Г. Иванов: Искаме църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго да е към Светия Синод

За историята на българския православен храм „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, неговото бъдеще и значението му за българите в Чикаго Информационна агенция КРОСС разговаря с Георги Иванов, бивш член на Финансовата комисия към Църковното настоятелство.

Георги Иванов е завършил Висшия химико-технологически институт в София. От доста години е в Чикаго. Работи като старши инженер в изследователския сектор на голяма частна компания и като хоноруван професор в Илинойс Institute Of Technology. Има множество научни публикации и патенти в областта на полимерните материали и технологии.

Интервю на Цвети Георгиева

.
– Как беше създадена българската църква „Св. Иван Рилски“ в Чикаго и какво е значението й за българската общност?

– Нека първо да уточня. В Чикаго има две православни църкви. Другата църква е „Света София“. Основана е през 1937 година. Чак през 1976 г. започва да функционира като църква – със свещеник и църковна сграда – една къща, преустроена на църква, с олтар и иконостас. Преди няколко години беше построена нова черковна сграда. Църквата е под юрисдикцията на Българската Патриаршия и е в състава да Българския диоцез с епископ Йосиф.
А сега на въпросът Ви. Ролята на църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго е същата като ролята на всички църкви, които българските емигранти са създавали по света. Основната цел е да бъдат обединени българите и преди всичко да имат къде да изповядват православната си религия, да слушат светата литургия на родния си език, а също и храма да бъде място за социални контакти, културно-просветни и образователни мероприятия. Това е било основното предназначение на църквите и предполагам, че все още е.
Наред с църковните служби, към църквите има училища, които някога са се наричали неделни училища. В тях е било преподавано вероучение и основни познания по български език, опознаване и съхраняване на българските обичаи и традиции. Сега тяхната функция е променена, изучават се български предмети по програма на министерството на образованието и на успешно завършилите ученици се издават дипломи, които се признават в България. Неделното училище вече е светско училище, което дава много по-широк кръг от знания. В Чикаго има няколко български училища. Не всички от тях ползват черковната база за учебни занятия. Така че ролята на църквата „Св. Иван Рилски“ за българите в Чикаго е изключително важна, за съхраняването на българската национална идентичност. Това може да стане единствено, ако тя запази българските си корени.

– Как е построен храмът? Под чия юрисдикция се намира той?

– Църковната община „Свети Иван Рилски“ в Чикаго е създадена в началото на 1996 г. Дарители на по-големи суми пари за закупуване на черковна сграда са: Георги и Зор Иванови – 13 000 долара; Кирил и Станка Кушлиеви – 7 500; семейство Крум и Катя Гъркови и дъщерите им – 5 250 долара; Шефкет Чападжиев – 5 000 долара ; семейството на Нинко Цалов – 3 500 долара; Даниела Христова – 3 000 долара; Борис и Диди Кулов – 2 000 долара ; Камен Антонов – 1 000 долара; Василка и Петър Големански – 600 долара ; Гроздан и Мери Антонови – 500 долара; Мария Иванова – 500 долара; Митко и Диди Велкови – 500 долара. Църковните служби са провеждани в детската градина на моя съименник, Георги Иванов. Нека да отбележа, че от няколко години само едно семейство от изброените по-горе се черкува в църквата „Св. Иван Рилски“. Останалите бяха прогонени от там.
Храмът е придобит по-късно. Бил е лютеранска църква, която през 1998 г. е обявена за продан на търг. В него участват създателите на църквата – Георги Иванов, Крум Гърков и техните съпруги. Търгът е спечелен от българите. Цената е 283 000 долара. като са внесени 20 000 долара. След това се набавят останалите пари, за да стане тя собственост на малката тогава българска общност. В наличност има малко над 80 000 долара. Останалите 200 000 долара се вземат с банков заем, за който Георги Иванов, основният дарител на църквата, който по-горе посочих, залага собственото си имущество. Това е началото на църквата. В последствие същият Георги Иванов субсидира изработването на иконостаса.
Трудно е да се каже към каква юрисдикция принадлежи църквата към момента, както и по време на създаването си. Няма документи, които еднозначно да посочват това. Така или иначе се приема духовно общение с покровителство от страна на епископ Кирил Йончев, български свещеник издигнат в епископски сан от една руска църква. Той е в основата на един разкол в българските църкви в Америка, в резултат на което е бил разпопен от Светия Синод на БПЦ.
Разколът датира от 1963 г. Някои дават обяснение за него, че разколът имал политически характер – че Кирил Йончев и още няколко свещеници около него са искали да откъснат църквите в САЩ от Светия Синод в София, тъй като са били под влияние на комунистическото правителство по онова време. Това е нещо, което не отговаря на истината. Тя е съвсем друга и е документирана. Не трябва да се дава никакъв политически оттенък на това, което извършва Кирил Йончев с група свещеници около него. Българските църкви в Америка се разделят на такива, които признават юрисдикцията на Светия Синод в София, и други, които не го признават. Вторите създават и диоцеза, начело с епископ Кирил Йончев, който в своя устав е записал, че те са неразделна част от Българската православна църква, но докато в България съществува комунистическата власт, те няма да приемат никакви административни разпоредби от страна на Светия Синод. Ето вече 20 години комунизмът като политическа система не съществува в България. Предпоставките, които са наложили създаването на диоцеза, който се откъсна от Българската патриаршия, вече не са налице. Съвсем естествено би било църквите от този диоцез да се върнат отново към Светия Синод на Българската православна църква.
Това се опитваме да направим в момента – да върнем църквата „Св. Иван Рилски“ към българския Синод и тя да запази българския си национален характер.

– Каква е причината за борбите и разногласията в ръководството на храма?

– Църквата „Св. Иван Рилски“ е спорна църква в момента. Другата страна, ако мога така да разделя нещата, се опитва да създаде впечатлението в българската общност в Чикаго, че ние искаме да присвоим църквата, да я направим частна и едва ли не да я продадем. Това е версията, която се разпространява от низвергнатия, разпопен свещеник, който продължава да извършва църковни служби в пълно противоречие с православните канони. На него така му изнася. В негова услуга волно или неволно са българските медии в Чикаго. Нямам обяснение защо те държат антибългарска позиция по отношение на църквата „Св. Иван Рилски“.
Причината за „борбите“ и разногласието могат да се дефинират така: Ние искаме църквата „Св. Иван Рилски“ да принадлежи към Българската православна църква, с което ще запази българският си национален характер и ще обслужва духовните потребности на българите в Чикаго, на родния български език. Другите, сегашното ръководство на храма, под внушения на разпопения свещеник, искат църквата да бъде към Православната църква в Америка, с което ще загуби българския си национален характер.

– Какви действия сте предприели?

– Единствените възможни. В момента водим съдебно дело, което продължава вече четири години и половина. Въпросът можеше да бъде решен и без съд, но за това се искаше добра воля от страна на настоящите църковни настоятели, шестима на брой, и преди всичко тяхната любов към страната от където са дошли – България. През това време вашите колеги в Чикаго, собственици на вестници, услужливо мълчат по темата, или дават думата на другата страна, която тегли църквата извън нейните български корени.

– Може ли съдебното дело да реши съдбата на църквата?

– Естествено. Съдът може да постанови, че църквата „Св. Иван Рилски“ принадлежи на Православната църква в Америка, както и че не принадлежи. Нека тук да внесем малко яснота каква е тази църковна юрисдикция. Това е отделилата се в резултат на революцията от 1917 година от Московската патриаршия Митрополия, съставена от руски черкви в САЩ. За дълги години тя се нарича Руска – Гръко католическа православна църква. Непризнавана от православния свят, тя иска и през 1970 година получава „Томос“ от Москва, с което се определя като „автокефална“ – самостоятелна. Скоро след това сменя името си на Православна Църква в Америка (ОСА). Православните църкви от източна Европа, подканени от Москва, признават тази самостоятелност. Но не и останалите православни църкви. След политическите промени, някои от призналите я църкви преосмислят решението си. Така че Православна Църква в Америка не се признава като самостоятелна, а като дъщерна на Московската Патриаршия. Нещо повече, за да се приведе статута на Православната Църква в Америка към каноните се обсъждал вариантът тя да стане отново Епархия към Московската Патриаршия, каквато е била някога. След като настоящият свещеник е низвергнат от Светия Синод на Българската православна църква и е под възбрана от Православната църква в Америка да служи , то ако съдът постанови, че църквата е на Православна църква в Америка, то те в пълното си право могат да назначат свещеник от каквато и да е националност в тази църква. Вероятността тогава свещеникът да бъде от български произход е почти минимална. Ако все пак приемем, че свещеникът ще е българин, и тръгнем в йерархията нагоре, тази църква няма да е българска, след като владиката и прелатът не са българи. Тоест Църквата „Св. Иван Рилски“ е нещо като Шипченския проход, който трябва да бъде бранен в полза на България.

– Какво трябва да се направи, за да се върне храмът към лоното на Българската патриаршия?

– Това искаме да обсъдим с настоящото църковно настоятелство. Нека Ви върна малко назад към перспективата ОСА да стане епархия към Московската патриаршия. Тогава църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго ще стане енория към Руската църква. Не звучи ли абсурдно и страшно? Предишното настоятелство, в което бяха създателите и най-големите дарители на църквата, бяха прогонени от този разпопен свещеник. Той създаде едно подчинено на неговите интереси църковно настоятелство. Църквата „Св. Иван Рилски“ сега обслужва лични интереси за сметка на обществените. Търсим контакт с църковното настоятелство, което беше назначено, а не избрано, както е и според устава. Те като цяло отказват да разговаряме. Опитвахме се да ангажираме българските вестници в Чикаго, но в тях не намери място нашата тема. По този начин българската общност се манипулира и заблуждава. Тя е лишена от възможността демократично да реши собствения си черковен проблем.
Една църква извън България е българска територия. Не мога да приема изказванията, че държавата е отделена от църквата. Това важи в България и е така по Конституция. Но не важи извън рамките на България. Ако нещо се случи с една българска църква извън България, трябва да бъдат ангажирани всички държавни институции и ресурси за нейната защита и запазването й като българска. В Румъния имаше такъв случай и тогава външно министерство се намеси. Подобно нещо имаше в Сърбия. И там държавата се намеси. А в Чикаго не могат да се намесят. Защо? Ние не се притесняваме от решението на съда. Ние защитаваме богоугодна кауза – запазване на черквата като българска за българите. Ако търсим намеса „отвън“, то е за да седнем и разговаряме с шестимата при пълна информираност на българската общност в Чикаго. Нека народът да реши!
В Америка църквата също е отделена от държавата по Конституция. Ако българската държава се намеси да защитава една църква в Америка, на входа, на която пише „българска“, никой няма да я спре, стига да използва законови средства.

– Какво ще предприемете спрямо мълчанието на българските институции?

– Можем само да изразим възмущението и огорчението си от тяхното поведение. Най-вече на министър Божидар Димитров. Неговите зачестили изказвания по вестниците, че това в Чикаго било „крамола“ между отделни групи българи, не му правят чест като историк и като член на правителството. Той трябва да проумее, че едната група българи в чужбина защитава българските национални църковни интереси. За другите ще кажа, че са в дълбока заблуда и някой трябва да им отвори очите. Те са на път да извършат една непоправима злина на българите в Чикаго и на България, ако съдът присъди църквата „Св. Иван Рилски“ в тяхна полза.
Държавната политика на България към българите в чужбина е същата, каквато е била преди 20 години, с тази разлика, че сега не разнасят списание „Славянка“ и не убеждават емигрантите в предимствата на социалистическата система. Каква е политиката на Държавната агенция за българите в чужбина не е ясно. Каква е политиката на министъра за българите в чужбина е ясна от неговите изявления – „където има двама българи започват разправиите“, или нещо подобно беше казал Божидар Димитров.
Църквата „Св. Иван Рилски“ в момента е разколническа църква, непризнаваща нито Максим, нито Инокентий. Тя не иска да бъде към българския Свети Синод. Кой е главата на тази църква, при когото отива президентът на Р. България и министър-председателят? Кои свещеници освещават знамената на българската армия? Тези, които принадлежат към Синода на Патриарх Максим. Да сте видели Бойко Борисов или Георги Първанов при Инокентий?
В Америка обаче такива случаи има. Ще видите на обществено място посланикът или консулът, застанал до свещеника, който е под друга църковна юрисдикция и не признава БПЦ, от която е низвергнат. Това е липса на координация между българското Външно министерство и Светия Синод и религиозните общности. Не може държавен служител официално да се показва със свещеници, които са се отцепили от Българската православна църква или да им закачва ордени, както направи бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова. Свидетели сме на посещенията и мили срещи на депутати, та дори и на бившият председател на българския парламент, с разколническия свещеник.

– Как българската общност в Чикаго реагира към всичко това?

– Много бихме искали да знаем как. Един от пътищата да се разбере, е публична анкета чрез електронното издание www.Eurochicago.com и другите медии, но след публикуване във всички тях на нашите аргументи. Само така хората ще могат да вземат отношение. Като чуят и двете страни. Не както сега – само версията на низвергнатия свещеник и малобройната група около него. Сега хората не знаят какво става. Вашите колеги в Чикаго не дават възможност да бъде чута и нашата позиция. Иначе нашата кауза среща широка подкрепа.

– Не разговаряте ли с тях?

– В Чикаго живеят 100 000 българи, от които само 10 процента посещават църквата. С толкова много хора могат да разговарят единствено медиите. Медиите и журналистите са за това – да поставят обществено-значими проблеми, те имат някакъв етичен кодекс, нали така. Няма по-голям проблем за българите в Чикаго от този за църквата „Св. Иван Рилски“ и нейното съхраняване като българска. Нека да кажа едно друго развитие на нещата, което се отнася за хората от български произход и самосъзнание. Ако църквата бъде оставена на Православната църква в Америка, ако съдебното решение постанови това, и те докарат свещеник, който ще изнася църковната служба на английски или руски език, защото е американец или руснак – българите ще започнат да се отдръпват от тази църква, защото няма да разбират Светата литургия. Не всички българи владеят английския достатъчно добре, за да могат да общуват на религиозно ниво. Те ще търсят други славянски църкви. Така хората, които посещават тази църква, ще сменят националната си принадлежност. В един момент надписът „българска църква“ ще стои, но хората, които ще се черкуват в нея, няма да бъдат българи. Това може да звучи пресилено, но не е лишено от вероятност да се случи.
Предполагам става ясно, че независимо какво ще постанови съдът, разпопеният свещеник ще бъде заменен с каноничен такъв. Това осъзнава и той, но умело се възползва от ситуацията и облагите, докато може. Допустимо ли е заради една личност българската общност в Чикаго да загуби храма „Свети Иван Рилски“?!

12.01.2010 г.