолютно точно е преценено мястото на покушението с оглед на обществения резонанс – в центъра на столицата, на метри от Съдебната палата и СДВР, във входа на известна адвокатска кантора.

   Затова смятам, че случилото се вчера е много сериозно предупреждение към премиера Борисов и към вътрешния министър Цветанов, че техните пиар акции и използването на определени успехи за много тежка реклама, бързо се пукат като балон. Убийството на журналиста е доказателство, че досегашната подчертавам успешна работа на МВР не е достигнала до центровете на организираната престъпност, а засяга периферията. Така разчитам аз това посегателство. Борисов и Цветанов трябва да си направят изводи и да престанат с обилните рекламни акции след арестуването на един или друг бандит. По техния пример започва и кой ли не да говори. Забелязвам, че напоследък страшно много му се говори на главния секретар на МВР Калин Георгиев.

   МВР трябва да бъдат поощрени, насърчени за това, което свършиха последните месеци, но убийството на Цанков е показателно, че ударите им са по периферията и изобщо не са засегнали центровете на мафията.

   – Има ли според вас ново пренареждане сред босовете на престъпния свят през последните години – някои са покойници, други изчезнаха в чужбина, трети са зад решетките, или с обвинения?

   – Категоричен съм, че на върха на организираната престъпност през последните 4 – 5 години промени няма. По-надолу между лейтенантите и капитаните сигурно има някакви пренареждания. Бият се с лакти и нокти, кой да вземе по-добра позиция и да печели повече пари, но на върха разместване няма. Реално няма как да има пренареждане на върха на престъпността, след като 4 г. управляваха БСП

   . Силовите групировки и мафията бяха създадени в България от ком партията, това не трябва да се забравя. Проблемът е, че сега главните центрове на престъпността демонстрират, че нямат никаква страх от властта и, че се считат за недосегаеми, независимо от това, по какъв начин премиерът кръщава разработките срещу тях. Да се надяваме, че Борисов, Цветанов и подчинените им си дават сметка, че трябва да намалят хвалбите, защото явно рибата още е в морето.

   – Като заподозряни за убийството на Цанков са задържани вече братята Маргини и Сако, надеждна ли е тази следа?

   – Смятам, че прокуратурата и МВР действат по интуиция. Целта на тези арести е да се отпуши обществено напрежение. За мен ще е важно как ще се произнесе съдът по задържанията им.

5. От септември насам Боби Цанков водеше своя рубрика в седмичника „Уикенд“ под заглавие „Подземните босове“. Дневник публикува една от предизвикалите най-голям интерес статии – за отношенията си с бизнесмена Манол Велев, който беше прострелян тежко през юли 2007 г. Препечатваме текста със съгласието на главния редактор на седмичника Мартин Радославов:

   Както ви разказах в миналия брой, истинският поръчител на покушението срещу Манол Велев не е нито Васко Черепа, нито Тодор Батков, още по-малко пък Христо Ковачки, както твърдеше Весела Лечева. Но това никак не е странно, имайки предвид думите й, че едва след онзи изстрел в главата на съпруга й тя разбрала с какво се занимава той. Кой е митичният Александър от Пловдив и как протече последната седмица преди покушението срещу Велев?

   Веднага след разговора с Тони Пловдивския, в който той ми каза, че неговите момчета са стигнали до информацията, която накара Манол да ме помоли за спешната среща в „Кемпински“, аз му се обадих. Чудех се как да му кажа, че е прав, че наистина е „мишена“. Слава Богу, той вдигна, макар и на петото ми позвъняване, което ми даде време да потисна адреналина в себе си.

   – Айде бе, човек, направо съм се изприщил – вдигна Мони с напрегнат глас. -Мира не ми дава този кьорфишек от Пловдив. Научи ли нещо?

   – Не е кьорфишек. Работата е сериозна. Да се видим, а? – казах аз предпазливо.

   След малка пауза и тежка въздишка Манол се съгласи.

   – Ох, направо… Айде, пак в „Японския“ след 30 минути – каза Велев и затвори, без да дочака отговора ми. Докато пътувах към срещата, мислех през цялото време как да му кажа, че всъщност онзи човек, който е загубил всичко заради него, има право да е бесен и отчаян. Бях объркан в съжденията си. Когато влязох през входа на сладкарницата, видях седнал на масата Ненчо, шофьор от НСО, който бе прикрепен към мен през 2001 и 2002 г. Той стана и ми каза да вървя след него. Минахме през целия лоби бар на хотела, заобиколихме рецепцията и стигнахме до дъното на коридора, водещ до една от конферентните зали.

   Манол бе дегизиран

   което ме накара да се усмихна. Бе с червена бейзболна шапка, размъкната риза в оранжев десен и дънки.

   – Мони, с тази шапка и да не е добър стрелец ще те уцели, да знаеш – пошегувах се аз с цел да го накарам да се усмихне.

   – Смешно ли ти е, а? – кресна Велев. – Казвай какво става, че получих нервни обриви.

   – Добре де, спокойно – казах със съчувствен тон. – И мен са ме стреляли, знам какво е да очакваш куршум. Не психясвай толкова.

   – Абе, момченце, кажи ми какво по дяволите се случва!

   – Снощи веднага след като ми каза каква е ситуацията, се обадих на Пловдивския Тони. Той е разпитал и ми докладва преди 2 часа. Вярна ти е информацията, че си поръчан – казах му аз предпазливо, като се оглеждах да няма хора около нас. – Но по-скоро онзи няма такива позиции, че чак да намери килър. Вероятно сам ще те гърми.

   Манол ме гледаше вцепенен, сякаш лицето му бе парализирано. Замълчах за няколко секунди, изчаквах да асимилира какво му казвам.

   – А какво знаят за онзи? – попита Велев. – Какъв е? Могат ли да го натиснат?!

   – Казва се Александър и е над 50-годишен. Имал е магазини, но увлечен от твоята схема за бързи печалби, е пратил наличните оборотни пари и впоследствие е фалирал. Има син и дъщеря.

   – Колко пари ми беше пратил тоя капут? – попита Манол, като започна да разтрива слепоочието си, което му бе нещо като тик, когато се готви да атакува.

   – По мои спомени към 23 хил. лева – отговорих му. – Не помниш ли как Радосвет ти казваше да му ги върнеш?

   – Да бе, помня. Бяхме в „Галакси“. Да се обадя на Радосвет (Радосвет Радев – бел. авт.), за да поговори с него? – погледна ме с малка надежда в погледа Велев.

   – Не знам какво да те посъветвам – отвърнах с ясното желание да се разгранича от плановете на Мони.

   – Но трябва да знаеш, че е купил някакъв „Макаров“ с изтрити номера. Моят човек от Пловдив ми каза, че този Александър бил нещо превъртял.

   – Да, и на мен ми казаха така – каза Манол с отчаяние в гласа. – Всъщност няма да търся Радосвет, а искам да ме свържеш с този Тони. Искам среща още днес.

   Съгласих се да му направя контакт с Пловдивския, защото бях преминал през тази ситуация и знаех, че дори както си говорим, онзи може да дойде най-необезпокоявано през главния вход на хотела и да почне да гърми напосоки. Набрах Тони и му казах ултимативно:

   – Трябва да дойдеш до София и да се видиш с Велев. Човекът не е спал цяла нощ, а ми е бил съдружник. Не знам какво ще иска от теб, но може да ти е полезен в много сфери.

   – Бобка, петък е, брат – каза Тони. (петък, 6.07.2007 г. – бел. авт.) – Искам да си пия довечера. Кажи му той да дойде, като е толкова на зор.

   Тони, ако искаш да му кажа направо да отиде на адреса на лудия Александър, та да го улесня още повече? – репликирах аз.

   – Да бе, верно – съгласи се той. – Не е разумно… Ох, добре. След час и половина къде да дойда?

   – Благодаря, Тони – казах с радост в гласа аз. -Чакаме те в „Кемпински“.

   Затворих телефона и казах на Манол, че може би единствената му възможност да реши ситуацията тръгва към нас.

   – Що за човек е този, как да му говоря? – попита ме Велев.

   – Тони Пловдивския беше официалният представител на Клюна за града – започнах сводката аз. – По онова време продаваше на моменти повече дрога и от софийските дилъри. Всяка седмица отчиташе по 100-150 хил. лева. Много точен мъж е.

   – А сега с какво се занимава, като го няма Милтенов? – продължи да разпитва Мони.

   – Е, не е станал библиотекар, ако ме разбираш – казах аз с лека ирония.

   – Сега вече не се отчита на никого.

   – Хм, ще го видим дали е такъв тарикат, както казваш – възкликна Велев.

   Минаваше 14.00 часа и пред главния вход под козирката спряха 2 черни аудита А 8 с пловдивски номера. От втората кола изскочиха четири момчета, които обградиха основната и отвориха вратата на Пловдивския. Манол гледаше изненадан, явно очакваше да дойде някой с лада. Тони влезе със свитата си и виждайки ни, се насочи вдясно от централния вход. Дойде в коридора, където бяхме седнали върху самите первази на прозорците с Манол.

   – 300 – каза Пловдивския и подаде ръка на Велев.

   – 300 какво?! – учуди се, той, докато се ръкуваха.

   – 300 лева ми дължиш за бензин дотук! – отвърна Тони.

   – А, ама разбира се – сепна се Манол и бръкна в джоба си.

   – Ебавам те бе, майна – ухили се Пловдивския. – Ако беше шаран, щях да те уловя с бастун.

   – А, ясно – усмихна се Велев.

   – Как си, Бобка? – обърна се към мен Тони и се прегърнахме дружески.

   – Благодаря ти, че дойде – казах аз. – Мони е много притеснен.

   И има защо – отвърна Пловдивския. – Миналата седмица въпросният Александър е купил пистолета от мое момче. Преди това е бил на някаква кука, но онзи се продрусал и му го дал срещу хероин. После го уволнили, а оръжието останало в дилъра. Някакви негови приятели му довели онзи да го купи. Така разбрах как стоят нещата.

   – Виж, искам да ти предложа нещо – намеси се Манол.

   – Ти първо ми дай 300 лева за бензина – каза Тони със сериозен поглед.

   – Добре бе – съгласи се Велев и пак започна да бърка по джобовете.

   – Абе, пак те ебавам бе, майна – ухили се Тони. – Добре, какво предлагаш?

   – Аз мога да ти бъда от полза много – започна да го омайва Велев. – Знам с какво се занимаваш и мога да ти уредя чадър. Знаеш, че жена ми е в правителството, нали?

   – Продължавай – каза Тони със замислен вид.

   – Ами мога да ти направя чадър от полицията и прокуратурата. Ако имаш някакви проблеми, мога да ти ги реша.

   – Имам си и куки, и прокурори – отговори Пловдивския. – Но има нещо, което можеш да направиш за мен. Искам да ми извадиш един доклад на НСС за контрабандните канали, кой ги управлява и как могат да бъдат превзети.

   – Готово! – каза Мони с уверен тон. – Ще го имаш в понеделник. Сега аз искам от теб да пречукаш онзи, да го убиете. Ок? Още днес искам да стане.

   – Пичове – намесих се аз. – Не искам да слушам такива неща, не искам нито да знам, нито да ги правите. Нямам нищо общо с това. Оставям ви сами.

   Тръгнах от „Кемпински“ с чувството, че направих огромна грешка, запознавайки тези хора. През цялото време, докато вечерта водех играта по телевизията, си мислех за думите, които каза Манол

   искам да го пречукаш онзи

   На следващия ден, събота, спах до късно. Велев не ми се обади през целия ден. Каквото и да правех, не спирах да мисля за тази среща и желанието на Манол. Та той поръча убийство пред очите ми! Не бях чувал такива думи дори от Тони Клюна, а той беше много зъл човек. На другия ден, в неделя, звъннах на Велев, просто не издържах. Знаех, че Александър иска да го убие, но не исках да виси на съвестта ми неговата смърт. Манол вдигна телефона с учудващо спокоен глас.

   – Тъкмо щях да ти се обаждам – започна той.

   – Утре трябва да се видим към 9 сутринта.

   – Добре, ще се видим – отговорих аз. – Мони, не искам да се случва нищо с онзи човек, моля те. Това са си твои проблеми, но не можеш да поръчваш такива неща просто ей така.

   – Много си малък ти, за да ми бъдеш цензор. Утре те чакам на нашето място в 9 ч. – отговори Велев и затвори телефона.

   На другата сутрин се събудих някак объркан. Знаех, че срещата ми с Манол е свързана с поръчката му. Не исках да ходя, но пък исках

   да опитам пак да му повлияя в положителна посока

   По пътя телефонът ми звънна, беше Пловдивския.

   – Ало, Бобка, оня Манол Велев ще ти даде нещо за мен – започна той.

   – Аз пътувам към него – отговорих. – Затова ли ме извика в понеделник сутрин (понеделник 9.07.2007г. – бел. авт.)

   – Еййй, много е точен тоз бе, майна! – възкликна Пловдивския. – Евала! Пращам колата да вземе пратката.

   Колата спря пред „Кемпински“. Докато слизах, гардът ми ме попита защо имам кахърен вид. Не знаех как да му отговоря, сякаш нещо ме бе сграбчило за гърлото. Влязох и още със сядането на масата казах:

   – Мони, поговори с Весела да решите въпроса чрез МВР. Моля те, не убивайте човека. Не мога да спра да мисля за това.

   – Боби, ние няма да убиваме никого – каза ми Манол. – Имаме друга уговорка. Нищо няма да се случва с този селяк. Просто ще поговорят с него и ще оправим работата.

   Не можех да повярвам на ушите си. Дали Велев ме лъжеше, или наистина бяха намислили да действат по друг начин?

   – Сега вземи това – каза Манол и извади от чанта тип „адвокатска“ червена папка. – Това трябва да го дадеш на твоя човек от Пловдив.

   – Знам, той вече ми звънна, като идвах към теб – отвърнах аз. – Какво е това?

   – Ами виж, отвори папката! – каза Велев.

   Отворих корицата и се вцепених. На листа пишеше гриф „ПОВЕРИТЕЛНО“ и бе адресиран до министър-председателя Сергей Станишев. Това бе доклад на една служба, разкриващ всички нарко- и контрабандни канали на територията на страната. Беше подробно описано кой ги ръководи, пълни справки за това кой къде живее, колко любовници има, навиците му и т.н. Най-голямо впечатление ми направи датата на последната страница – 9.07.2007 г.

   – Мони, този доклад е с днешна дата – изумих се. – Как е възможно!?

   – Всичко е възможно – ухили се доволно той. – Още Станишев не го е видял, а вече е в ръцете ти.

   – Ама как така?! – продължих да се чудя аз.

   – Ами както го виждаш, така! – отвърна Велев. – Сега слушай, трябва да дадеш на Тони тази папка.

   – Добре, но ако разбера, че нещо се е случило с Александър, ще ви изпея и двамата. Няма да ми виси човешки живот на съвестта

   – Казах ти вече, че няма такова нещо, бе – сепна се Манол. – Няма да му правим нищо.

   – Извинявай, че не ти вярвам, но си учудващо спокоен – репликирах аз. – Не ми се вярва да чакаш да те убиват, така както те гледам.

   – Пловдивския е сложил човек да следи онзи, така че да не може да стане грешка.

   След като си изпихме кафетата, с Велев се разделихме. След около час дойде и момчето на Тони, което взе пратката. На следващия ден, вторник, 10.07.2007 г., имах среща с един от съветниците на Сергей Станишев, чието име ще спестя. Обядвахме и аз неволно го попитах възможно ли е доклад, предназначен до премиера с гриф „ПОВЕРИТЕЛНО“, да попадне в ръцете на някой друг?

   – Почти невъзможно е – отвърна ми човекът. (Не уточнявам мъж или жена е – бел. авт.)

   – Ако ти кажа, че вчера държах такъв в ръцете си, и то с дата от същия ден? – попитах аз.

   – Няма да ти повярвам – отговори съветникът. – Единственият вариант е лично Станишев да ти го е дал.

   Няма да скрия, че останах впечатлен от казаното. Прекарах остатъка от деня с редакторите на телевизионната игра. Спомням си, че дори когато правихме списъците с евентуалните гости в студиото и коментирахме хора от бизнеса, казах да поканят Мони Велев за следващата седмица.

   На другия ден се събудих някъде към 8.00 часа. Станах и седнах да си подредя срещите за деня. Отворих тефтера и написах 11.07.2007 г. Записах си да се обадя на Манол и да му кажа, че моите редактори ще го потърсят.

   Сложих удивителна срещу името му

   за да не забравя да звънна. Вече минаваше 10.30 ч. Бях на среща с една водеща от моята телевизия, която ме омайваше с идеите си за женски ежедневен блок. В това време телефонът ми иззвъня, а на екрана пишеше „Пловдивския“.

   – Кажи, бате? – вдигнах аз.

   – Не си ли чул?! – започна той. – Убит е!

   – Кой е убит!? – учудих се.

   – Манол Велев бе, той е убит – занарежда Тони. Гръмнали са го в някакъв вход.

   – Е, нали твой човек следеше Александър? – попитах го с адреналин в гласа.

   – Трябваха ми всички и казах да го оставят този откачалник – отговори Пловдивския с разтреперан глас. – Не съм вярвал, че някакъв чичка може да утрепе Велев.

   Затворихме, а аз звъннах на един журналист.

   – Какво е станало с Велев? – попитах.

   – Жив е – отговори той. – Закарали са го в болница да го оперират. Пълно е с журналисти. И Весела Лечева е там. Ще оцелее.

   След като затворих телефона, извадих тефтера със задачите и задрасках името Манол Велев.

6. Успехите на българската прокуратура в борбата с организираната престъпност

   Едвин Сугарев
   Данни, които са наистина покъртителни – защото фигурират не къде да е, а в отчета на прокуратурата по тъй наречените дела с обществен интерес. По признанието на самите прокурори от всички разследвания в България за първите девет месеца на 2009 г. едва 20% от разследванията за организирана престъпност стигат до съда, едва 15% от тези за корупция и едва 7% от тези за пране на пари.

   Нека подчертаем още веднъж – стигат до съда. Тук изобщо не става дума за осъдени престъпници. Тези проценти отразяват само делата, за които прокуратурата е решила, че има мегдан да бъдат внесени в съда. По колко от тези 20, 15 и 7 процента се произнасят реални присъди – това е нещо, за което прокуратурата си мълчи.

   Можем само да си представим как е било в предишните години – по време на управлението на тройната коалиция, след като прокуратурата подчертава факта, че тази година осъдените за организирана престъпност били повече, отколкото в предишни години. Според този отчет, резюмиран в „Дневник”, ако през 2009 за организирана престъпност са били осъдени 129 души, то през 2008 г. са били 96, а през 2007 – 43.

   Разликата звучи внушително, нали? По нея можем да съдим как директивата на главния прокурор за това, че първите шест месеца от управлението на Бойко Борисов са решаващи за българската прокуратура, се претворява в дела. Нищо, че самият главен прокурор е бил такъв и през 2008-а, и през 2007-а година.

   Нека обаче видим какво се крие зад тази прокурорска статистика. Като едни съвестни хора прокурорите са се погрижили не само да представят броя на осъдените, но и разбият този брой на съответните проценти, характеризиращи наказуемостта на различните престъпления.

   От тази статистика всъщност става ясно, че прокуратурата разбира под термина „организирана престъпност” много широк кръг престъпни деяния, включващи всякакъв род корупционни практики – подкупи, данъчни престъпления, злоупотреби по служба и какво ли още не. Та в тази статистика има и един параграф, спрямо който обществеността е наистина твърде чувствителна, а ефектът от престъпленията – с преки последици върху перспективите на България, респективно върху джоба на всеки от нас: злоупотреби с фондовете на ЕС. В тази чувствителна сфера прокурорската успеваемост възлиза на 0.65%.

   Колко прави 0.65% от общо 129 осъдени? Прави – цифром и словом – около един човек. И този човек не е Баткото. Нито пък е Марио Николов.

   Друга сфера на организирана престъпна дейност, която е дотолкова в центъра на обществения интерес, че според последните социологически изследвания решаването й е основен приоритет за българските граждани, е корупцията – във всичките й форми и разновидности. Тук нещата са по-пищни и цветущи; кипи бурна, но – общо взето – безмислена дейност. Прокуратурата е сварила да образува цели 203 разследвания, по които са произнесени общо 15 осъдителни присъди.

   Излишно е да посочвам, че сред осъдените не е нито Валери Цветанов, нито Емилия Масларова, нито Николай Цонев. Същите са само сред следствените, осъждането е друга опера. Перспективите пред тях не са особено мрачни – има светлина в дъното на тунела, след като оправданите са два пъти повече от осъдените.

   Следователно съда се е произнесъл по общо 45 от тези 203 разследвания за корупция. Останалите? Е, те попадат в онази графа, в която са делата, които прокуратурата се е отказала да внася в съда, впечатлена от собствената си неспособност да намери годни тези и доказателства.

   Имаме си следователно една твърда самокритична прокуратура. Като трябва да подчертая, че това е благоприятната, но и твърде невероятна хипотеза. По-вероятната е, че много престъпници са добре запознати с прокурорските ставки. И надлежно си плащат.

   Но все пак – успеваемост 6.41 % в борбата с корупцията – звучи оптимистично, нали?

   Звучи така, особено като го сравним с други сфери от борбата с организираната престъпност, радващи се на не по-малък обществен интерес. Например прането на пари. Там успеваемостта е 0.4%. Това – за сведение на прокуратурата – е по-малко от един човек. Вижте колко е 0.4% от 129 осъдени и ще се убедите.

   Интересно – как ли са го изчислили г-да прокурорите? Дали имат предвид някого, който смятат да осъдят, но още не са – или просто са разделили броя на всички осъдени на годините от тяхната тежка и хероична борба с престъпността, та се е получило това 0.4%?

7. A kakvo 6te kazete po tozi slu4ai???

   Цигани продължават да тормозят българите в Литаково

   Озверена циганска тумба е нападнала и разбила две български къщи в ботевградското село Литаково, като същевременно е нанесла смъртоносни рани на обитателите им. За случая съобщи Цеца Христова, председател на общинския сбор на националистическата партия в Ботевград. Кървавата драма в Литаково се разиграла в ранните часове на 31 декември. Тогава освирепели цигани с брадви и кирки опитали да нахлуят в дома на възрастната жителка на селото Йорданка Илиева. Тъй като не успели да разбият портата на къщата, ромите изпотрошили цели 13 прозореца. След като първият им опит за взлом се увенчал с неуспех, циганите се насочили към дома на дъщерята на Йорданка – Татяна Илиева. Там тумбата успяла да нахлуе, като по пътя сринала 3 врати. В къщата похитителите стреляли с газов пистолет, пребили до смърт и посекли съпруга на Илиева – Иван Цветанов, който по чудо оцелял. Това не стигнало, ами пребили и сина на Татяна – Цветан, който заедно с баща си е настанен в Окръжна болница и вчера претърпя операция. Към момента за циганското нашествие наказание няма. Според атакистката Цеца Маркова геноцидът над българите в Литаково не е спирал и за момент, а хората живеят в постоянен страх. Кметът прикрива циганите, дори след като показно заклаха местна учителка Надка Антонова. За случая вестник \"Атака\" писа миналата година, а депутатите от националистическата партия Петър Хлебаров и Николай Пехливанов посетиха района и поискаха увеличение на полицейските патрули.