Огнян Стефанов е уважаван журналист, който не се нуждае от представяне. Той стои зад сайта “Фрог нюз”, а според мнозина – негов е бил и спреният от ДАНС сайт “Опасните новини”. Факт, че през септември по-миналата година журналистът бе пребит с чукове пред столичното заведение “Кипарисите” – счупиха ръцете и краката му – и до днес Стефанов ходи с патерици, а виновниците не са открити. По думите на свидетели, биячите крещяли: “Полиция, ще стреляме!”. На фона на нагорещените полицейски акции у нас в последно време, репортер на “ШОУ” се свърза с видния журналист за коментар на събитията.
– Г-н Стефанов, в предишно интервю казвате, че сте получил уверението на прокурора, че конкретно за побоя над вас нещата „ще се пропукат“. Направена ли е някаква по-конкретна стъпка за откриване на извършителите, или това са само някакви предположения…
– Беше просто един разговор със споделени предположения. Уверения никой не ми е давал, а и едва ли би могъл. В побоя срещу мен са участвали поне 7-8 души. Посветените в него сигурно са десетина човека. В България такава тайна не може да се опази дълго време. Според хора, запознати как стават тия неща, са замесени и държавни институции, поне една. Подобно съмнение споделят също колеги и чужди дипломати. Не ми се говори за това. По-важно за мен е възстановяването – не само моето, но и на близките ми.
– Не е ли странно това, което е записано в протоколите за нападението над вас – че биячите са се представили като полицаи?
– Странно или не, е факт. Не е моя работа да тълкувам. Престъпникът си е престъпник, независимо за какъв се представя. Преди няколко дни стана ясно, че мошеници са се представяли за хора от президентството и са събирали пари за болни деца. Това не ги прави по-благородни, нали?
– Младен Мутафчийски каза пред медиите, че синът ви е бил заплашен лично от Алексей Петров. Както и служителят ви Пецас – с „разходка“ из Витоша – това истина ли е?
– Не коментирам чужди изказвания. Преди три месеца Комисията за контрол на ДАНС в парламента обяви официално, че действията на служители от ДАНС спрямо мен са били незаконни. Това обяснява какво се е случвало преди година и половина.
– Още през август 2008-а, т.е. месец преди побоя над вас, гл. директор на контраразузнаването – Йовчев твърди, че тогавашният шеф на ДАНС Петко Сертов се е чудел какъв точно е Алексей Петров – дали е назначен за негов помощник, за да му се осигури работа, или е служител под прикритие. Какво знаете за това и нормално ли е Сертов да се чуди какъв точно е Алексей Петров?
– Това не е моя работа. В ДАНС, по времето на Сергей Станишев, очевидно са ставали чудновати неща. И не е важно кой на какво се е чудил, а какво е свършила агенцията. Става дума за над 3000 души с бюджет от 110-120 млн на година. Коя друга държавна структура може да се похвали с талкова пари? Срещу това на данъкоплатците бяха „сервирани” главно скандали. Сигурно виновните за това семпло положение са малцина, но нека останалите да обяснят за какво става дума. Иначе обществото остава с впечатление, че си плаща, за да бъде следено, подслушвано и репресирано. Много подтискащ извод. Ако наистина е било така, а парламентарната комисия излезе точно с такова становище, също и министър-председателят и министърът на вътрешните работи, то излиза, че сме се върнали във времената на Държавна сигурност, като сами сме финансирали зловещата „разходка” във времето. Сегашната власт дължи ясен отговор на този въпрос, иначе ще останат съмненията, че нещо се прикрива или пък, че така трябва да бъде.
– Говори се, че по време на предизборната кампания, Яне Янев е бил охраняван от израелски офицери / от МОСАД?/, и че това е било платено от Алексей Петров. Бойко Борисов пък, на свой ред, според мнозина, е в епична битка с него. Смятате ли, че по този начин всъщност превръща в заложник цялата държава?
– Сама казвате „говори се” – някой казал нещо, друг допълнил. В държава като нашата слуховете са повече от китайската стока в Илиянци. Въпреки това успешно се използват за манипулиране на общественото мнение. Не съм сигурен, че има битка между Борисов и Петров, още повече “епична”. На някой сигурно много му се иска да е така, но не е. Напоследък, в избрани медии, офицерът Петров дава икономически съвети, адресирани към премиера, финансовия министър и банките. Доскоро беше известен като топ специалист по сигурността и бойните спортове, а сега вече и по финанси. Така че не виждам условия за никаква каратистка битка между него и премиера. Пък и нивата са различни, което не е без значение. Не ме интересуват слуховете за МОСАД, нито кой охранявал Яне Янев, нито човек с прякор Хамстера. Чувам и чета, че Хамстера бил много ценен и високопоставен служител в някаква застрахователна компания, добър човек и закрилник на собствениците на откраднати коли. Щом е така сигурно скоро ще го пуснат на свобода.
– Вярвате ли, че именно тези „Нагли“, които са сега в ареста, са бандата за отвличания на ВИП-персони?
– Операция „Наглите” е факт. Има хора в ареста, които съдът не пусна. Значи доказателствата са добри. Легенди и версии могат да обикалят всякакви, по-важно е да има обвинителни актове и съдебен процес. Пък там ще се види.
– Говори се за друга банда – Княжевската, в която членувал като адвокат и племенникът на Борисов – Димитър/?/. Чували ли сте нещо за това? Според хора от ъндърграунда убитият главатар Шаки е бил поръчан от Венци Стефанов.
– Разговарял съм няколко пъти с него за случилото се със сина му. Знам как преживява загубата. Доста лековато е да се твърдят неща като „поръчал” и да се цитират имена. Не коментирам подобни неща. Не е сериозно.
– Веднъж казахте, че сме специалисти по „филмовите“ и „театралните“ акции. Дадохте за пример спецакция по времето на Румен Петков като вътрешен министър, в която ченгета нахлули в офиси на „Бул инс“ заради Маргините. Оказало се, че дори не са влезли на правилното място, а в офис на чужденци, които после се оплакали. Такива акции пиар ли са?
– PR-ът като дейност се ражда през 1807 г. в САЩ. Голям майстор на показни акции е бил шефът на ФБР Джон Едгар Хувър. Но е и прибрал в затвора най-много мошеници и мафиоти. Де да беше и у нас така. Акциите на МВР са основна част от работата на ведомството. Хората се интересуват от резултатите, а те са нулеви. Поне доскоро беше така. Дали ще ги наречем оперетни, водевилни или пиарски – все едно. Липсата на възмездие обаче демотивира обществото. Затова десетките хиляди служители на МВР и правосъдната система, за които говори Бойко Борисов са в дълг.
– Вие пръв обърнахте внимание публично, че какъвто и да е Боби Цанков, над него е имало други хора, които някакси остават в сянка. Твърде вероятно е тези хора дори да са се възползвали от инфантилния му егоцентризъм – желанието му непременно да е публичен, независимо с какво. Кои хора имахте предвид?
– Не съм Колумб, това са неща, които мнозина знаят. Няма как Цанков да си фантазира, да съчинява какви ли не сюжети, медии да му дават поле за изява и това да става без знанието и одобрението на определени хора. Винаги в дъното на подобно поведение има някакъв интерес, както и хора, които го задвижват. Но не това имах предвид. По-скоро ставаше дума, че ако Цанков се е облагодетелствал с хиляда или десетки хиляди левове, то има медийни началници, които са осребрили служебното си положение с пъти по-скъпо. Някои от тях са посредници между политици, държавници и сенчестия бизнес. Да правиш скрита реклама на очевидно компрометирани и крадливи министри и политици е скъпо платена работа. В период на предизборни кампании тарифите скачат двойно и тройно. Приходите от това черно политическо тото не са по-малки от уредените резултати на футболни срещи. Всички политически партии досега в прехода инвестират огромни суми за влияние в медиите. Става дума за необявени пари, за сделки с влияние, включване на медийни шефове в сделки и финансови операции и пр. Това води до разпад на системата.
– Четохте ли книгата на Боби Цанков за ънъдръграунда и считате ли, че написаното е достоверно?
– Не съм я чел и нямам намерение.
– Вие не един и два пъти казвате, че сайтът „Опасните новини“ не е бил никога ваш, че никога не сте се подписавали под някакво „извинение“, а напротив – заставате зад становищата на много от смелите материали в сайта. Имате ли обяснение кой е стоял зад този сайт, или по чия поръчка е бил създаден – с каква цел. Сред хипотезите за сайта имаше и такава, че е бил създаден от НСО и то – със знанието на…президента. /?/
– Нямам намерение да се връщам към този въпрос. Каквото е трябвало, вече съм го казвал многократно. Говори се, че у нас все още съществува разследваща журналистика. Ако имаше такава, тя щеше да се порови в изнесените в този сайт информации, които са общо единайсет, за да стане ясно дали са истина или не. Досега се търси само откъде е изтичала информация и кой е написал дописките. Никой не каза и дума за това дали са верни. Ако 5% от написаното в този сайт е достоверно – е страшно. Става дума за контрол от страна на определени кръгове от властта върху контрабандните канали, за збоупотреби с милиони, откраднати от всички българи, за перверзно поведение на управляващи по онова време и хора от висшите етажи на властта. Това има значение, но то се прикрива вече двайсет години.
– Г-н Стефанов, излезе един материал, в който ви бе направен комплимент, че благодарение на журналисти като вас в медийната среда „гражданското общество се случва“. Има ли връзка между тази оценка за вас и вашите материали – за какви ваши разкрития в пресата бяхте „наказан“.
– Не съм чел този материал, но очевидно нещата в него са преувеличени. Не съм най-доблестния представител на гражданското общество.Колкото до „наказанието”, което понесох… Не става дума за конкретни материали, а за начин на поведение. Страшно ме дразни лицемерието на някои политици и властници. Пред обществото се показват като някакъв PR продукт, морални и обществено загрижени, а всъщност са арогантни, агресивни, високомерни хора, които избиват комплексите си. Те пък се дразвят на такива като мен. У нас няма аристокрация. По-скоро сме свидетели на вид партокрация в някакъв извратен вариант. Непрекъснато изпълзяват някакви комисари, готови на всичко заради властта и личното си благополучие. На пазарната икономика гледат както болшевиките на НЕП (нова икономическа политика, с елементи на пазарни механизми, според Ленин) и се мъчат или да я унищожат или да я приспособят към собствените си разбирания. Американците са измислили термина „хайверена левица”, който много приляга на нашите социалистически вождове. Два примера: милионерите в БСП са повече отколкото в десните партии, а години наред в БСП най-големият специалист по въпросите на сигурността е Цвятко Цветков, бивш началник от Шесто управление на ДС. Той е и във всички медии, готов да коментира всичко, дори следенето в интернет, макар да е на “Ви” с компютрите. Излиза, че на „Позитано” 20 няма други подготвени хора. Повече от 40 години тази партия не може без комисаря Цвятко Цветков, който уж бори непаджийте, а всъщност чака да му напълнят канчето. Това е една трета от нейното съществуване въобще. Благоев и Георги Димитров са били по-скромни… Не подценявам тези хора. Когато са на власт, те се възползват от всичките й лостове за манипулация, включително и репресивни.
– Има ли изход?
– Не знам, но не е този, към който вървим. Принуден съм, като десетки мои колеги, да се опитвам да съществувам в професия, която отдавна не е чиста, изхабена е, дори уморена. В нея вече го няма дори пламъчето на романтизма, което винаги е придавало на журналистиката някаква автентичност. Омърсени сме всички, по един или друг начин, дори уморени. Самият факт, че хора като Цвятко Цветков са медийни герои и благодарение на нас, би трябвало да ни наскърбява. А не личи да е така, защото просто сме свикнали. Започнахме да приемаме нещата, каквито ни ги наложат, без да се опитваме да ги променяме. Най-много ме ужасява садистичното задоволство, с което колеги нападат други колеги. Поръчителите и вдъхновителите на тези ритуални саморазправи гледат отстрани и се забавляват сатанински. За тях това, освен постигане на някакви цели, е и забавление, сакаш става дума за боевете с питбули. Ако това не е краят, то е началото на края. Нещо трябва да се случи в скоро време, защото по този начин няма как да продължава. Освен това не сме горди японци та да си направим сепуко, а мълчаливо наблюдаваме собствената си смърт. Журналистиката ни е по-трагична от времето на „Тъпан”, „Будилник”, „Независимост”, „Дума на българските емигранти”… Силните на деня се държат с журналистите като сводник с проститутка. На някои фелдфебели в медиите обаче това им харесва. Сякаш са поразени от Стокхолмския синдром по собствено желание. Това е най-вежливото нещо, което мога да кажа за тях.
– Има ли свобода на словото?
– Тя е мит, който отдавна е рухнал. Нещо като прословутите българско трудолюбие и гостоприемство. Няма такъв “филм”. Има опити да се изрекат очевидни истини. Познавам почтени журналисти, но са изолирани от всички големи медии. За Иво Инджев няколко години вече всички врати са затворени. Чувал съм да казват: „Добре пише, но не ми трябват проблеми с „Дондуков” 2”. Някои височайши особи в политиката и медиите ще отрекат това, но самите те знаят най-добре, че е така. Същата съдба преживяват и други медийни труженици. В редакциите се трудят много почтени и талантливи колеги, но те са принудени да се съобразяват със забранителните списъци на теми и хора. В цял свят медиите имат някакви интереси и пазят определени кръгове, услугват и на политици. Но като нашето чудо няма никъде. Това ни съсипва, а хората не ни вярват. Предпочитат клюки, а сериозните издания загиват. Читателите, зрителите и слушателите също имат вина, защото много лесно се поддават на опростачването, на чалгата и манипулациите. Просто искат кръв, сперма, трупове и сълзи.
– Какво мислите за „доганизацията“ на пресата ни?
– Добре, че го има Доган, та когато ни е неудобно да кажем, че медиите са кофти, да се оправдаваме с лидера на ДПС. Лицемерието в журналистиката е това, което я затрива, не отделни политици. До момента няма нито едно доказателство, че Ахмед Доган стои зад някакви издания. Има догадки и слухове. Това не е сериозно. Премиерът каза, че скоро ще бъдат гласувани поправките в закона за медиите, които трябва да изкарат на светло собствениците на издания. Ще почакаме още малко и ще видим какво ще стане. Не очаквам кой знае какви разкрития. И в момента се знаят немалко собственици, но това не прави журналистиката ни по-честна и отговорна към обществото.
– Защо, според вас, във форумите наричат Петьо Блъсков „крадец на прехода“? Той от доста време вече е в УС на СБЖ – браншовата ни организация…
– СБЖ е организация, която съществува сама за себе си. Не членувам от години в нея, затова нямам и право да я критикувам или хваля. Щом членовете й я търпят такава, значи им харесва. Дават се годишни награди, пишат се през годината няколко декларации по различни поводи. Колкото до Петьо Блъсков, че бил „крадец на прехода”… Нямам спомен той ли проведе масовата приватизация? Той ли продаде и препродаде БТК? Или „Кремиковци”? Доколкото знам Блъсков създаде пресгрупа „168 часа”, която и днес е водеща в бранша, макар и с други собственици. Създаде после и пресгрупа „Монитор”, която също съществува и днес, но във владение на други хора.
– Бил сте близък с Илия Павлов…Смятате ли, че някой ден ще се разберат поръчителите на убийството му? На неговото, на това на Емил Кюлев…
– Трябва да питате прокуратурата. Всъщност не съм чул от години някой да пита прокурорите какво става с разследването на тези убийства. Може би са прекратени търсенията на убийците и поръчителите. Не знам. И няма да се учудя, ако в някоя медия пък се появят „сензационни” снимки на Кюлев и Павлов от моргата, за да се уверим, че наистина са мъртви, а не се пекат някъде на романтични острови, където харчат милионите. Много българи се радват на такава информация със същия ентусиазъм, с който гледат турски сериали и слушат едроцицести чалга певици. Това им предлага съвременната българска свободна журналистика.
– Твърде противоречива е фигурата на убития Емил Кюлев. Какво мислите вие лично за него и неговата смърт – и тя ли беше „наложителна“ за някои среди от икономико-политическите среди?
– Не съм познавал този човек. Очевидно обаче, че е бил истински талант, защото от милиционер стана банкер и управляваше банки. Мисля дори, че бе обявяван два пъти за банкер на годината. Както виждате не Америка, а ние сме страната на неограничените възможности. Имаше вертолети, чувал съм, че е ходел на лов с президента, съветвал го дори. Значи е бил кадърен човек.
Пълният текст на едно интервю на Еми Мариянска (В. Шоу)
Източник: www.afera.bg
