Автор: Андрей Ненов
Интернет гласуване! ? Как, кога? Темата е обширна. Особено след последните, грубо манимулирани избори в България през 2009, всеки полуспециалист с депутатски достъп, знания по фейсбук и що е то линк, започна да дава предложения. Разбира се – повечето са глупави, не защото интернет гласуването е лошо нещо, а защото ако се приемат има опасност манупулациите на изборите да бъдат 10-кратно по-големи отколкото Яне и ДПС заедно могат да измислят.
Най-глупавото от всички е идеята всеки с интернет достъп да може да гласува. Това предложение е много повърхностно, защото понятието интернет достъп е обширно. Безумно е да сложиш 10 компютъра в кръчмата на селския площад и всеки, който дойде да си въведе ЕГН то да гласува. Сигурността на данните е минимална, възможността за манипулация огромна.
Също толкова безумнио е предложението да се гласува само от лица притежаващи електронен подпис. Това например обрича, 99,9% от живещите в чужбина на … пасивност. Просто, защото електронен подпис във вида му продаван в България, в САЩ и Канада почти никои обикновен гражданин не ползва.
Затова се позамислих над евентуални решения и ето какво сътворих. Ще се радвам да чуя и прочета отзиви и коментари.
Електронно Гласуване.
Многото предложения, спохождащи електронното гласуване винаги страдат от 1 недостаък – липсата на възможност за достатъчен контрл върху гласуващите. Възможността да се гласува от един компютър от името на 200-500 човека, е абсолютно реална. Както и възможността някои в ЦИК или Фирмата преброител да хакне системата и да добави 200-300 хиляди гласуващи заедно с тяхните ЕГНта (защото те имат цялата информация за пребиваващите в страната, напусналите негласувалите и пр.). Това е трудно проследимо, особено ако системата представлява елементарна форма за главуване от типа:
Вашето Име:
Вашето ЕГН:
Гласувате за а) Иван б) Георги в) Никола
Дата и час:
ИП адрес:
За да се избегнат тази възможност предлагам следните варианти за електронно гласуване. Използват се най-съвременни технологии съчетаващи електронно гласуване, електронно разплащане и електронно видеонаблюдение.
Вариант 1: Електронно гласуване с кредитна карта.
При гласуването с кредита карта се използват доказани практики на двустранна идентификация и системата за гласуване се добава елемент, който блокира възможността, които и да е ИТ специалист или тарикат от ЦИК, преброителя или… да влияе върху резултата.
Процес:
Всеки гласуващ трябва да използва своя лична кредитна карта като допълнителен параметър в гласуването. В процеса на гласуване се извършва разплащане (micro-payment) на минимална сума – (напр: 0.10 $) за да може да се верифицира валидността на кредитната карта. Притежателя на кредитната карта и гласуващия трябва да са едно и също лице (имената им да съвпадат). Данните от извършените разплащания постъпват освен в в специално създадения Merchant Account , но и в ЦИК, и иабирателните комисии. Данните в ЦИК се сравнавят и с паспортните данни на лицето и при потвърждение гласът се зачита. 2 седмици след гласуването, платените пари се връщат на всички платци – това е елементарен процес. Ще се гласува само с кредитна карта, за да се избегне възможността някоя любима българска банка спешно да издаде напр. 100 000 дебитни карти с по 3 лв лимит в тях, 5 дена преди изборите.
Отчитат се ИП адресите и локацията им.
Примери: Технология сходна на тази се използва например от Paypal (www.paypal.com) при идентификация на банкова сметка, както и от Google при идентификация на личен адрес.
Предимства:
1) Покрива се изцяло българската емиграция в чужбина, тъй като няма образован българин без кредитна карта.
2) Въвежда се удобно и лесно гласуване за всички български граждани зад граница.
3) По удобен и деликатен начин се въвежда образователен ценз и се избагва гласуването под строй.
4) Трудно за хакване система, трудна за манипулиране на резултатите поради факта, че освен държавните инстуции, в процеса се въвл;ичат и международни банки + Visa, MaseterCard и пр. които едва ли биха си заложили реномето.
5)
Недостатък: 1) принципно е възможно да се разкрие тайната , кой за кого е гласувал. Но аз мисля, че българите зад граница едва ли се смущават да гласуват явно.
Вариант 2: Електронно Гласуване с Онлайн наблюдение.
При гласуването с Онлайн наблюдение процесът включва дистанционно наблюдение на процеса на гласуване в неограничено количество секции по цял свят. Използва се Онлине технология по подобие на Skype, като всеки желаещ да гласува , включва свой компютър, камера и влиза в определен сайт. Разкриват се секции нявсякъде , където има поне 4-5 желаещи да гласуват. Или още по просто – отварят се Skype акаунти и всеки, който желае да гласува отива на „Chat Now“.
В централна Онлайн секция се инсталират 200-300 екрана, на който се наблюдава гласуването на сънародниците зад граница. В залата присъстват по 3-4 представители от всяка политическа партия, които наблюдават едновременно много екрани и постигат практическо пълно покритие на секциите зад граница.
Гласуващите показват пред камерата своя паспорт, със снимка, като данните им се сверяват в реално време. На гласуващите се задават допълнителни въпроси (може и по Интернет) с цел да се докаже тяхната реална самоличност – напр. Имена на родителите ти, място на раждане и пр. Данните ги има в ГРАО, които са част от процеса на гласуване в България. Супервайзорите в централната Онлайн секция разрешават или забраняват гласуването след подаване на вярна информация за определен период от време (20 сек) от този IP адрес. Може да се изиска и допълнително изписване на български език на собственото ти име напр.
Предимства.
1) Реденето в индийски колони на неграмотни граждани ще бъде силно ограничено.
2) Манипулацията на изборни резултати чрез дописване на несъществуващи или липсващи лица няма как да стане.
3) В процеса се включват най-вече образовани български общности.
Гласуването по електронен път , чрез интерент трябва да е лесно и удобно за провеждане и проверка. Всеки опит да бъде ограничено прекалено или неограничено по време и място ще доведе до пълна катастрофа.
Още от автора: http://andrey.nenov.com/
