Протести не могат да се организират около сградите на Народното събрание, президентството и Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.
Това приеха депутатите при гласуването на второ четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите, предаде БТА.
Парламентът промени и името на закона, като от него отпаднаха манифестациите. Според промяната, оттук нататък ще се говори само за шествия. В закона бяха заличени и понятия като областни и общински народни съвети.
При гласуването отпадна приетото на първо четене предложение на Яне Янев събрания, митинги и манифестации да могат да се правят по всяко време на денонощието. Така остана забраната за организирането на подобни прояви между 22.00 и 6.00 часа.
По време на обсъждането на законопроекта беше направено и предложение зони за сигурност да има и около сградите на Върховния касационен и Върховния административен съд, предаде БНР. То обаче беше отхвърлено с мотива, че след тях и останалите съдилища в страната могат да поискат същата възможност.
72 часа преди началото на събрание или митинг организаторите му ще трябва да уведомят писмено кмета на общината. Досега времето за уведомяване беше 48 часа и писменото уведомление трябваше да се отправи към общинския народен съвет или кметството, на чиято територия ще се проведе.
В уведомлението трябва да се посочват организаторът, целта, мястото и времето на събранието или митинга. Кметът трябва да е наясно и за пътя на шествието – не както досега пет дни преди събитието, а 72 часа.
Въведен е тридневен срок, в който организаторът може да обжалва получена от кмета забрана за осъществяването на проявата. Обжалването се прави в съответния административен съд. Магистратите се произнасят по жалбата в 24-часов срок. Обжалването не спира действието на издадената забранителна заповед, се посочва в закона.
Никоя политическа сила не е предприела толкова антидемократична мярка, която ограничава правата на българските граждани и обезсмисля 20-те години на преход и реформи за формиране на гражданско общество у нас, подчертаха от КНСБ. Синдикатът настоява президентът Георги Първанов да използва конституционното си право и да наложи вето върху гласуваните промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.
Източник: Дир.бг
За непротестиращите от Мартин Нимолер:
„В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите.
Аз не се противопоставих, защото не съм комунист.
После се разправиха с евреите.
Пак не се възпротивих, защото не съм евреин.
След това разгромиха профсъюзите.
Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец.
Тогава се заеха с католиците.
Не казах нищо, защото не съм католик.
Накрая дойдоха за мен и тогава вече не бяха останали хора, за да ме защиттят.“