Предложението на „Гласуване без граници“ за промени в избирателната система предизвика полемика и коментари. За да задоволя своето, а и на читателите си, любопитство, се обърнах към инициатора на „Гласуване без граници“ Антони Де ла Реа с няколко въпроса относно дейността на групата.
– Как възникна идеята за създаването на Фейсбук-групата „Гласуване без граници“?
– Идеята възникна съвсем спонтанно в момента, в който се разбра, че за парламентарните избори на 5-ти юли, управляващите са решили силно да ограничат възможността на българските граждани в чужбина да гласуват. Както знаете, броят на изборните секции зад граница бе намален двойно. Най-скандалното нещо беше, че в Република Турция бе точно обратното – там се откриха рекордно много секции – 123, или двойно повече от преди. Т.е. управляващата тройна коалиция бе решила да заложи на сигурно и да поощри гласуването там, където можеше по един или по друг начин да конторлира вота, а там, за където се знаеше, че няма да получи подкрепа, предпочете да отнеме правото на глас на избирателя. Нямаше как да се съгласим с подобно нещо и реагирахме.
– Какви бяха първоначалните инициативи на групата?
– На 13-ти юни, аз и още няколко човека, с които се познаваме от преди, сформирахме групата във Фейсбук. Разделихме света на няколко вертикални части – България, Европа, Америка, за да покрием всички часови пояси. Впоследствие се раздели Америка на две части – Изток и Запад, (Атлантика и Пасифика), а към края имахме и Океания. После започнахме да издирваме хора за всяка страна. Така започна всичко. В изборния ден бяхме точно 837 човека, покрили 31 страни, в които имахме свои координатори.
– Какви са всъщност начините, по които едно гражданско сдружение като „Гласуване без граници“ може да въздейства върху политическия процес в България?
– По най-простия начин – като помогнем на колкото се може повече хора да гласуват. Само така можеше да бъде неутрализиран контролираният вот на избирателите – етническият от Турция или корпоративният от България. Колкото повече гласа можехме да дадем ние, от останалият свят – толкова по-добре би било за демокрацията в страната.
Освен всичко останало, организирахме и кампания „Изборен Туризъм 2009“ – която да помогне на хора, намиращи се далеч от секциите, да отидат с организиран превоз до урните. Най-яркият пример в това отношение бе дейността на Лидия Фауст, която нае за собствена сметка два автобуса от Щутгарт до Мюнхен.
– Колко са новосъздадените избирателни секции за парламентарните избори, възникнали след натиск от страна на групата?
– Седемнадесет. В повечето от тях, цялата комисия бе съставена от наши представители. Куриозното в случая бе фактът, че цялата организация по места, всички разходи – наем на зала, бюлетини, урни, печати и др., бе поета от нашите хора там – те си плащаха от джоба за да гласуват, точно обратното на това което се случва в България. Тук се купуват гласове и на някои хора им се плаща, за да гласуват, а там се налага сам да си плащаш, за да гласуваш…
– Според ваши приблизителни изчисления, колко български граждани зад граница са упражнили правото си на власт благодарение на вашите активни действия?
– Цифрите са категорични – на тези избори има подадени рекордно много гласове зад граница – над 153 000. Това е 108% ръст спрямо предният път – хората зад граница, които са гласували са били повече от два пъти повече от преди. И всичко това при два пъти по-малко секции. Можем да кажем, че активността е нарастнала четворно, а желанието за гласуване зад граница – дори още повече.
– Наричат ви „групата, която спря организирания вот на ДПС зад граница“… И с право, според мен.
– Вижте, нека да сме наясно – ние нямаме нищо против правото на глас на хората, които са български граждани и са с турско етническо самосъзнание или живеят в Турция. Но не можем да се съгласим с факта, че една политическа сила – в случая ДПС – се мъчи да контролира техният вот, да ги кара да гласуват по етнически принцип, внушавайки им страхове. На тези хора им се казва, че всеки, който е против ДПС, е против турците. Никой от нас не е против турците, но ние сме против опитите на ДПС да контролира техният вот. Защото именно с тези контролирани гласове Доган се стреми да управлява България, и то по начин, който за нас е неприемлив. Няма да се съгласим, именно той да е човекът, който да „разпределя порциите“ в една парламентарна република.
За да се противопоставим на това, направихме няколко прости неща. Първото е, че ние бяхме едни от малкото, ако не и единствените, които имахме свой представител на изборният процес в Република Турция. Наблюдавахме 8 изборни секции в Истанбул и там, случайно или не – нямаше никакви нарушения на изборния процес. Нещо повече, ето един факт, който не се знае в България – в една от тези секции, в Авджилар, има непризнати от комисията няколкостотин бюлети подадени за ДПС! Вие знаете ли някъде, в някоя друга секция, да има над 200 бюлетини за ДПС, които да са обявени за невалидни от комисията? Аз – не. Предполагам, че ако нямаше наш представител там, може би тези бюлетини щяха да „минат“, както вероятно е ставало на много други места…
Освен нашата, макар и твърде ограничена дейност в Турция, основното, което се постарахме да направим, бе да спрем „организирания вот“ в Европа. Изборната география бе така направена, че нямаше проблем една добре организирана група избиратели, с един автобус да преминат през десетина секции и да гласуват във всяка една от тях в един и същи ден. Нашата цел бе да противодействаме на подобни неща. Изградихме система (на шега наричана от нас „Западния фронт“), като в почти всички секции в Европа имахме наши представители. Тези наши „комисари“ ни информираха, в кои секции има подобни група граждани, които трудно говорят български и пристигат с автобуси с Кърджалийска или Хасковска регистрация. Идеята бе, не да не им се дава право да гласуват (това е тяхно право), а да не им се дава възможност да го направят повече от веднъж (което вече е закононарушение). Затова и всички тези хора бяха заснемани, те бяха записвани и изрично предупредени, че ако гласуват втори път в „следващата секция“, то това веднага ще стане достояние и на ЦИК и на прокуратурата, и че срещу тях много бързо ще бъде повдигнато обвинение. Мисля, че на повечето места това подейства. И няма случай на двойно гласуване в Европа, това е факт.
– Какви нарушения на изборния процес успяхте да установите и къде?
– Нека изключим ситуацията със секциите в Турция, защото за там вече много се писа и се говори. В останалият свят нямаше някакви нарушения, които да повляят на изборните резултати. Но имаше един много неприятен случай, за който също не се чу много в страната. Имам предвид секцията в Копенхаген. В изборния ден, сутринта, ми се обади непознат глас, който на английски ми обясни че звъни от Дания и по неговите думи положението в тази секция е скандално. Според него, комисията е била съставена от трима човека, който не говорят български, не се легитимират, може би изобщо не са от посолството ни, но за сметка на това се държат арогантно с избирателите и допускат за гласуване с предимство една организирана група, дошла с автобуси с хасковска регистрация от Гьотеборг. За жалост, това бе една от секциите, която бе организирана от българската държава, ние нямахме свои представител там и не можахме да реагираме своевременно. Във всеки случай, сега, когато погледнем резултатите от тази секция, прави впечатление странно кръглият брой гласове, подадени за ДПС там – те са точно 300. Вероятно това е бил „спуснатият за изпълнение план“ на местният партиен организатор. Би ми било любопитно компетентите органи да се позаинтересоват – кой и как организира изборния процес в секция Копенхаген, Дания?
– Тоест, след натиска за отзоваване на българските посланици в Турцияи САЩ, столовете и на други прегрешили дипломати може да се разклатят?
– Нашата идея е да направим един по-подробен мониторинг на българските дипломатически представители зад граница. Има доста свестни и кадърни хора по места, които се вършат съвестно работата. Но има и много „дипломати“, които са под всякаква критика. Всеки ден, всеки от нас, се сблъсква с всякакви скандални случаи. Добре би било, да се осветли дейността на едните и на другите – когото трябва да похвалим, кого трябва да порицаем. В момента твърде много хора се имат за недосегаеми. Повярвайте ми – не са такива. И много скоро ще се убедят сами в това.
– След успешните „военни“ действия на групата срещу ръководителите на дипломатически мисии, замисляте ли директна атака срещу президента – натиск за стартиране на процедура по отстраняване?
– Това леко излиза извън нашата компетенция. Ние се стремим преди всичко към равни избирателни права на българските граждани, където и да се намират те. Вероятно има и хора, за които Първанов е добър президент, но според мен, преобладава обратното нение. Във всеки случай, за нас той е „пътник“, той просто си доизкарва мандата… Когато има обаче фрапиращи случаи – като този с ловните подвизи на нашият държавен глава, фактът, че той всъщност бракониерства, застрелвайки защитено животно в резерват, ние няма как да замълчим. За нас подобен човек е недостоен да бъде президент.
– Каква според вас трябва да е ролята на групата в политическия живот, когато страната не е в предизборна обстановка?
– Нашата основна цел в момента е да направим така, че да не ни се налага на следващите избори пак да действаме „на пожар“. Искаме множество промени в изборното законодателство, което да даде равни права на българите по света. Имаме конкретни предложения, които вече представихме на обществеността на нарочна пресконференция. Влязохме в контакт с различните политически сили и с представители на Законодателната власт. Всички те, общо взето, приветстват нашата инициатива и сме поканени да участваме като експерти в комистяа, която ще изработи промените в Изборният кодекс. За нас това е безусловен успех.
– Какви са основните ви идеи за промяна в законодателството?
– Преди всичко, искаме да изравним гласовете на българите в чужбина с тези в страната. В момента избирателите зад граница не могат да избират свои представители в Парламента, гласовете им се броят, но този избирателен район не излъчва конкретни свои депутати. Искаме да се обособи този 32-ри Многомандатен Избирателен Район, там да си има отделна листа на всяка партия и да се знае, за кого точно отиват тези глаосове. Това би накарало всички партии да обърнат малко повече внимание на тези избиратели, би довело да провеждането на предизборна кампания и зад граница, което автоматично би довело и да повишаване на изборната активност на гражданите. Става дума за над милион избиратели, за 1/5 от гласовете. Това не е за пренебрегване. Де факто – която партия успее да спечели тези гласове, тя ще получи невероятне бонус.
На този етап това се осъзнава само от ДПС – те получават десетки хиляди гласове от там. Не знам защо всички останали политически партии не правят същото – да се обърнат към своите избиратели зад граница. Да агитират за себе си, да правят кампания в своя полза. Вместо това партиите се замислят как да ограничат гласовете зад граница, сякаш не им трябват. Това е генерална грешка, според мен.
Нека ви дам само един прост пример – на 5-ти юли само в САЩ Синята Коалиция е получила процентно повече гласове от колкото в България, дори повече от колко са процентите в довчерашните „сини бастиони“ – 23-ти и 24 МИР в София…
Е, къде са сега „сините бастиони“? Зад океана са, разбира се.
Там са сега сините избиратели, които гласуват винаги неконтролирано, но и винаги в дясно…
Затова и досегашните управляващи искаха толкова много да ограничат гласовете от там. Нашата цел е точно обраната – искаме да повишим максимално възможността за гласуване зад граница, За тази цел предлагаме и дистанционно гласуване, включително и електронно, по интернет. Само така можем да променим не само количеството на избирателите, но и тяхното качество.
– Предложението ви за даване на пасивно избирателно право (да бъдат избирани) на лица с двойно гражданство предизвика доста критики – как ще отговорите на тях?
– При всяко положение, трябва да сме наясно, че една подобна, доста радикална промяна, трябва преди всичко да премине през промяна в Конституцията. Т.е – да бъде одобрена от огромно мнозинство в пленарна зала. Което нито е лесно, нито е въпрос на едно голо желание от наша страна. В крайна сметка – законодателят ще реши. Нашата работа е да се постараем да го убедим в правотата на доводите си.
Идеята ни е следната. Живеем в друго време, което няма нищо общо с миналият век. Имаме нужда от много ясна, стратегически нова концепция за държавата си, за нейното развитие изобщо. Кои сме ние, българите, на къде отиваме, каква страна искаме да имаме? Имаме ли нужда от своя диаспора, или ще я изхвърлим като ненужна за в бъдеще?
Според нас, за българи трябва да приемаме всички, които се чувстват такива. Без значение кой къде се намира, с какво се занимава, къде и как живее. Ние трябва да станем една „глобална нация“, общност от хора със сходни ценности, а не просто хора от един етнически произход, които живеят на една територия по едно и също време.
Има много български граждани, които живеят сега в страната, но не са от български етнически произход или пък изповядват религия, която не е традиционното православие. Но те са част от нашата нация.
Има и обратният пример – хора, българи по произход и по дух, християни по изповедание, които обаче не живеят в пределите на Родината по една или по друга причина, за много или за малко време от живота си. Те също са част от нашата нация, те самите се чувстват такива. И няма нужда държавата преднамерено да се старае да ги отблъсне – нещо, което засега мнго успешно успява досегашната администация. Тези хора, емигрантите, са в повечето случаи икономически такива, те не са политически „бегълци“. В опита си да спасят себе си и децата си от мизерията в България по време на прехода, много от тях са се настанили за постянно в чужбина, устроили са се. Нещо правят там, имат бизнес или добра работа, купили са си имоти, оженили са се или са се развели, имат деца, взели са и друг паспорт. Станали са двойни граждани. Защото повечето от тях нямат никакво намерение да влизат в политиката и предпочитат сигурността на един „чужд“ паспорт, особено по време на „мътните години“. Кого от тях можем да упрекнем, че е помислил за собтвеното и на децата си оцеляване, при положение, че държавата не правеше много за да му предостави необходимото за добър живот?
Ние обаче сега трябва много ясно да решим – тези хора българи ли са или не?
Имат ли права или са втора категория граждани?
Те ще бъдат ли „наши посланици“ зад граница или ще се отречем от тях?
Според нас, тези хора са една много важна и ценна част от нацията, те са нашият резервоар, от който можем да черпим сила. Повечето чужди държави се стремят да привлекат чужденци, било чрез „зелени карти“, било чрез друга държавна политика. Всеки иска можещите, умните, знаещите. Защо ние да им ги даваме, да не би да имаме предостатъчо? Едва ли. България няма своя ясна политика спрямо емиграцията и имиграцията, ние я караме малко по инерция. За нас все още светът е черно-бял, все още сме или-или. А всъщност, положението е съвсем друго вече, няма такива крайности, нито само два цвята, светът е пълен с нюанси.
В момента никой не знае нито колко точно българи са в чужбина, нито колко от тях имат и друг паспорт. Половин милион или цял, или дори повече… Никой не знае, няма официални данни, можем само да гадаем. Тези хора имат не по-малко право от нас да се чувстват българи. Затова смятаме че трябва и да имат равни политически права с нас, а не да ги третираме като втора категория граждани.
Има и още нещо – междувременно израстна едно ново поколение хора, потомци на тези емигранти. Те се раждат „двойни граждани“. Ние трябва сега да решим – лишваме ли се от тях или искаме да ги приобщим… Нашето желание е да отиваме в посока приобщаване, е а не отблъскване.
Освен всичко останало, смятаме, че тенденцията, хората да живеят някъде другаде и да имат повече от един паспорт ще се увеличава с времето. След някое и друго десетилетие, може да се окаже, че това е масова практика – хората с два паспорта да са дори повече от тези само с един. Затова искаме да предварим този процес, а не да го догонваме.
Разбирам, че случаят е особен и има нужда от много говорене по това. Мисля че сега тук казах доста, нека спрем засега за това. Ако се наложи – пак мога да отговоря на подобни въпроси в едно друго интервю, специално за тази тема.
– Разкажете нещо повече за идеята да създадете фондация „Граждани без граници“.
– Да, ние не можем да сме вече просто една Фейсбук-група, това място вече е тясно за нас. Нашата цел е по-голяма, искаме да сме една добре организирана и добронамерена група съвестни граждани, които знаят своите права и задължения и са готови да ги отстояват. Регистрираме своя неправителствена организация, под формата на фондация и смятаме да продължим да влияем, надяваме се, положително върху процесите в страната. Голям стимул за нас бе и наградата за гражданска мобилизация, която получихме на церемонията „Човек на годината“.
Ние искаме да правим политика, без да сме политици, а само от позицията на съвестни граждани. Не искаме власт, искаме много повече – граждански контрол върху властта, начин да въздействаме на администрацията, когато тя греши или нарушава наши права. Ние сме позитивни и оптимисти – знаем, че нещата могат да се променят към по-добро, но се иска всеки от нас да направи нещо конкретно в тази насока. Ние се стремим да дадем добър пример за подражание. Засега успяваме, знаем, че можем и повече. Бъдещето ще покаже до къде ще стигнем.
Материал от блога „No Mercy“
