3 thoughts on “Кой каза, че Европа не харесала Желева? (video)”
ДА НАКАЖЕМ ПРЕДАТЕЛИТЕ, ОРГАНИЗИРАЛИ АНТИБЪЛГАРСКИЯ ЗАГОВОР СРЕЩУ РУМЯНА ЖЕЛЕВА!
Отново ставаме жертва на антибългарски заговор. Сценарият веднага лъсна.
Предателите са от БСП и НДСВ. Но няма начин в дъното да не е Ахмед Доган и ДПС.
Румяна Желева или резилът български
13 Януари 2010
Автор: Едвин Сугарев
Изрекоха се вече много думи за провала на Румяна Желева при изслушването й като кандидат за еврокомисар. Заговор, активно мероприятие, подривна дейност, клевети, недоразумение, провал, срам – тези и много други епитети бяха използвани като характеристика на случилото се.
Всички те характеризират различните негови аспекти, но не покриват изцяло неговата същност. Точната дума е резил. След драматичната си промоция пред европейския елит Желева не представлява вече себе си. Превърнала се е в символна фигура, в еманация. В еманация на българския резил.
И този път намерихме с какво да удивим света – и да подчертаем своята уникалност. И този път мерките, които Европейската комисия предприе спрямо нас – а именно да отложи с 24 часа решението си, за да бъде обследвана предоставената от кандидатката документация, бяха определени като безпрецедентни. И с основание – не само защото за пръв път се прилага подобно отлагане. А защото самото то означава нещо повече от бюрократична справка, която е станала насъщна при определени обстоятелства.
Би трябвало да си зададем въпроса за смисъла на това отлагане – да се запитаме какво по-точно ще проучват Комисията по развитие и правната служба на Европейския парламент (първата в рамките на 24 часа, а втората – без определен срок); за какво ще преглеждат представените от Желева, но и от Антония Първанова документи. Какво – след като кандидатката каза пред всички, че всичко е наред, че нейната кандудатура е изрядна от гледна точка на закона?
Ами ще проверяват дали Румяна Желева лъже – това е печалният отговор на този въпрос. И в този отговор всъщност е резила. Резил – защото не се очаква от един еврокомисар да лъже – още по-малко пък в пленарната зала на Европарламента. Самото подозрение, че българската кандидатура може да се е разминала с тези нравствени очаквания, вече е провал и вече е резил.
Разбира се, не е редно да стоварваме цялата отговорност за този резил върху крехките плещи на Румяна Желева. Не е достойно и не е джентълменски. Този резил, както и повечето български резили, е колективно дело – като самата тази колективност му придава и специфичен омерзителен аромат.
Никой, разбира се, не очаква евродепутатите сами да достигнат до някои смущаващи данни за бизнес-позициите на Румяна Желева, влизащи в противоречие с избора й като евродепутат през 2007 г.; както и за ясната за всеки българин обвързаност на нейния съпруг с групировката ТИМ. Повече от очевидна е намесата на български политически фактори, повече от видни са координираните усилия тази българска кандидатура да бъде провалена.
Но това, което се състоя – атака от български евродепутат срещу кандидатурата на неговата страна – наистина е вече в повече – и е съставна част от споменатия резил. Такъв прецедент също няма – и неговата българска уникалност затвърждава и без това достатъчно острото усещане, че страната ни може и да принадлежи географски и исторически към Европа, но същото не може да бъде казано по отношение на нейния ценностен и цивилизационен статус.
Разбира се, БСП имаше какво да си връща на Бойко Борисов – защо пък да не си го върне, като орезили и омаскари страната ни? Очевидно нейния щаб от ДС-кадри много сериозно е поработил, за да изтресе няколко часа преди самото изслушване новината, че Желева е станала евродепутат, запазвайки поста си на управител в “Глобъл консулт“.
Достойно, няма що – и напълно в червените традиции – без оглед на това, че в същата тази партия се смяташе за нормално нейни министри да хортуват потайно с гангстери, нейните спонсори да крадат милиони от еврофондовете, неин висш функционер и шеф на предизборния щаб да е известен като банкер на мафията, а нейният президент да седи на една маса с Маджо и Маргините.
Разбира се, голям дял от резила се пада и на Антония Първанова, която се нагърби с ролята на главен екзекутор на Желева – и с това доказа, че дружбата между розата и короната е вечна и ненарушима, от векове за векове. Естествено – и българският цар има какво да си връща на Бойко Борисов: взеха му електората, взеха му и правото на парламентарно кипрене, а накрая му взеха и еврокомисаря – не рачиха да го припознаят за свой. Което си е наистина грешка: Бойко Борисов никакъв проблем нямаше да има с неговата Меглена Кунева – можеше спокойно да си я припознае, а и тя него също.
Най-голям дял в резила има обаче самата Румяна Желева. При това без особено значение дали наистина е излъгала или не. Това, разбира се, съвсем не е без значение за следващия резил: ако тя е излъгала и наистина е нагазила закона с визираното фирмено участие, следващия резил ще е огромен. И ще е такъв не заради незакономерните й действия, а просто защото е излъгала.
За настоящия резил обаче само нейните отговори стигат. Не говоря за доста драматичната некомпетентност, която демонстрира при опита си да говори по същество – от което стана видно, че се готви да поема ресор, за чиято проблематика има само най-общи познания. Но от седмици се знаеше, че й готвят капан – и също така от седмици се знаеше какво ще е острието на атаката срещу нея – знаеше се, че ще я атакуват за фирмени участия и за позициите на мъжа й като шеф на ЦКБ – Бургас. Би било редно да се вземе в ръце и да подготви някаква защита, да се снабди с нужните документални опровержения – стига това изобщо да е възможно. Вместо това тя се опита да се измъкна с изплъзване, с избягване на конкретни отговори – и при това ето по какъв глупав начин:
„Аз съм тук, защото няма какво да крия. Аз съм на публичната сцена от 2007 г., декларирала съм всичко, което трябваше. Всички слухове и съмнения за моя съпруг и за мен за измислица. Мисля, че може да се съсредоточим по темата на ресора. В моята страна има институции и те провеждат необходимия финансов одит, за да се осигури стандарта на прозрачност. Мога да ви предоставя документите. Всеки, който желае, е добре дошъл да заповяда с мен в моята страна, да се запознае с моя съпруг, да види къде работя, да посети града, в който живея“.
Не може да те атакуват конкретно и с факти – за конкретна фирма и за конкретна позиция, а ти да отговаряш: всички слухове и съмнения за моя съпруг и за мен за измислица. Това е просто нелепо – и ако един бъдещ еврокомисар в своя защита избира такава стратегия, можем само да си представим как ще решава проблемите в Сомалия, в Афганистан или в ивицата Газа.
Върхът на всичко обаче беше следното изявление: „Ако бях направила нещо нередно, българските власти щяха да са го намерили и показали на обществото”. Не ще и дума – евродепутатите могат да бъдат сигурни в това – ако някой прави нещо нередно, българските власти го намират и го показват на обществото – все едно кой е и какъв е. Както например ни показаха безобразията в САПРД или във фонд Републикански пътна мрежа – заради които безобразия същата тази европейска комисия и същите тези евродепутати гласуваха предишната безпрецедентна мярка спрямо България – блокирането на парите по еврофондовете.
Впрочем като стана дума за това кой как вижда нередностите и как ги показва на обществото, редно е да си спомним и за един друг българин със значим принос в настоящия резил. Става дума, разбира се, за Бойко Борисов. Същият с право поздрави БСП за подривната й дейност, определи “клеветите” срещу Желева за атака срещу правителството и резюмира историята с думите: „В ада около българския казан не слагат дяволи, защото самите българи те теглят надолу“.
Стана ясно обаче, че бил имал бол кандидатури, но избрал тази, защото го ядосали атаките срещу нея – и искал да им натрие носа на завистниците и клеветниците на неговата фаворитка. Не бил забелязал обаче сблъсък на интереси в нейно лице. Можем да допуснем, че не е знаел подробности за нейните фирмени участия, че се е доверил на нейните гаранции, че в това отношение всичко е наред. Но не е реално да предположим, че не е очаквал атаки по другата линия, които биха изложили на риск българската кандидатура – тази с обвързаността на нейния съпруг с ТИМ.
Или може би Бойко Борисов не знае на кого е ЦКБ? И не знае нищо за миналото, както и за методите на въздействие на най-могъщата в момента групировка в България? Нищо чудно, след като самия министър на МВР се направи, че не знае какво означава тази абревиатура.
Преди месеци журналист от re-TV му зададе въпрос относно протестите за продажбата на част от Морската градина във Варна на ТИМ. Бойко Борисов не отговори – и прекъсна импровизирания си брифинг с недоволно мърморене. По-късно немският разследващ журналист Юрген Рот, който преди години дойде в България и написа цяла книга за ТИМ, го призова с открито писмо да разследва този случай – като се позова и на предишни техни срещи и разговори по повод групировката – в които днешният премиер и тогавашен кмет не е имал възражение към определянето й като мафиотска. Бойко Борисов не реагира и на това открито писмо.
Днес Юрген Рот защитава Румяна Желева – както и Бойко Борисов. Кой знае, може би на ТИМ вече всичко им е наред? Или просто преминаването от едната страна на барикадата към другата става с поразителна леснина – както преминаването от лявото към дясното – както се случи със самия генерал, който от бодигард на бившия комунистически диктатор еволюира до десен министър-председател и партньор на ЕНП, както между впрочем се случи и със самата Румяна Желева, която се измъкна изпод шапката на Кръстю Петков (където бе сред учредителите на Обединената партия на труда) и се вмъкна под козирката на Бойко Борисов.
Тъй че – ако трябва да бъдем честни – поредният роден резил си е закономерен. Ако се замислим, лесно ще открием и неговите народопсихологически основания. Описал ги е още Михалаки Георгиев в знаменития си разказ “Меракът на чичо Денчо”. Донаписал ги е Алеко в “Бай Ганьо”. И ние продължаваме да пишем.
ДА НАКАЖЕМ ПРЕДАТЕЛИТЕ, ОРГАНИЗИРАЛИ АНТИБЪЛГАРСКИЯ ЗАГОВОР СРЕЩУ РУМЯНА ЖЕЛЕВА!
Отново ставаме жертва на антибългарски заговор. Сценарият веднага лъсна.
Предателите са от БСП и НДСВ. Но няма начин в дъното да не е Ахмед Доган и ДПС.
Румяна Желева или резилът български
13 Януари 2010
Автор: Едвин Сугарев
Изрекоха се вече много думи за провала на Румяна Желева при изслушването й като кандидат за еврокомисар. Заговор, активно мероприятие, подривна дейност, клевети, недоразумение, провал, срам – тези и много други епитети бяха използвани като характеристика на случилото се.
Всички те характеризират различните негови аспекти, но не покриват изцяло неговата същност. Точната дума е резил. След драматичната си промоция пред европейския елит Желева не представлява вече себе си. Превърнала се е в символна фигура, в еманация. В еманация на българския резил.
И този път намерихме с какво да удивим света – и да подчертаем своята уникалност. И този път мерките, които Европейската комисия предприе спрямо нас – а именно да отложи с 24 часа решението си, за да бъде обследвана предоставената от кандидатката документация, бяха определени като безпрецедентни. И с основание – не само защото за пръв път се прилага подобно отлагане. А защото самото то означава нещо повече от бюрократична справка, която е станала насъщна при определени обстоятелства.
Би трябвало да си зададем въпроса за смисъла на това отлагане – да се запитаме какво по-точно ще проучват Комисията по развитие и правната служба на Европейския парламент (първата в рамките на 24 часа, а втората – без определен срок); за какво ще преглеждат представените от Желева, но и от Антония Първанова документи. Какво – след като кандидатката каза пред всички, че всичко е наред, че нейната кандудатура е изрядна от гледна точка на закона?
Ами ще проверяват дали Румяна Желева лъже – това е печалният отговор на този въпрос. И в този отговор всъщност е резила. Резил – защото не се очаква от един еврокомисар да лъже – още по-малко пък в пленарната зала на Европарламента. Самото подозрение, че българската кандидатура може да се е разминала с тези нравствени очаквания, вече е провал и вече е резил.
Разбира се, не е редно да стоварваме цялата отговорност за този резил върху крехките плещи на Румяна Желева. Не е достойно и не е джентълменски. Този резил, както и повечето български резили, е колективно дело – като самата тази колективност му придава и специфичен омерзителен аромат.
Никой, разбира се, не очаква евродепутатите сами да достигнат до някои смущаващи данни за бизнес-позициите на Румяна Желева, влизащи в противоречие с избора й като евродепутат през 2007 г.; както и за ясната за всеки българин обвързаност на нейния съпруг с групировката ТИМ. Повече от очевидна е намесата на български политически фактори, повече от видни са координираните усилия тази българска кандидатура да бъде провалена.
Но това, което се състоя – атака от български евродепутат срещу кандидатурата на неговата страна – наистина е вече в повече – и е съставна част от споменатия резил. Такъв прецедент също няма – и неговата българска уникалност затвърждава и без това достатъчно острото усещане, че страната ни може и да принадлежи географски и исторически към Европа, но същото не може да бъде казано по отношение на нейния ценностен и цивилизационен статус.
Разбира се, БСП имаше какво да си връща на Бойко Борисов – защо пък да не си го върне, като орезили и омаскари страната ни? Очевидно нейния щаб от ДС-кадри много сериозно е поработил, за да изтресе няколко часа преди самото изслушване новината, че Желева е станала евродепутат, запазвайки поста си на управител в “Глобъл консулт“.
Достойно, няма що – и напълно в червените традиции – без оглед на това, че в същата тази партия се смяташе за нормално нейни министри да хортуват потайно с гангстери, нейните спонсори да крадат милиони от еврофондовете, неин висш функционер и шеф на предизборния щаб да е известен като банкер на мафията, а нейният президент да седи на една маса с Маджо и Маргините.
Разбира се, голям дял от резила се пада и на Антония Първанова, която се нагърби с ролята на главен екзекутор на Желева – и с това доказа, че дружбата между розата и короната е вечна и ненарушима, от векове за векове. Естествено – и българският цар има какво да си връща на Бойко Борисов: взеха му електората, взеха му и правото на парламентарно кипрене, а накрая му взеха и еврокомисаря – не рачиха да го припознаят за свой. Което си е наистина грешка: Бойко Борисов никакъв проблем нямаше да има с неговата Меглена Кунева – можеше спокойно да си я припознае, а и тя него също.
Най-голям дял в резила има обаче самата Румяна Желева. При това без особено значение дали наистина е излъгала или не. Това, разбира се, съвсем не е без значение за следващия резил: ако тя е излъгала и наистина е нагазила закона с визираното фирмено участие, следващия резил ще е огромен. И ще е такъв не заради незакономерните й действия, а просто защото е излъгала.
За настоящия резил обаче само нейните отговори стигат. Не говоря за доста драматичната некомпетентност, която демонстрира при опита си да говори по същество – от което стана видно, че се готви да поема ресор, за чиято проблематика има само най-общи познания. Но от седмици се знаеше, че й готвят капан – и също така от седмици се знаеше какво ще е острието на атаката срещу нея – знаеше се, че ще я атакуват за фирмени участия и за позициите на мъжа й като шеф на ЦКБ – Бургас. Би било редно да се вземе в ръце и да подготви някаква защита, да се снабди с нужните документални опровержения – стига това изобщо да е възможно. Вместо това тя се опита да се измъкна с изплъзване, с избягване на конкретни отговори – и при това ето по какъв глупав начин:
„Аз съм тук, защото няма какво да крия. Аз съм на публичната сцена от 2007 г., декларирала съм всичко, което трябваше. Всички слухове и съмнения за моя съпруг и за мен за измислица. Мисля, че може да се съсредоточим по темата на ресора. В моята страна има институции и те провеждат необходимия финансов одит, за да се осигури стандарта на прозрачност. Мога да ви предоставя документите. Всеки, който желае, е добре дошъл да заповяда с мен в моята страна, да се запознае с моя съпруг, да види къде работя, да посети града, в който живея“.
Не може да те атакуват конкретно и с факти – за конкретна фирма и за конкретна позиция, а ти да отговаряш: всички слухове и съмнения за моя съпруг и за мен за измислица. Това е просто нелепо – и ако един бъдещ еврокомисар в своя защита избира такава стратегия, можем само да си представим как ще решава проблемите в Сомалия, в Афганистан или в ивицата Газа.
Върхът на всичко обаче беше следното изявление: „Ако бях направила нещо нередно, българските власти щяха да са го намерили и показали на обществото”. Не ще и дума – евродепутатите могат да бъдат сигурни в това – ако някой прави нещо нередно, българските власти го намират и го показват на обществото – все едно кой е и какъв е. Както например ни показаха безобразията в САПРД или във фонд Републикански пътна мрежа – заради които безобразия същата тази европейска комисия и същите тези евродепутати гласуваха предишната безпрецедентна мярка спрямо България – блокирането на парите по еврофондовете.
Впрочем като стана дума за това кой как вижда нередностите и как ги показва на обществото, редно е да си спомним и за един друг българин със значим принос в настоящия резил. Става дума, разбира се, за Бойко Борисов. Същият с право поздрави БСП за подривната й дейност, определи “клеветите” срещу Желева за атака срещу правителството и резюмира историята с думите: „В ада около българския казан не слагат дяволи, защото самите българи те теглят надолу“.
Стана ясно обаче, че бил имал бол кандидатури, но избрал тази, защото го ядосали атаките срещу нея – и искал да им натрие носа на завистниците и клеветниците на неговата фаворитка. Не бил забелязал обаче сблъсък на интереси в нейно лице. Можем да допуснем, че не е знаел подробности за нейните фирмени участия, че се е доверил на нейните гаранции, че в това отношение всичко е наред. Но не е реално да предположим, че не е очаквал атаки по другата линия, които биха изложили на риск българската кандидатура – тази с обвързаността на нейния съпруг с ТИМ.
Или може би Бойко Борисов не знае на кого е ЦКБ? И не знае нищо за миналото, както и за методите на въздействие на най-могъщата в момента групировка в България? Нищо чудно, след като самия министър на МВР се направи, че не знае какво означава тази абревиатура.
Преди месеци журналист от re-TV му зададе въпрос относно протестите за продажбата на част от Морската градина във Варна на ТИМ. Бойко Борисов не отговори – и прекъсна импровизирания си брифинг с недоволно мърморене. По-късно немският разследващ журналист Юрген Рот, който преди години дойде в България и написа цяла книга за ТИМ, го призова с открито писмо да разследва този случай – като се позова и на предишни техни срещи и разговори по повод групировката – в които днешният премиер и тогавашен кмет не е имал възражение към определянето й като мафиотска. Бойко Борисов не реагира и на това открито писмо.
Днес Юрген Рот защитава Румяна Желева – както и Бойко Борисов. Кой знае, може би на ТИМ вече всичко им е наред? Или просто преминаването от едната страна на барикадата към другата става с поразителна леснина – както преминаването от лявото към дясното – както се случи със самия генерал, който от бодигард на бившия комунистически диктатор еволюира до десен министър-председател и партньор на ЕНП, както между впрочем се случи и със самата Румяна Желева, която се измъкна изпод шапката на Кръстю Петков (където бе сред учредителите на Обединената партия на труда) и се вмъкна под козирката на Бойко Борисов.
Тъй че – ако трябва да бъдем честни – поредният роден резил си е закономерен. Ако се замислим, лесно ще открием и неговите народопсихологически основания. Описал ги е още Михалаки Георгиев в знаменития си разказ “Меракът на чичо Денчо”. Донаписал ги е Алеко в “Бай Ганьо”. И ние продължаваме да пишем.