Алчността излиза в почивка през новата година, тъй като обрулените от рецесията снижават очакванията си и се готвят за по-малки коли, по-малки къщи и ценене на всичко местно.
Поне такива са прогнозите за 2010 г. на Ричард Уотсън, професионален съветник по бъдещи тенденциите, който предрече кредитната криза.
48-годишният британец, който живее в Сидни, погледна в бъдещето за в. „Таймс“ преди година и предсказа съвсем точно, че 2008 г. ще бъде доминирана от омразни банкери, презрение към високоплатени изпълнителни директори и кампании в защита на местния бизнес.
Сега той вижда една мрачна 2010 г., в която самотата и депресията ще се превърнат в обсебващи теми.
Според Уотсън прогнозирането представлява тълкуване и осветляване на настоящето. Някои тенденции остават, не на последно място инстинктът за самосъхранение, когато се чувстваме застрашени, и крайната ни реакция в този случай – възходът на дясната политика.
Хвърляйки поглед към 2010 г., експертът обаче вижда не само лоши новини. Той например вярва, че можем да очакваме вестниците, списанията, романите и да, хартията, да продължат да живеят като „бавни медии“ – ключовата дума за 2010 г.
Ето какво още предвижда експертът:
НЕПРЕКЪСНАТО ЧАСТИЧНО ОГЛУПЯВАНЕ
Когато непрекъснато гледате в екрана на мобилния си телефон или на компютъра, вниманието ви е толкова разпокъсано, че не можете да се концентрирате върху едно нещо. Това явление е известно като „непрекъснато частично внимание“.
Следващият етап е, че ще започнете да забравяте неща, да изтървате важни късове информация и да правите грешки – и никога няма да стигнете до качествено мислене. Това важи за работното ви място, където преглеждате тонове бързо изтичаща информация, под напрежение сте да реагирате навреме и действате прибързано.
В личния си живот имате толкова много пароли в главата си, че забравяте номера на ПИН-а си и не можете да изтеглите пари, обаждате се на банката си и не можете да си спомните паролата.
Нови проучвания ще потвърдят, че вършенето на няколко задачи едновременно (multitasking) е мит. Ще се появят изрази като „бавна медия“, тъй като хората ще разберат, че ако четат от хартия, са по-спокойни, разбират по-голяма част от съдържанието, мислят и виждат цялата картина.
Именно заради това хартията не е мъртва и макар че новините ще бъдат предимно разпространявани онлайн, сериозните коментари и анализи, както и романите, до голяма степен ще останат на хартия.
ЦИФРОВА ИЗОЛАЦИЯ
Една от ирониите на цифровизацията е, че колкото по-свързани сме, толкова повече се изолираме. Можем да получаваме незабавни новини и съобщения в социалните мрежи през целия ден, но не знаем имената на съседите си.
Twitter е успешен, защото създава връзка и позволява на хората да вдигнат ръка и да декларират: „Аз съществувам“, иначе биха се чувствали несвързани и самотни.
Сменихме интимността с фамилиарност. Познаваме купища хора, но не ги познаваме добре, и познаваме малко хора, с които можем да обсъдим някой проблем.
Във Великобритания 5,4 млн. души работят у дома си. Ето защо „Старбъкс“ процъфтява – тези хора искат да отидат някъде.
Дори в офисите хората не общуват помежду си, те по цял ден стоят вторачени в екраните. Обедната почивка изчезна, трапезарията изчезна, семейството, седящо заедно пред телевизора, изчезна. Самотата и депресията ще станат дори още по-наболели теми.
ГЛАД ЗА СПОДЕЛЕНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
Работим сами, общуваме чрез имейли, клиентските услуги са онлайн, а пътуващите са привързани към айподите си. Човешките същества обаче по природа са социални създания. Те обичат да са в групи, харесва им чувството на сигурност, идващо от споделените преживявания.
Оттук идва и популярността на семейните вечери, общите маси в ресторантите, литературните фестивали, музиката на живо и всички други събития, случващи се в огромни като хангари места, приютяващи над 10 хил. души.
Можете да гледате комедиен сериал на екран на стадион, знаете шегите, защото вече сте ги гледали по телевизията, но това, което задейства механизма, е, че 15 хил. души се превиват от смях. Именно груповото изживяване е от значение.
БЯГСТВО КЪМ ФИЗИЧЕСКОТО
Ако виртуалната връзка никога не може да достигне физическия си еквивалент, това е отчасти защото асоциираме цифровото със скорост, наличност и следователно с понижена стойност, и отчасти защото обичаме да държим и докосваме реални неща.
Когато човек живее в размирен и несигурен свят, той търси сигурността на нещо осезаемо. Не иска дялове в софтуерна компания, а иска злато. Да изтеглиш видео от интернет е лесно и ефективно, но е неодухотворено изживяване в сравнение с това да отидеш до добър магазин за видеофилми, да побъбриш с филмов маниак и да разглеждаш редици от илюстрирани заглавия.
Обществената библиотека, за която се опасявахме, че е на изчезване през последните години, е в своята стихия, защото представлява нещо много повече от книги. Това е тихо и сигурно обществено пространство, изживяване, което ни дава достъп до експертни мнения на непокварени от търговски интереси източници, едновременно етично и евтино.
ДА ОЧАКВАШ ПО-МАЛКО
Сега, когато знаем, че ресурсите не са безкрайни и, поне на теория, преминахме от алчност към простота, от „аз“ към „ние“, от лъскавост към умереност, започваме да мислим, че всеки трябва да получи парче от пая.
Това означава, че свикналите с повече ще трябва да се задоволят с по-малко. Така че ще приучим да имаме по-малко и по-малки коли, по-скромни къщи и да ходим пеша повече.
Ще изключваме лампите и електрическите уреди, когато се счупят ще се опитваме да ги поправим, ще минем и без някои неща.
Ще имаме по-скромни очаквания, а ако не очакваме много, има по-малка вероятност да се разочароваме. Твърде големият избор е объркващ, малкият избор е по-лесен и удобен.
ПОДОЗРИТЕЛНО НЕПОТРЕБЛЕНИЕ
Преди две години хората се хвалеха колко много са платили за нещо: „Това е „Харви Никълс“, имаха само една бройка“. Сега ще се хвалите колко малко сте платили за нещо: „Сдобих се с това от разпродажба/при размяна на дрехи/на благотворителен пазар/направих си го сам(а)“.
Това е същото, като да се хвалите с покупката на скъп часовник – произлиза от нуждата да бъдете видени като по-добри от другите хора. Не става въпрос за това да живеете скромно и в тон с природата, а за това да натяквате пред другите колко добре го вършите.
Звездите от шоубизнеса се сдобиват с „Тойота приус“ именно заради това – те искат да бъдат забелязани в своята екокола. Но ако умереността и устойчивостта са афиширане на мода, то ние знаем също, че модата се променя и тези хора са вятърничави.
Подтекстът тук е, че производителите ще осъзнаят, че могат да искат повече за по-малко.
ВЪЗРАСТНИ, ОСТАНАЛИ БЕЗ НАДЗОР
Първоначално се смяташе, че децата, оставени без надзор, са изложени на опасност. Сега, когато всички се страхуваме от неизвестното, възрастните – предимно мъжете – ще бъдат смятани за хищници до доказване на противното. На тях не може да се има доверие и затова се нуждаят от надзор.
Миналото лято бях на открит басейн в Глостър с невръстните си синове. Един спасител ме помоли да се преместя по-далеч от тях на шезлонг в другия край на басейна. Там нямаше никакви деца. Защо трябваше да се преместя? Защото можело да съм педофил.
Това означава, че мъжете няма да могат да правят снимки на спортни дни или да влизат в училищни сгради, ако не са минали оценка на риска, който представляват. Това е сексистко и безумно.
Какво да очакваме след това? Задължително видео наблюдение във всеки дом? Виждам как Джордж Оруел се обръща в гроба си с моята одобрена от правителството уебкамера.
МЕСТЕН ПАТРИОТИЗЪМ
Глобалната икономика вероятно ще се възстанови и ще станем свидетели на повишаваща се инфлация, по-високи лихви, по-високи цени на храните и по-високи цени на петрола – всичко ще струва повече.
Инстинктът ще е да се защитим икономически, което ще значи да не зависим от други икономики и да запазим местните работни места. Но докато фокусирането върху местните общности насърчава чувство на принадлежност и гордост, това си има и кофти страна.
Ако местното е добро, то, както би казала крайната десница, чуждото е лошо. Засилване на национализма ще означава, че крайната десница е във възход с нейния открит расизъм и ксенофобия. Очаквайте гневни изблици по улиците.
РИСОРСИНГ
Преди 10 или 20 години компаниите съкратиха разходите си, като сключиха договори с предприемачи в развиващи се страни. Хората искаха евтини стоки и не се интересуваха как са направени те.
Сега, когато има нарастващ интерес откъде идват стоките и какви са етичните и екологичните норми зад създаването им, има движение за връщането у дома на тези работни места. Така че имаме рисорсинг.
Хората се събудиха за схващането, че ниската цена може да е скъпо струваща, че не искаме стока, която е изкоренила цяла тропическа гора или е направена от експлоатирани работници.
Искаме информацията, която виждаме на бутилка вино – къде е направено, кога, как и от кого. Ако производителите не ни кажат това, ще ги проверим в „Гугъл“ и ще разберем така или иначе.
Идеалният вариант е, че ще искате стоки, произведени „на прага“ ви, където имате повече контрол и където бихте искали да запазите работните места.
СТРАХОВА УМОРА
Писна ли ви да се тревожите и да се страхувате? Вероятно не сте само вие. Имахме толкова много апокалиптични предупреждения, не на последно място за края на капитализма и смъртта на милиони от свински грип, че хората се поизнервиха.
В някой момент те или ще решат, че нещата са толкова зле, че не могат да станат по-лоши, или ще започнат да гледат цинично на паникьосването. И в двата случая ще си помислят: „Каквото и да се случи, нека идва, няма да се тревожа за това, което застрашава другите“.
Това означава, че хората ще се успокоят, което е здравословно. Точно както истерията около здравето и безопасността създаде преувеличена представа за предполагаемия риск, така не ни помага да се тревожим по-скоро за заплаха, отколкото за факт.
Обратната страна е, че когато настъпи истинска криза, може да сме толкова решени да чакаме доказателство за нейното съществуване, че да я пренебрегнем, докато не стане твърде късно.
ДЕСЕТ НЕЩА, КОИТО СА НА ПЪТ ДА СИ ОТИДАТ:
– трапезарии
– писане на ръка върху хартия
– хартиени разпечатки на сметки и изявления
– оптимизъм за бъдещето
– индивидуална отговорност
– интимност
– смирение
– концентрация
– пенсиониране
– неприкосновеност.
Пени Уарк, в. „Таймс“
Източник: БТА
What the Double-Dip Recession Will Look Like
\\"Nearly two-thirds of Americans believe the economy has yet to hit bottom, a sharply higher percentage than the 53% who felt that way in January,\\" according to a recent Wall Street Journal poll.
A growing and vocal minority of economists believes that there will be a double-dip recession primarily because of the intransigence of high unemployment and the rapidly faltering housing market. The notion of a \\"jobless recovery\\" has been around since the recessions of the 1950s and 1960s. It is a concept built on a relatively simple idea: employment lags during a recession but it is always part of a recovery cycle. Production rises as businesses see the end of a downturn and anticipate improving sales. They are reluctant to hire new workers until the recovery is confirmed, but once it has been, hiring picks up.
The 2008-2009 recession was — if it is indeed over — different from any other because of its depth and causes. The first trigger was the drop in housing prices, which robbed many people of their primary access to capital. As that access disappeared, so did the availability of credit. Consumer buying power evaporated and business cut inventory and production. Joblessness rose. Finally, consumer confidence plunged.
The last downturn was so great that in some months more than 500,000 people lost jobs. The unemployment rolls are now more than 8 million, and perhaps more gravely, over 1.4 million people have been out of work for over 99 weeks — which means they are no longer eligible to receive unemployment insurance benefits. This segment of the population has already begun to add to the number of indigent Americans and will continue to do so unless they can find homes with friends and family.
The second dip of the recession that ended in 2009, according to economists and the federal government, is likely to begin within the next two quarters if certain conditions are met.
Unemployment claims are running well above expectations, and recently hit a six-month high. The four-week average of initial claims rose 14,250 to 473,500 this week. The last peak, in February, was during a period when GDP was in the very early stages of recovery. There is nearly no jobs creation in the private sector. Real estate prices continue to drop, particularly in the hardest hit regions such as California, Nevada, Florida and Michigan.
The federal, state and local governments are in no position to lend assistance to businesses, most of which lack access to capital. Similarly, banks are not prepared to lend to small businesses, especially those with modest balance sheets and relatively low sales. This presents a problem for employment since companies with less than one hundred workers have traditionally been the largest creators of jobs.
This is what a double-dip recession would look like:
1. Housing
The cost of homes in the areas where prices have already dropped by 50% or more will continue to fall. These regions typically have the highest unemployment rates, the local governments are hard pressed to offer basic services, and potential buyers are aware that home prices could drop further. Real estate values in these areas could drop another 20%. In the rest of the country, protracted unemployment and the unwillingness of banks to lend would make otherwise attractive all-time low mortgage rates unappealing.
[See Housing\\\’s Future: 10 Million More Renters]
2. Unemployment
Unemployment would move back above 10% quickly. In the 1982 recession, the jobless rate was over 10% for 20 consecutive months and reached 10.8% for two months. During this period, the manufacturing base had not been destroyed. The economy is now arguably worse than it was in 1982. Many Americans who worked in manufacturing before the recession cannot be retrained, and the factories where they worked will not be reopened. Many companies have recently adopted the policy that they will keep as much of their work-force temporary for as long as possible. This keeps the cost of benefits low and allows firms to fire people quickly and without severance. A hiring strike by American businesses would contribute to putting 200,000 to 300,000 people out of work per month. At the peak of the recession that just ended, there were nearly six job seekers for every open job, according to the Labor Department. The job market could return to that point.
3. Consumer Spending
One of the primary reasons that consumer buying activity did not grind to a halt at the beginning of the last recession was that people still had access to a huge reservoir of home equity loans, most of which were taken out at the peak of the real estate market in 2005 and 2006. The New York Times recently reported that \\"lenders wrote off as uncollectible $11.1 billion in home equity loans and $19.9 billion in home equity lines of credit in 2009, more than they wrote off on primary mortgages, government data shows. So far this year, the trend is the same.\\" Retail activity was helped somewhat by the capital available on these lines of credit, so store closings were probably deferred to the latter part of 2008. With more than 11 million mortgages underwater, 24% of the national total, and several million more within a few percentage points of being negative, the consumer will have no cushion as the economy deteriorates over the next six months.
4. Consumer Confidence
Consumer confidence, the critical gauge of the activity that represents two-thirds of U.S. GDP, will plummet again. The Conference Board\\\’s Consumer Confidence Index would certainly move back toward the all-time low it hit in February 2009 when it reached 25. Currently, the measure in most months is closer to 60.
[See 21 Things You Should Never Buy New]
5. Auto Industry
Auto sales, one of the primary barometers of consumer economic activity and manufacturing output, would probably drop back to recession levels. People concerned about employment will defer car purchases. Annual car sales in the U.S. were over 16 million in 2005 but dropped to just above 10 million in 2009. The car companies hope that domestic sales will rise to 11.5 million this year. In a double-dip recession, at least 1 million of those annual sales would be lost.
6. Trade
The nominal balance of trade would almost certainly drop, probably to a deficit of $25 billion a month, as the U.S. takes in fewer imports due to low demand for consumer goods and business inventory. Exports would also drop because an economic crisis in the U.S. would spread quickly worldwide. This is because of the tremendous size of the U.S. GDP in relation to that of any other country. The drop in imports would be a signal that business activity had slowed in China, the rest of Asia and Europe. Demand for consumer and business goods would drop in most regions, forcing a nearly universal cut in jobs outside the U.S.
7. Budget
The budget deficit would grow beyond the $1.5 trillion it should reach this year. Treasury receipts fell to $2.1 trillion in the federal fiscal year 2009 and are down to $1.7 trillion so far in the 2010 period. If history is any guide, receipts in a second recession could drop by as much as $200 trillion a year as tax receipts from both business and individuals falter. The demand on the federal government to render aid to the unemployed could add $50 billion to annual government outlays. Unemployment insurance will cost Washington $44 billion this year. As states run out of money to cover benefits, more of the burden could fall to the federal government.
8. National Debt
The rise in the deficit and a rapid increase in the American national debt would cause concern among the capital markets investors who purchase U.S. Treasuries. The inability of the Treasury to rein in spending will cause borrowing to increase. This in turn could bring the government\\\’s debt rating down, in turn causing U.S. borrowing costs to rise. Increasing costs will then raise the annual expenditure to run the government by increasing debt service.
9. Stock Market
If the performance of the equity markets in 2008 and early 2009 is any indication, the S&P 500 would drop from its current level of about 1,100 to a low of 676, which it hit in March 2009. This would take trillions of dollars off business balance sheets and from consumer retirement and brokerage accounts. Businesses would become less likely to invest in new plants, equipment and services. For individuals, many would see a large part of their retirement disappear. That would cause a huge drop in consumer spending as people attempt to preserve cash, perpetuating further drops in the stock market.
10. Banking
The effect on most of the financial services industry would be catastrophic, particularly at the regional and community bank level where a number of home and commercial real estate loans are held. The FDIC would be forced to borrow money from the Treasury to cover bank closings. The number of failed banks could reach the level of the savings and loan crisis during which over 700 banks and mortgage lenders were shuttered.
11. Interest Rates
As the great majority of economists have pointed out, the Fed has already dropped interest rates to zero. This means the central bank is out of ammunition.
finance.yahoo.com/career-work/article/110344/what-the-double-dip-recession-will-look-like